6
Р Е Ш Е Н И Е
№35
гр. София 09.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 67/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК .
Образувано е по молба на „Евро – Алумил 2014„ ЕООД за отмяна на решение № 3072/14.11.2019 г. по гр.д.№ 5794/2018 г. на Бургаски районен съд, влязло в сила, с което е отхвърлен предявен от същото дружество против „Оптимакс Тур” ООД иск, за установяване, по реда на чл.422 ГПК, вземане на ищеца към ответника, в размер на 4 216,80 лева – неплатено възнаграждение по договор за изработка и монтаж на стъклени душ-кабини от закалено / темперирано / стъкло, находящи се на обект на ответника - апартаменти на 8 етаж на хотел „Империал „ - к.к. Слънчев бряг. Молителят се позовава на признание на ответното дружество, направено в последващо влизането в сила на съдебното решение, съдебно производство – по т.д.№ 2844/2020 г. на Бургаски районен съд, в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г., протокол от което е приложен към молбата за отмяна. Твърди, че същото се отнася до релевантен за изхода на спора по гр.д№ 5794/2018 г. на Бургаски районен съд факт – съществуването на облигационна връзка по договор за изработка между страните, със съдържанието поддържано в исковата молба по същото дело, съответно е основание за отмяна на решението по същото, на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Ответната страна - „Оптимакс Тур „ООД – оспорва молбата за отмяна. Счита, че изявленията на процесуален представител на страна в последващо съдебно производство, не са относими към основанията по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като са становище по спор, а не изрично изявление за факт. Сочи, че „признанието”, на което се позовава молителя, възпроизвежда съдържанието на електронното писмо от 16.05.2018 г., без да се оспорва идентичност на визираното с представеното в производството по гр.д. № 5794/2018 г. на Бургаски районен съд електронно писмо от същата дата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, считано от датата на съдебното заседание от 19.11.2020 г., в което, в присъствието на представител на молителя, е направено релевираното признание.
За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият състав взе предвид следното :
В производството по гр.д.№ 5794/2018 г. на Бургаски районен съд ищецът се е позовал на сключен договор за изработка с ответника от дата 21.02.2017 г., без по делото да е представен писмен договор от тази дата , нито дори да се твърди обективиране в писмена форма. За съдържанието му ищецът се е позовал на оферта, приложена към исковата молба, а за изпълнението и приемането на изработеното от възложителя - на копие от приемо- предавателен протокол от 26 април 2017 г. / позиции 10 и 11 / , носещ подписи на представляващи всяка от страните лица. Позовал се е и на разменена електронна кореспонденция - свое електронно писмо от 08.05.2018 г. и писмо от 16.05.2018 г. на ответното дружество, към което посоченото признание изрично препраща, в което писмо се коментира рекапитулация . Такава е представена по гр.д.№ 5794/18 г. на Бургаски районен съд като отделен документ, без данни за качеството на съставилите я лица, посочени само с име и без подпис . В същата фигурира перо „ душ-кабини 8 бр. за апартаменти в хотел „Империал” „/ 5 позиция / срещу цена от 3 514 лева / без ДДС /, която сума съвпада със сбора от сумите по позиции 10 и 11 на преждепосочения приемо-предавателен протокол. Ответникът „Оптимакс Тур„ ООД е оспорил сключването на п и с м е н д о г о в о р от посочената от ищеца дата , без да е отрекъл изобщо съществуващо правоотношение по договор за изработка с ищеца. На практика е затаил обстоятелства във връзка със спора, а съдът не е изпълнил задължението си по чл.145 ал.1 ГПК, за изясняване фактическата обстановка и отсяване спорно от безспорно. Ответникът е оспорил приемане на процесните СМР единствено предвид подписването на приемо-предавателния протокол от лице без представителни за дружеството функции. С оглед изследване автентичността на подписа, положен за „Оптимакс Тур„ ООД в протокола от 26.04.2018 г. , без упоменато име на подписалото лице, е изискан оригинала на документа. Поради непредставянето му от ищеца / позовал се на получено от ответника само копие / протоколът е изключен от доказателствата по делото. Едностранно изготвената от ищеца проформа – фактура съдът е отрекъл да съставлява счетоводен документ, по смисъла на ЗСч., като наред с това е отчел, че същата не е осчетоводена при ответника. С оглед липсата на доказателства за сключен между страните, вкл. като неформален, договор за изработка с посочения от ищеца предмет и на посочената от него стойност / недоказано постигнато между страните съгласие по представената оферта /, нито доказано за прието от ответника изпълнение със соченото от ищеца съдържание и на съответната стойност , съдът е отхвърлил иска. В останалата му част предмета на производството е неотносим към настоящото.
В предявен от ищеца нов иск срещу ответника, с който ищецът твърди, че е предприел реализиране правата си за действително изпълнените СМР, но по реда на неоснователното обогатяване, в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 2844/2020 г. на Бургаски районен съд, процесуалният представител на „Оптимакс Тур „ ООД е заявил , че : „ към електронното писмо представено по делото е имало прикачен файл ... Доверителят ми не оспорва обстоятелството, че въпросната рекапитулация е изготвена от отдел Техническа поддръжка и изпълнителния директор на хотела, така както е посочено в т.1 от писмо от 16.05.2018 г.. Потвърждаваме посоченото в същата точка, а именно , че сме приели извършената от ищеца работа съгласно рекапитулацията. Не оспорваме, че сме във фактическа власт на изработеното и го използваме по предназначение, както и не оспорваме, че процесните СМР са извършени съгласно представената оферта, както се твърди в исковата молба и което е обективирано в електронната кореспонденция между страните „.
По твърдение на самия ищец, а и видно от писмените доказателства и свидетелските показания по гр.д.№ 5794/2018 г. на БРС, страните са били обвързани по договор за изработка с предмет множество СМР, като предмет на конкретното дело е било единствено установяване на вземане за изработката и монтажа на 8 бр. душ-кабини в апартаменти в хотел „Империал”. В писмото на ответника от 16.05.2018 г. , към което изрично препраща и „признанието” на процесуалния му представител по гр.д.№ 2844/2020 г. на БРС, е заявено, че не е приета работа по душ-кабини, но индивидуализирани като находящи се в сграда Бийч, без яснота дали се касае за идентични с процесните. От друга страна изложените обстоятелства, с оглед цялостното съдържание на писмото и рекапитулацията , към която препраща, не дават основание да се приеме, че дори да са идентични с процесните възложителят е релевирал недостатъци и заявил отказ за приемане на изработката им. Самото „признание„ , наред с препращането към заявеното в т.1 на електронното писмо от 16.05.2018 г., с преждекоментираното съдържание, изрично потвърждава приемане на изпълнените от „Евро – Алумил 2014„ ООД СМР, по вид и на цена, съгласно рекапитулация , както и използването им по предназначение. От цялостното съдържание на писмото от 16.05.2018 г., сравнено със съдържанието на рекапитулацията, представена по гр.д.№ 5794/2018 г. на БРС, е видно, че сочената в писмото е идентична с последната. В пълно съответствие същата отразява коментираните в писмото основания за приспадане на суми, но само по отношение на СМР, различни от процесните / счупен стъклопакет на ап. 803 /, приспадане на дължими суми от наем и консумативи – ток и вода , както и оспорена сума от 272 лева по п.1 от рекапитулацията / преместване на СПА /. По отношение п.7 – душ–кабини за апартаменти в хотел „Империал” 8 бр., рекапитулацията сочи дължимо възнаграждение от 3 514 лева. Параграф последен на електронното писмо от 16.05.2018 г. съдържа изявление на възложителя за недължимост на суми, но не предвид предходно плащане, а предвид така извършената рекапитулация, според която посочените за приспадане суми / предмет и на направеното по гр.д.№ 5794/2018 г. на БРС възражение за прихващане от ответника / почти изчерпват / разлика от 83 лева / дължимото от него възнаграждение за изпълнените от ищеца СМР.Последното обстоятелство - спорно само по себе си – е предмет на въведено в процеса по гр.д.№ 5794/18 г. на БРС съдебно възражение за прихващане .
При така установеното, настоящият състав съобрази следното:
Основанието на чл.303 ал.1 т.1 предл.второ ГПК предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства, за твърдени в хода на производството, релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / първа хипотеза / или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени / втора хипотеза /. Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора.
