Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №. 110   гр. София, 24 февруари 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                       ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                                                                                                    при  секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 731/2009 година   Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимите Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. , чрез упълномощения им з. срещу присъда №3/13.11.2009г. на Варненски апелативен съд, по ВНОХД№356/2009г., с която е ангажирана наказателната им отговорност за престъпление по чл.246, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК. В касационната жалба на подсъдимите лица се сочи несъблюдаване на процесуалния и материален закон. Очертаната позиция се аргументира с възражения по отношение текстовото съдържание на повдигнатото обвинение, изразяващи се в недостатъчна конкретизация на времето на извършване на престъпното деяние и в липса на описание на инкриминирания предмет в диспозитива на прокурорския акт; и с доводи за неправилно прилагане на задочната процедура по чл.269, ал.3, т.3, б ”б” от НПК спрямо Н. И. , довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Излагат се съображения за повърхностен анализ на приобщените доказателствени източници и непрецизна оценка на съдържимите се в тях фактически данни, предпоставили постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. Алтернативно се обосновава и явна несправедливост на наложените на подсъдимите лица наказания по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и 2 от НПК, с поставен акцент на чистото съдебно минало на А. К. , Е. С. и Н. И. към периода на осъществяване на престъпното посегателство по чл.246НК. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 или 4 от НПК, чрез отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимите или връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на 18.02.2010 година подсъдимият К участва лично и с договорен адвокат. Подсъдимите лица И. , С. и А. , редовно уведомени не се явяват пред касационния състав, и техните законни интереси се охраняват от надлежно избрани процесуални представители. В хода на съдебните прения защитата поддържа депозираната жалба и направените с нея искания, като в представени писмени бележки детайлизира заявените оплаквания, допълнително релевира процесуални нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал, и очертава необоснованост на съдебния акт. Несвоевременно и некоректно предявени, последните индицират на основания, различни от лимитираните в жалбата и извън обсега на предоставената компетентност на касационната инстанция, и по тях настоящият съд не дължи произнасяне. Прокурор при ВКП пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №19 от 12.03.2009 година, обявена по НОХД№124/2008г., Силистренският окръжен съд е признал Н. Н. И., А. Г. К., Е. М. С. и Б. М. А. за невиновни в това от неустановен начален момент до 27.09.2006 година, в гр. С., при форма на съучастие в качеството на съизвършители да са придобили и укривали предмети, материали и оръдия, предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти, поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.246, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК. По протест на представителя на Окръжна прокуратура С. е образувано ВНОХД№113/2009г. на Варненски апелативен съд, финализирало с решение от 28.05.2009г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Визираният съдебен акт е отменен по реда на касационния контрол с решение №389/14.10.2009 година на ВКС, второ наказателно отделение, поради дерогиране на процесуалните норми на чл.13 и чл.14 НПК при обсъждането и преценката на инкорпорираната доказателствена съвкупност, и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. С обжалваната присъда №3/13.11.2009 година, в изпълнение на указанията на касационната инстанция, Апелативен съд-Варна е отменил присъдата на първостепенния съд и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите лица за инкриминираното престъпление по чл.246, ал.3, вр.чл.20, ал.2 НК, като в съответствие с изискванията на чл.54НК им определил наказателни санкции- ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба на подсъдимите Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Процесуалната дейност на органите на досъдебното и съдебно производство, обективирана в акта на обвинителната власт и атакуваната осъдителна присъда, не страда от визираните в жалбата на подсъдимите лица съществени нарушения на процесуалните правила. Конституционно регламентираното и гарантирано право на защита на подсъдимия във фазата на наказателното разследване, не е накърнено при повдигане на обвинението срещу Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. , чрез внесения за разглеждане от съответния компетентен съд, обвинителен акт на ОП С. Лансираната от защитата “непълнота и неяснота” в диспозитива на прокурорския акт за времето на извършване на престъплението и инкриминирания предмет, преценена в контекста на конкретиката от факти в обстоятелствената му част и анализирана при съобразяване пределите на претендираната и реализирана наказателна отговорност, не индицира на съществени пороци, обуславящи накърняване на процесуални права. Обвинителният акт на Окръжна прокуратура, гр. С. отговаря на изискванията на чл.246 от процесуалния закон, съобразен е с правните предписания на чл.55НПК, и изготвен при съблюдаване на основните положения в ТР №2/2002г. на ВКС. В същия обвинителната власт е формирала точно и ясно позицията си относно инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го обективни признаци и субективните им измерения в съзнанието на съпричастните към посегателството лица; посочил е доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на тези очертания е описана фактология за проведените на 26.09.2006 година разговори със свидетеля Й, доброволно предал намерените от него вещи в таванското помещение на ул.”Ангел Кънчев”№52, вх. Б, и за последвалите на 27.09.2006 година процесуално-следствени действия, категорично сочещи на времето на извършване на неправомерния акт. Използуваната формулировка „от неустановен начален момент до 27.09.2006 година” не обосновава липса на времева конкретизация на инкриминираното престъпление, а индицира единствено на период на осъществяване на формите на изпълнително деяние - придобиване и укриване, без да се отразява на съдържанието и параметрите на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимите лица. Очертан е и инкриминираният предмет на престъпното посегателство. Словно-материализираното в обстоятелствената част на акта на прокуратурата изложение досежно предоставените от Й. и иззетите при огледа на 27.09.2006 година вещи /механизми, ел.уреди, устройства, камери, заготовки за кредитни и дебитни карти/, подробно описани в протоколите на л.л.4, 12 и 35 от дознание №128/06г., с приложените към тях фотоалбуми изчерпателно лимитират фактическите и юридически рамки на обвинението по отношение на визираните материали и оръдия, и престъпно-съставомерното им предназначение. Инкриминираните предмети са предявени на подсъдимите лица като веществени доказателства след приключване на досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес, без да са направени съответни възражения, което аргументира необоснованост на декларираното пренебрегване на процесуалния закон при очертаване на обвинителната теза, и несъстоятелност на твърдяното незнание на придобитите и укрити вещи, поради липсващо изброяване в диспозитива на акта. Касационната инстанция не установи и заявените в жалбата ограничения на лично участие на подсъдимия И в наказателния процес, при проведената задочна процедура от първостепенния съд. Действително подсъдимото лице не се е явило в открито заседание на 12.03.2009г. и не е присъствало при реализираното в рамките на същото при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК съдебно следствие. Причина за това обаче е неговото неправомерно процесуално поведение. Н. И. след изпълнение на задълженията на съда по чл.254 от НПК и даване ход на делото, е напуснал пределите на страната и заминал за Гърция, където при опит да изтегли пари от банкомат с фалшива кредитна карта е арестуван и задържан. Решаващият орган е положил нужните процесуални усилия за намирането на подсъдимия, изискал служебно необходимата информация, като поради пречки от обективен характер, препятстващи неговото лично участие в съдебната фаза на наказателния процес законосъобразно продължил разследването в негово отсъствие, охранявайки процесуалните му права и интереси чрез професионална адвокатска защита. В последващото въззивно производство, финализирало с атакуваната осъдителна присъда, подсъдимият И е присъствал лично и с упълномощен представител. Същият не се е възползувал от предоставените му от закона процедурни възможности за непосредствено участие при събирането и проверката на доказателства в централната фаза на наказателния процес, чрез съответни искания и възражения, поради което и релевираните в тази насока оплаквания са некоректни. При упражняване на възложения инстанционен контрол, настоящият касационен състав не констатира и очертаното в жалбата несъблюдаване на предписанията на чл.чл.13, 14 и чл.107, ал.3НПК за доказателствен анализ и оценка, обективирано в атакувания съдебен акт. В рамките на лимитираната от процесуалните норми на чл.313 и чл.314 НПК компетентност, Варненски АС е проверил първоинстанционната присъда, като след задълбочено и всеобхватно обсъждане на инкорпорираните по делото доказателствени материали, и на съдържимите се в тях фактически данни формирал и словно отразил изводите си по фактите и приложимия материален закон. Неоснователни са доводите, че въззивната инстанция е изградила фактическите положения за инкриминираното деяние, за неговата престъпна съставомерност и за съпричастността на подсъдимите И. , К. , С. и А. на хипотетични вероятности и на съмнителни предположения. Интерпретацията на приобщените по делото гласни и писмени доказателствени средства, във взаимовръзка с приложените веществени доказателства и изготвените дактилоскопни и комплексна техническа експертизи, и съвкупната преценка на установените и проверени чрез тях обстоятелства обосновават убедително заключение, че подсъдимите лица в съучастие като съизвършители са придобили и укрили предмети, материали и оръдия, предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти, с което субсумирали състава на престъпление по чл.246, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК. С юридически усет са коментирани обясненията на подсъдимите Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. ; свидетелските показания на Й. Й. и на В. З. ; протоколите за доброволно предаване от 26.09.2006г., за оглед на местопроизшествие от 27.09.2006г., за оглед на веществени доказателства от 28.09.2006г. и 30.10.2006г., за претърсване и изземване от 12.10.2007г. и писма с вх. №10161/30.08.2007г. на „Уникредит Булбанк” и с вх. №463/03.11.2008г. на ОД-МВР- С. ; като доказателствената им тежест ценена с оглед конкретиката на тяхното съдържание и съществуващата корелация помежду им и с останалата доказателствена маса. Същите установяват, че на 25 и 27 септември 2006 година в необитаемо таванско помещение, собственост на З. , находящо се в жилищна кооперация на ул.”Ангел Кънчев”№52 в гр. С., свидетелят Й полицейски служители, получили сигнал от последния, намерили ел.уреди, камери, заготовки за кредитни и дебитни карти, метални лицеви панели за банкомат, неистински банкови карти и кабели, подробно описани в писмената документация по делото; като индицират на възможностите на тези информационни носители и механизми за манипулиране и интервенция на АТМ устройства; и представляват ориентир за извършителите на неправомерната дейност по съхранение на процесните материали и техника - подсъдимите лица, занимаващи се с престъпления против паричната и кредитна система в страната и чужбина, трима от които /И. , С. и А. / живущи в кооперацията . С висока степен на интензитет авторството на престъпното посегателство доказват изслушаните дактилоскопни експертни заключения по делото, безспорно установяващи че 22/двадесет и две/ от изследваните пръстови отпечатъци по инкриминираните предмети принадлежат на А. К. , 4 /четири/ броя на Е. С. , и по 1/една/ от годните за идентифициране дактилоскопни следи са оставени от подсъдимите Н. И. и Б. А. С компетентна категоричност е очертано от приетата комплексна техническа експертиза и предназначението на откритите на тавана на В. З. предмети - за снемане на информация от истински банкови карти и изготвянето на техни копия; за подпомагане подправянето на разплащателни карти и тегленето на суми без знанието и разрешението на титулярите на банковите сметки. В коментирания смисъл акцентираните от защитата обстоятелства за начина, по който Й. Й. е проникнал в таванското помещение на ул.”Ангел Кънчев”№52 в гр. С. и поводът за предаването на намерените от него вещи на надлежните длъжности лица, са ирелевантни. Правно незначим е и визираният доказателствен пропуск - непроведен разпит на наемателите на жилището на В. З. , които към инкриминирания момент не са пребивавали в придобития по наследство от родителите й апартамент, като липсват и доказателства те да са ползвали прилежащия към жилището таван. Що се отнася до релевирания факт за бездействие на представителите на обвинителната власт досежно неправомерния акт срещу правото на собственост - от наркозависимия Й. кражба”, същият е извън обхвата на власт, с която е оторизиран съдът и не следва да бъде обект на разискване по настоящия казус. В контекста на изложеното очертаните в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция, предпоставили неправилното прилагане на материалния закон при доказателствена необезпеченост на фактологията за инкриминираното престъпление и съпричастните към него лица, сочат на несъстоятелност. Логическа последица от тези констатации е отсъствието на касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2НПК, мотивиращи отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане на АС-Варна, съответно за оправдаване на подсъдимите. Законосъобразно въззивният съд, при съблюдаване тежестта на конкретното престъпно деяние и личната опасност на авторите на неправомерното посегателство, и след внимателна преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, е диференцирал наказателната отговорност на Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. Наложените на подсъдимите лица наказания за престъпление по чл.246, ал.3, вр.чл.20, ал.2– ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, настоящата инстанция намира за справедливи в аспекта на предявените от разпоредбата на чл.36НК изисквания. Проявен е професионализъм при очертаване облика и общественоопасните последици на престъпните посегателства по Глава шеста, Раздел ІV от НК, и при обсъждане особеностите на усложнената с оглед участвуващите субекти противоправна дейност. Отдадено е необходимото значение на личностните качества на подсъдимите, проектирани в инкриминираното поведение, и обективирани в свидетелствата за съдимост и приложените официални справки /вх. №13799/16.10.2007г. на МВР-ОДП, сектор БОП и 463/03.11.2008г. на ОД-МВР/, удостоверяващи предходни осъждания на К. , А. и С. , и регистрирани неправомерни изяви на подсъдимите лица против паричната и кредитна система. Убедителна е предложената аргументация и досежно наложителността от ефективно изтърпяване на определените наказателни санкции-лишаване от свобода. Характеристиките на осъщественото от Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. престъпление, сочещи на завишена степен на обществена опасност, социалният отзвук на този вид укорими посегателства, и фактическите данни за личността на подсъдимите лица, очертаващи трайно и последователно игнориране на установения правопорядък и формирани престъпни навици, не обосновават приложимост на института на условното осъждане. Подобни фактически и юридически констатации обуславят заключение за неоснователност и на заявената претенция за отлагане изтърпяването на наложените наказания с подходящ изпитателен срок, в подкрепа на която се обръща специално внимание на обстоятелствата, че К. и С. не са били осъждани към датата на инкриминираното деяние, а И. е с чисто съдебно минало и към настоящия момент. Визираните факти са изискуемо от закона, необходимо формално условие, но недостатъчно за прилагане материалната норма на чл.66НК и не очертават императивно задължение за условно осъждане. Отлагане изпълнението на наказателната санкция-лишаване от свобода, предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66НК предписания относно размера на наложеното наказание и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да преценени съвкупно с възможното постигане целите на наказанието спрямо осъдения и другите членове на обществото. Разпоредбата на чл.66НК, регламентираща условното осъждане отдава преимуществено значение на индивидуалната превенция и адекватното личностово предупредително и поправително-възпитателно въздействие, но това не обосновава пренебрегване на обществените възпитателни и предупредителни последици на наказателната санкция. Приложение на очертания институт при демонстрираната от подсъдимите упоритост в осъществяване на престъпления по Глава шеста, Раздел ІV на НК и след внимателен преглед на обявената статистика, илюстрираща честотата на тези прояви в рамките на общата престъпност, индицира на съществуваща реална опасност същият да бъде възприет като безнаказаност. Сериозната обществена нетърпимост към този вид престъпни посегателства, очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на генералната превенция, налагат поставяне на подсъдимите лица в социална изолация. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Варненски апелативен съд, с който е отменена присъда №19 от 12.03.2009 година, по НОХД124/2008г. на Силистренски окръжен съд и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Н. И. , А. К. , Е. С. и Б. А. за престъпление по чл.246, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №3/ 13.11.2009 година, постановена по ВНОХД №356/2009г. по описа на Апелативен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.