Ключови фрази


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 167

София, 12.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3095/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 260001/04.01.2021 г. по гр. д. № 509/2019 г. на Добричкия окръжен съд е отхвърлен предявеният от М. П. С. срещу Т. Н. П., при участието на ЗК „Олимпик“ АД К. /в ликвидация/ като трето лице - помагач на ответника, иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 35 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лява и дясна патела, причинено при пътно-транспортно произшествие на 11.08.2014 г. в [населено място] на кръстовището на улиците „Х. Б.“ и „Г.“, от удар между ищеца като водач на велосипед и управлявания от ответника лек автомобил „Рено Лагуна“ с ДК [рег.номер на МПС] , поради виновно и противоправно поведение на ответника - навлизане при завой на ляво в лентата за насрещно движение на ищеца, и ищецът е осъден да заплати на ответника 3 415.50 лева - сторени в производството разноски.
С решение № 28/09.06.2021 г. по в. гр. д. № 113/2021 г. на Варненския апелативен съд първоинстанционното решение е отменено в частите, с която искът е отхвърлен за сумата 30 000 лева и ищецът е осъден да заплати на ответника разликата над 487.93 лева до 3 415.50 лева разноски и вместо това Т. Н. П. е осъден да заплати на М. П. С. сумата 30 000 лева на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 24.07.2019 г., до окончателното изплащане; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до 35 000 лева, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 487.93 лева; присъдени са съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна защита на ищеца, както и дължимата държавна такса.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът по иска Т. Н. П., който е изложил оплакване, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответника по касация - ищец по делото, М. П. С. е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че с постановление по досъдебно производство /ДП/ № 742/2014 г. по описа на Първо РУ на МВР - [населено място] образуваното производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Прието е, че на 11.08.2014 г. по платното за движение на [улица]на кръстовището с [улица]бил спрял л. а. „Рено Лагуна“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от ответника, който изчаквал да преминат насрещно движещите се автомобили. Бил спрял така, че бил разположен изцяло в неговата лента за движение, като надлъжната му ос била успоредна на оста на платното за движение или според заключението на експерта е сключвал минимален ъгъл с не повече от 7 градуса на ляво. Наближавайки кръстовището на [улица]с [улица], велосипедът, управляван от ищеца, преминал в лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил. Последвал удар между предното колело на велосипеда и предната броня на автомобила в областта на предната регистрационна табела. Прието е, че правилата за движение са нарушени от пострадалия от произшествието - ищеца по настоящото дело.
По реда на чл. 53 ЗАНН, въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е издадено наказателно постановление № 150851-000421/01.04.2015 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на ищеца за нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП и е наложена глоба в размер на 30 лева, защото водачът на велосипеда не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Въззивният съд приел, че както постановлението за прекратяване на досъдебното производство, така и наказателното постановление нямат обвързваща по смисъла на чл. 300 ГПК сила за гражданския съд.
С решение № 316578/18.01.2018 г. по гр. д. № 17125/2016 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 15.02.2019 г., ЗК „Олимпик -клон България“ К. [населено място] е осъдена да заплати на пострадалия на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 5 000 лева по предявен частичен от 150 000 лева иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на травматични увреждания, причинени от пътно-транспортно произшествие на 11.08.2014 г. поради виновното поведение на водача на л. а. „Рено Лагуна“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „гражданска отговорност“ със ЗК „Олимпик - клон България“ К., ведно със законната лихва от 11.08.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд посочил, че водачът на лекия автомобил не е бил страна по това дело и съответно не е обвързан от формираната по него сила на пресъдено нещо, но третото лице - помагач е обвързано и не би могло да възразява за липсата на извършен деликт от страна на водача на лекия автомобил.
По досъдебното производство показания са дали както ищецът, така и ответникът по настоящото дело.
Според показанията на ищеца, дадени на 11.08.2014 г. в 11.00 часа, на същата дата в 8.30 часа той се движел по [улица]към центъра, в дясната лента за движение по инерция надолу. Пред него имало автомобил, когото изпреварил и след това видял отдолу нагоре срещу него да има спрял автомобил на кръстовището, който с предницата бил насочен към [улица]. Озовал се срещу тази кола, опитал се да спре, но не успял и се блъснал в нея. След като паднал, шофьорът му помогнал, предложил да го закара в болница, обадил се на тел. 112, но той отказал. Мисли, че е виновен, защото се блъснал в спрелия автомобил в неговата лента.
Според показанията на ответника от 11.08.2014 г., 13.00 часа, на посочената дата той се движел по [улица]в дясната лента на платното за движение. Спрял пред знак № 59, тъй като искал да завие на ляво. Колата била в покой, с включен двигател, но изключена от скорост, даже бил опънал ръчната спирачка, тъй като от баира отгоре идвали доста коли, които трябвало да изчака. Колата била разположена успоредно на осевата линия, предницата била със завъртени на ляво гуми, но без да навлиза в лентата на насрещно движещите се автомобили. Изчаквал преминаващите от горе коли, когато минало едно такси и малко след него видял велосипедист, който карал силно по баира надолу. Движел се криволичейки, изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и след като преминал осевата линия, изведнъж се блъснал челно в неговия автомобил. Той не бил потеглил нито със сантиметър напред, изчаквал движещите се автомобили. Зад велосипедиста имало жълта кола, не знае дали е била такси, която преминала след удара и заминала без да спира. Слязъл от колата, попитал момчето как се чувства, дали има нужда от помощ, обадил се на тел. 112; момчето казало, че е добре и ще си тръгва. Помогнал му да се качи с колелото по баира, даже му дал 8 лева да си оправи колелото, защото то го питало какво ще прави сега, понеже се страхувало от батко си да не му се кара.
Пострадалият е депозирал показания по досъдебното производство и на 19.01.2015 г. Заявил е, че не поддържа изцяло дадените на 11.08.2014 г. показания, тъй като когато бил разпитван, не бил на себе си от уплаха, бил объркан и стресиран от станалото. На 11.08.2014 г. се спускал по баира на [улица]. Движел се в дясната лента за движение по инерция надолу, на около 0.5 метра от тротоара. Доближил кръстовище с улица, намираща се по средата на баира. Не си спомня да е изпреварвал в този момент друг автомобил, не знае защо е казал така в предния си разпит. Наближавайки това кръстовище, изведнъж видял колата, в която се ударил, поне така си спомня. Тя била с предницата към него, опитал се да я избегне, натиснал спирачки, колелото поднесло, но не успял да спре и се блъснал. Другият водач му отнел предимство, но не желае да бъде съден, а иска образуваното производство да се прекрати.
Като съпоставил обясненията на страните, дадени по досъдебното производство, въззивният съд посочил, че вероятността в постановлението за прекратяване на досъдебното производство за извършено изпреварване е единствено на база дадените от пострадалия на 11.08.2014 г. показания /водачът на лекия автомобил не е констатирал велосипедистът да е предприемал изпреварване на движещ се пред него друг автомобил, а само това, че се е движел, криволичейки, и изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и след като преминал осевата линия, изведнъж се блъснал челно в неговия автомобил/.
Пред първоинстанционния съд двукратно показания е дал св. И. П. - на 27.01.2020 г. и на 02.12.2020 г. Според тези показания на 11.08.2014 г. той се движел, управлявайки таксиметровия си автомобил, по [улица], в посока към центъра; бил с клиенти. Пътното платно било с две ленти за движение, с доста голям наклон надолу, не си спомня да е имало маркировка. Пред него в същата посока и в същата лента за движение се движел велосипедист. Движел се на около 1 метър от тротоара, не пред неговото място на шофьор, а по в дясно от него, няма спомени да е видял велосипедистът да отива към средата на пътното платно, движел се сравнително бързо. Видял тогава, че кола се движи в обратната лента за движение в посока от центъра по [улица]. Възприел този автомобил в движение, когато предприел ляв завой към едно блокче с паркинг. Този автомобил отнел предимството на велосипедиста, който се движел направо, и го ударил. Ударът бил в предната лява част на колата; видял, че велосипедистът паднал пред него. Ударът настъпил в лентата, в която се движели велосипедистът и свидетелят и където бил навлязъл другият автомобил и станал на 4-5 метра пред колата на свидетеля. Спрял, без да слиза от колата си или да общува с някои от участниците в пътно-транспортното произшествие, изчакал, за да се освободи насрещната лента от преминаващите по нея автомобили, изпреварил от ляво и продължил. Наложило се да спре и да ги заобиколи, защото ударът станал в неговата лента; другият автомобил бил почти изцяло в нея и момчето паднало там, поради което и не могъл да продължи движението си първоначално по нея.
По делото е прието заключение на единична авто-техническа експертиза, като вещото лице е дало обяснения в съдебното заседание на 09.09.2020 г. Експертът е посочил, че според огледния протокол по досъдебното производство пътно-транспортното произшествие не е запазено. В протокола липсва описание на пътната маркировка към датата на произшествието, опис на наклона на платното, снимков албум на пътното платно и на конкретните вреди по превозните средства, участвали в произшествието, от което се скриват съществени подробности за изясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие. Ширината на пътното платно е 7 м или средно по 3.5 м за всяка лента за движение, в този участък не е имало хоризонтална или вертикална маркировка. Ако лекият автомобил е бил спрял изцяло в неговата лента за движение, при преминаване на два автомобила от по 1.7 м средна ширина /процесният автомобил е с ширина 1.77 м/ той би създавал сериозни затруднения за движението на останалите автомобили в неговата лента - два автомобила от по 1.77 м плюс 1.7 м заемат обща ширина от 3.47 м, съизмеримо с ширината на лентата за движение от 3.5 м, а при необходимо разстояние за безпрепятствено разминаване между тях и огражденията на пътното платно от 0.5 м, нужното разстояние нараства до 3 по 0.5 м плюс 3.47 м, което е равно на 4.97 м. Това предполага, че лекият автомобил „Рено Лагуна“ е препречил част от насрещната пътна лента преди удара с велосипеда, независимо от това дали е бил в спряно или не положение. Още повече, че при отсъствие на градус на завиване в позицията на автомобила, три автомобила биха се разминали безпрепятствено при ниска скорост. Лекият автомобил се е намирал в средата на пътното платно, като е заемал частично лентата за движение на велосипеда, именно поради който факт при настъпилия удар движението по улицата посока центъра е било преустановено. В обясненията на водача на лекия автомобил, според които автомобилът е бил с изключен от скорост механизъм и установен на ръчна спирачка, се открива сериозно техническо противоречие с механизма на извършване на ляв завой в натоварен градски цикъл на управление без налична отделна лента за ляв завой.
За пътно-транспортното произшествие е съставен протокол от органите на КАТ, според който лекият автомобил е бил със счупено предно панорамно стъкло и охлузвания по предния капак, а велосипедът - с изкривена предна капла и повредена спирачка. Според впоследствие събраните по досъдебното производство материали вредите по лекия автомобил са протриване и отлагане на каучук по предната регистрационна табела с начало 0.7 м в дясно от десен габарит при изглед към предната част на автомобила, завършваща на 0.92 м в дясно от десен габарит. Отлагане се проследява и над регистрационната табела в дясно от десен габарит. Счупването по предното стъкло е било на 0.97 м в дясно от десен габарит. Отлаганията са с направление от ляво на дясно спрямо движението на велосипеда при съприкосновение с предно колело на велосипеда спрямо предна броня на лекия автомобил, а счупването на стъклото е сравнително в средата на лекия автомобил към левия му преден калник. От приплъзването на удара от ляво на дясно спрямо посоката на движение на велосипеда се извежда, че автомобилът е бил под ъгъл към момента на удара. За да е налице изместване на удара към ляв калник, е необходимо автомобилът да е бил с отместване в ляво за маневра ляв завой. За велосипеда е установено изместване на кормилния механизъм в ляво - подобно отместване се установява при избутване на велосипеда в дясно и изпадане на тялото на водача в ляво по посока на вектора на предходното движение. Налице е деформация само на предния ляв телескоп на предна вилка на велосипеда, от което също следва, че към момента на удара двете пътни превозни средства са били под значителен ъгъл спрямо траекториите си на движение преди пътно-транспортното произшествие. От анализираните следи по пътните превозни средства след пътно-транспортното произшествие се установява, че категорично двете превозни средства са били под ъгъл към момента на произшествието с предна лява част на автомобила, изнесена към вътрешността на насрещната пътна лента, въз основа на което е настъпило приплъзване на велосипеда - предно колело от ляво на дясно за посоката му на движение и изпадане на тялото на пострадалия спрямо преден капак и предно панорамно стъкло. Разстоянието от средата на пътната лента на велосипедиста до десния бордюр е 1.75 м. Вероятно той се е движел около средата на неговата лента на движение. Ако лекият автомобил е бил действително спрял в неговата лента за движение и ако велосипедистът е бил навлязъл в нея и тогава се е ударил, нямаше да има конкретното изместване на двете следи от протектора на предното колело на велосипеда, нямаше да има нарушаване оста на кормилото на велосипеда и на предното колело и щеше да има оставане на пострадалия спрямо предното стъкло, като тялото би било отхвърлено в средата на пътното платно.
Според заключението механизмът на пътно-транспортното произшествие е следният: велосипедистът се е движел в средата на своята лента за движение по низходящ наклон на главна улица в посока към центъра със скорост от около 30 км/ч, като се е ударил челно в предприелия с ниска скорост маневра ляв завой към второстепенна улица и частично заел неговата /на велосипедиста/ лента за движение лек автомобил, движещ се по възходящ наклон на улицата в посока от центъра. Дълбочината на навлизане на лекия автомобил в лентата на велосипедиста с оглед събраните по досъдебното производство материали е невъзможна за определяне.
Поради оспорване на заключението на единичната авто-техническа експертиза първоинстанционният съд е назначил тричленна експертиза, вещите лица по която са дали обяснения в съдебното заседание на 12.11.2020 г. Съгласно тази експертиза механизмът на пътно-транспортното произшествие е следният: велосипедистът се е движел по низходящ наклон на главна улица в посока към центъра със скорост около 30 км/ч. Лекият автомобил се е движел в дясната лента на платното за движение в посока от центъра в близост до осевата линия между двете ленти - става въпрос за мислена осева линия, тъй като няма данни върху платното да е имало хоризонтална маркировка към датата на произшествието. На кръстовището между [улица]и [улица]лекият автомобил искал да направи ляв завой. За целта спрял възможно най-ляво в своята лента за движение, за да изчака преминаването на насрещно движещите се пътни превозни средства. Приближавайки кръстовището, велосипедистът е преминал лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил, след което се озовал челно пред лекия автомобил, при което последвал сблъсък между предното колело на велосипеда и предната броня на лекия автомобил в областта на предна регистрационна табела, а след удара велосипедистът е полетял към средната част на предното стъкло, като при удара то се е счупило.
Улицата е с ширина 7 м. По данни от досъдебното производство /обясненията на страните, дадени по него/ лекият автомобил е бил разположен изцяло върху неговата лента за движение, като надлъжната му ос е била успоредна на оста на пътя или е сключвала ъгъл не повече от 7 градуса. Според вещите лица лекият автомобил не е бил изцяло в неговата лента за движение, като предницата му е била с около 1-1.20 м в лентата за движение на велосипеда, но не се е движел, или ако се е движел, то е било с леко помръдване. Ако велосипедистът се е движел на около 0.5 м от бордюра, е можел да се размине, дори и ако лекият автомобил е навлязъл в неговото платно с предницата си. Можел е да се размине и ако се е движел в средата на неговата лента, т. е. на 1.75 м от бордюра. Най-правдоподобен според вещите лица е третият вариант, според който велосипедистът, наближавайки кръстовището, е предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил и така е навлязъл в насрещната лента на движение и е последвал сблъсък. Пътно-транспортното произшествие е настъпило в средата на кръстовището. Велосипедистът е могъл да го избегне, ако не е предприел изпреварване непосредствено преди кръстовището на движещ се пред него автомобил и ако съответно е възприел правилно конкретната пътна обстановка, включително наличието на автомобил, който е навлязъл с предницата си в лентата за движение на велосипедиста.