Настоящият състав намира, че признанието на факт, вкл. от процесуален представител на страна по спора, влязлото в сила решение по който се претендира за отмяна, в последващо производство, обективиран в протокол от съдебно заседание, в качеството му на писмен документ, удовлетворява характеристиката на нововъзникнало писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК / втората хипотеза /. Достатъчно е признанието да се отнася до факт, който страната е поддържала в производството, решението по което се претендира за отмяна и доказването му да е от значение за изхода на спора по същото. Признанието на факт не е идентично с признание на иск и не за признание на иска се касае в конкретния случай. Признанието е доказателствено средство, макар доказателствената му стойност да е преценима с оглед всички обстоятелства по делото - чл.175 ГПК. Действително разпоредбата касае признание пред съда, решаващ спора, спрямо който то се явява с доказателствена стойност, различна от тази на писмен документ. Но от съществуването на нормата не би могло да се приеме, че признанието в друго производство, съответно обективирането му в писмен вид – в протокол от съдебно заседание на друг съд, не би могло да се цени с доказателствена стойност за съдържащите се в него, неизгодни за заявилата го страна факти. Вярно е, че ползващата се от признанието страна е следвало да се подсигури и да може да докаже факта с други доказателствени средства, но законът не я санкционира за неуспеха в това. В хипотезата на нововъзникнало доказателство обективно не може да се обсъжда бездействие на молителя, а и признанието е изцяло подчинено на волята на противната страна. Законът не прави и разлика между нарочно, каквото би било признанието по чл.175 ГПК, и случайно признание – обективирано в писмен документ / съдебен протокол / извън производството, за което се ползва като основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК – затова и със случаен характер спрямо последното. Настоящият състав не намира основание да тълкува стеснително чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, в смисъл, че под „ писмен документ„ се визира всякакъв, но не и такъв, обективиращ признание, доколкото същото и направено в процеса, решението по който се претендира за отмяна, би било доказателствено средство с различна, от тази на писмено доказателство, характеристика. За направените пред съд изявления протоколът има качеството на официален свидетелстващ документ.
В конкретния случай, са налице предпоставките за отмяна по чл.303 ал.1 пр. второ ГПК, поради следното:
От съдържанието на обективираното в съдебния протокол по гр.д.№ 2844/20 г. на БРС, с оглед съдържанието на електронно писмо от 16.05.2018 г., към което изявлението на процесуалния представител на ответника препраща и съдържанието на рекапитулацията, представена по гр.д.№ 5794/2018 г. на БРС, към която и електронното писмо от 16.05.2018 г. и изявлението в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г. по гр.д. № 2844/2020 г. на БРС препращат, се извежда безспорно признание на „Оптимакс Тур„ ООД за възникнало с молителя правоотношение по договор за изработка, с предмет различни по вид СМР, всички на обект – хотел „Империал”, к.к. Слънчев бряг, вкл. за изработка и монтаж на 8 бр. душ-кабини за апартаменти, находящи се в същия хотел, к а к т о и приемане на изработката и монтажа им, при дължимо за това възнаграждение от 3 514 лева. Несъстоятелно е възражението на ответника, че „признанието” само указва на доказателства, вече представени по гр.д.№ 5794/2018г. на БРС, респ. възпроизвежда съдържанието им. Същото изяснява авторството на рекапитулацията – ответника, безспорното й визиране в съдържанието на електронното писмо от 16.05.2018 г. , чрез което се доказва предмета на възложеното и дължимото възнаграждение за отделните СМР. „Признанието” изрично потвърждава приемането на изпълнението на упоменатите в рекапитулацията СМР, без самата тя или писмото само по себе си да съдържат достатъчно ясно и безспорно изявление в този смисъл. Поради това, само ценени в съвкупност трита писмени документа, само два от които вече приети и разглеждани в производството по гр.д.№ 5794/2018 г. БРС, позволяват формирането на релевантни за изхода на спора правни изводи. Доказателството, макар с доказателствена стойност съобразима и с оглед съдържанието на вече събрани доказателства - за приемането на изпълнението и за дължимо възнаграждение в претендирания размер, е от решаващо значение за изхода на спора. В настоящата хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 ГПК връщането би задължило съда да съобрази материализираното в писмен документ признание на неизгодни за ответника факти, евентуално да извърши процесуални действия в случай на оспорването му, в качеството на официален свидетелстващ документ, както и с оглед предпоставеното от основателността на иска разглеждане на предявеното от ответника съдебно възражение за прихващане, да се произнесе по същото.
С оглед изхода на делото, съдебните разноски за настоящото производство подлежат на възмездяване с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото / т.4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, решение № 3072/14.11.2019 г. по гр.д.№ 5794/2018 г. на Бургаски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|