Р Е Ш Е Н И Е № 75 София,13.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 944 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на К. Г. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №919/04.06.2012г.,постановено по гр.д.№460/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която се признава за установено между А. С. Ш.,К. Г. Б. и С. Г. Ш. от една страна и М. Х. К. от друга,че при одобряването на кадастралната карта на [населено място] собственик на земеделски имот от 1109кв.м. в м.”Св.А.” в землището на [населено място],част от който от 517кв.м. е заснет като ПИ №*,част от 471кв.м.-като ПИ №* и част от 113кв.м.-като ПИ №*,е бил Г. С. Ш.,починал на 20.01.2009г. и вместо това е отхвърлен искът за признаване за установено в отношенията между А. Ш.,К. Б.,С. Ш. и М. К.,че при одобряване на кадастралната карта на [населено място] собственик на имота е бил Г. Ш.. Поддържа се,че след приключване на производството по делото молителката се е снабдила с ново доказателство-служебна бележка изх.№08-20-18/26.07.2012г. на кметство [населено място] за обстоятелството,че процесният имот никога не е влизал в ТКЗС,което е от съществено значение за спора с оглед мотивите на решението,чиято отмяна се иска. В писмен отговор ответниците по молбата Й. А. П., Р. Г. П. и С. Г. Ц. изразяват становище,че молбата за отмяна е основателна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор ответникът по молбата [община] изразява становище,че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.2 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №9/16.01.2013г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: В решението,чиято отмяна се иска,е прието,че Г. Ш. е получил по силата на съдебна спогодба по гр.д.№245/1964г. на А. 1 дка в м.”Св.А.”,землището на [населено място],но не се легитимира като собственик на този имот към момента на одобряване на кадастралната карта,тъй като правото на собственост не е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Изложени са съображения,че кадастралната карта е вярно отражение на влязлата в сила карта на възстановената собственост,тъй като кадастралната карта и регистрите към нея се изработват чрез обединяване на данни,които се съдържат в карти,планове и регистри,одобрени по отменения ЗЕКНРБ,отменения З.,ЗСПЗЗ и ЗВСТЗГФ /чл.41,ал.1 ЗКИР/ като картата на възстановената собственост служи за изработване на кадастралната карта /чл.2,т.11 от Наредба №49/05.11.2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост/. Обстоятелството дали е необходимо правото на собственост върху придобит през 1964г. недвижим имот да бъде заявявано за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е прието,че има съществено значение за основателността на предявения по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР иск. С молбата за отмяна е представена служебна бележка №08-20.18/26.07.2012г.,издадена от кметския наместник на кметство [населено място], че нива в м.”Св.А.” не е влизала в ТКЗС и е била обработвана от собствениците Г. и А. Ш.. Въпросът дали правото на собственост е следвало да бъде заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ при положение,че ищците се позовават на правните последици на спогодба за поделяне на имота и упражняване на фактическа власт върху него,вкл. до датата на предявяване на иска /11.05.2009г./,които противопоставят като придобивни основания на ответниците,позоваващи се на решение на ОСЗ от 15.01.1999г., не е бил поставян на разглеждане по делото. Доколкото обаче съдът е приел този въпрос за съществен,според настоящия състав представеното с молбата за отмяна писмено доказателство съдържа данни за осъществяването на обстоятелство,за което страната не е могла своевременно в хода на производството да представи доказателства по причина,че същото не е било включено по надлежен ред в спорния предмет. Поради това следва да се приеме,че е установено наличието на предвиденото в чл.303,ал.1,т.1 ГПК основание за отмяна. Решение №919/04.06.2012г. по гр.д.№460/2012г. на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства за обстоятелството дали процесният недвижим имот е бил включен в ТКЗС. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решение №919/04.06.2012г. , постановено по гр.д.№460/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Председател: Членове: