5 Р Е Ш Е Н И Е № 102 София , 12 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н. Цекова…........................................и в присъствието на прокурора К.Иванов .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 72 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия М. З. Ч. адвокат М. К. против решение № 390 от 12.11.2014 г. по внохд № 787/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е „неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила”. Изтъква се, че подсъдимият не е получил въззивното решение в превод на полски език, с което е засегнато правото му на защита, гарантирано от НПК. Жалбоподателят отново поставя повдигнатия и пред въззивната инстанция въпрос за компетентността на назначения от първостепенния съд преводач. Във втората част на жалбата се изразява мнение, че наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,е съобразено както с изискването за съразмерност, така и с обективно установеното семейно положение на подсъдимия , но се отправя искане по хуманни съображения то да бъде намалено до минимално възможния срок. Пред касационната инстанция подсъдимият не се явява и не изразява становище. Защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Враца с присъда № 12 от 24.06.2014 г. по нохд № 197/2014 г. признал подсъдимия М. З. Ч. за виновен в това, че на 12.01.2013 г., на главен път II, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „” нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, движейки се със скорост, несъобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, като предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Н. С. Т., средна телесна повреда на И. Ц. Л. и значителни щети в размер на 27 291 лева на лек автомобил, собственост на ГД „ ” – [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б.”б”, пр.1 вр. с ал. 1 ,б.”в” вр. с чл. 342, ал. 1, и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок пет години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37,ал.1 , т.7 от НК съдът лишил М. Ч. от право да управлява моторно превозно средство за срок три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бил осъден да заплати на И. Л. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за понесените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата, а на МВР - сумата 27 291 лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. С решение № 390 от 12.11.2014 г. Софийският апелативен съд потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Извън всяко съмнение в настоящия казус е правото на обвиняемия да получи устен превод на разбираем за него език и писмен превод на документите от съществено значение за упражняване правото му на защита. Не съществува спор и относно значението на практическата и пълноценна реализация на това право за гарантиране на справедливо производство. Внимателният преглед на досието на делото не подкрепя твърденията на защитника на подсъдимия, че процесуалните действия на предходните състави са ограничили в каквато и да било степен възможността на подсъдимия да се ползва от адекватен превод. 1.М. Ч. е получил писмен превод на обвинителния акт и разпореждането на съдията - докладчик по чл. 252 от НПК. Първоинстанционният съд е назначил за преводач Й. С. П.. Неговата езикова компетентност е оспорена пред въззивния съд с аргумент, че не е установено нивото, на което той владее чужд език съгласно правилата на Наредба № Н-1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 43 от 23.05.2014 г. Апелативният съдебен състав изискал от работодателя на преводача – Търговско-промишлена палата –гр.В. допълнителна информация, според която Й. С. П. има двойно гражданство - българско и полско, завършил е висше си образование в Република България, а полският е негов майчин език. Защитата на подсъдимия не оспорва изложените от Търговско-промишлената палата - В. данни относно образованието, съдимостта и служебния статут на преводача, но намира, че въпреки безспорното владеене на полски език по стандарта на Наредбата за съдебните преводачи / С1 или С2 съгласно Общата Европейска езикова рамка/, не е ясно нивото, на което той владее български език. Тук е мястото да се отбележи, че по смисъла на Наредбата за съдебните преводачи /чл.8 ,т.1, т.1 / и НПК /чл.21, чл.55,ал.3 чл.395а-395ж/ чужд е всеки език , различен от българския, на който се води наказателното производство. Ето защо от преводача не се изисква да докаже сертифицирано ниво на владеене на български език, който, по презумпция, е неразбираем за обвиняемия и точно за това той се нуждае от превод. Възраженията на защитника в конкретния казус биха имали процесуално значение , ако с тях се свързваше качеството на превода. В касационната жалба няма подобни твърдения. Те не могат са се извлекат и от протокола от първоинстанционното производство, в който е отразена безпроблемна комуникация между подсъдимия и останалите участници в процеса. Важно е да се подчертае, че М. Ч. е бил запознат на родния си език с обвинението и през цялото време бил съветван от адвокат. Няма доказателства , че той не е бил в състояние да разбира изявленията на страните или указанията на съда. По никакъв начин не се установява, че подсъдимият е оспорил качеството на превода или са съществували пречки да стори това. 2 Жалбоподателят се позовава на още едно процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск на апелативния съд да му предостави писмен превод на въззивното решение. От досието по делото е видно, че М. Ч. е редовно призован за въззивното съдебно заседание. Съдебният състав осигурил присъствие на преводач от полски - П. П.. Подсъдимият не се явил, тъй като , според изявлението на адвоката му, решил да не се участва. По този начин той се отказал от възможността лично да възприеме второинстанционната процедура и да влияе върху развитието й. Съществено е и неговото изявление пред първата инстанция, отразено в съдебния протокол от заседанието от 24.06.2014 г., според което, в присъствието на защитник, заявил, че не желае писмен превод от документите по делото /включително изброените му от съда съдебни решения/. В касационната жалба се сочи, че жалбоподателят не е могъл пълноценно да защити правата си, но се пренебрегва изразеното от него желание да се информира за хода на процеса единствено чрез устен превод. Отговорността за пълноценното използване на предоставената и осигурена възможност за превод е изцяло на подсъдимия. Съвършено необяснимо е защо в касационната жалба се изтъква, че липсата на превод на полски на въззивното решение попречило и на защитника да реализира процесуалната си функция. Адвокатът на г-н Ч. е получил препис от въззивното решение и пред него не е стояла никаква езикова бариера за възприемането му. Най –сетне , подсъдимият не се яви и пред касационната инстанция, която също му бе осигурила преводач от полски, различен от г-н Й. П. . Обобщено. касационната проверка не намира, че процесуалните права на подсъдимия са били засегнати поради накърняване на правото му на превод поради обстоятелството , че не владее български език. Извън рамките на действащото законодателство е и заключителната претенция на жалбоподателя за намаляване продължителността на лишаването от правоуправление, наложено на М. Ч., под три години. Този размер на санкцията е съобразен с времетраенето на наказанието лишаване от свобода и не може да бъде по-кратък от него. Въззивният съд е съобразил разпоредбите на чл. 49, ал.2 и ал.3 от НК , задължителните за съдилищата указания на ППВС № 1/83 г. и константната съдебна практика ТР № 61/80 г., Решение № 371/2009 г. по н.д.№395/2009 г. ,НК на ВКС ,второ н.о, Решение от 25.10.2005 г. по н.д.№15/2005 г- на НК на ВКС , трето н.о. и и др./. Наред с тях , както признава и жалбоподателят, тежестта на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е съобразена с вида и характера на допуснатите нарушения на правилата за движение и с обществената опасност на деянието и дееца. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390 от 12.11.2014 г. по внохд № 787/2014 г.по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.