Въззивният съд, анализирайки събраните гласни доказателства, експертните заключения и обясненията на страните, дадени по досъдебното производство, приел, че посоченият в заключението на единичната авто-техническа експертиза механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие е действителният. Посочил, че и според двете заключения веднага след настъпване на пътно-транспортното произшествие не е бил извършен оглед, няма снимков материал, не е било констатирано действителното местоположение на лекия автомобил и велосипеда непосредствено след удара между тях /всеки от водачите е продължил движението си и оглед на пътното платно е извършен след около 5-6 часа/. Основните данни, които служат за установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие, са дадените обяснения от участниците в него, показанията на свидетеля И. Д. П. /разпитан и по досъдебното производство на 11.08.2014 г. в 12.20 ч./ и установените по-късно по досъдебното производство следи и повреждания по двете пътни превозни средства. Безпротиворечиво и двете авто-технически експертизи сочат, че не би могло да са достоверни показанията на ответника, според които към момента на удара с велосипеда е бил спрял изцяло в своята лента за движение, успоредно на осевата линия, предницата на лекия автомобил била със завъртени на ляво гуми, но без да навлиза в лентата на насрещно движещите се автомобили. Тричленната експертиза също сочи, че към момента на удара автомобилът е бил навлязъл с около 1-1.20 м в насрещната лента за движение. Тази експертиза възприема като основен източник на достоверни данни показанията на ищеца, дадени на 11.08.2014 г., според които той е предприел изпреварване на друг лек автомобил преди кръстовището и след като го изпреварил, се озовал пред лекия автомобил на ответника и се блъснал в него. Други данни за подобно изпреварване няма, включително и в показанията на ответника, дадени на 11.08.2014 г., където той сочи, че докато чакал спрял да завие преминаващите от горе коли и ги наблюдавал, минало от горе едно такси, а малко след него бил велосипедистът, който карал силно надолу, криволичел и изведнъж направил някакво клатещо се движение, заходил рязко на ляво и след като преминал осевата линия, се блъснал челно в колата му, т. е. според обясненията на ответника ищецът непосредствено преди кръстовището се е движел в своята си лента за движение, когато заходил рязко наляво, преминал осевата линия и се блъснал челно в колата му. От своя страна св. И. П. в двукратно дадените показания пред първоинстанционния съд /идентични с тези, дадени по досъдебното производство/ едностранчиво сочи, че ищецът непосредствено преди кръстовището се е движел в своята лента за движение, и то пред управлявания от свидетеля автомобил.
Въззивният съд посочил, че съвкупно горните обстоятелства правят вероятни твърденията на ищеца във вторите му обяснения по досъдебното производство, че не знае защо е казал първоначално, че е изпреварвал друг автомобил, защото бил много уплашен и стресиран от станалото. Според съда соченото психично състояние на ищеца непосредствено след произшествието се установява от дадените обяснения от ответника на 11.08.2014 г., според които ищецът бил много разстроен, питал какво ще прави сега, казал му, че се страхува от батко си да не му се кара за колелото. По тези съображения въззивният съд приел, че не следва като основен източник на достоверни данни да се вземат показанията на ищеца, дадени на 11.08.2014 г. Поради заинтересоваността му не следва да се вземат предвид и тези, дадени на 19.01.2015 г., и по същата причина - тези на ответника, в частите им, твърдящи съответно изгодни за всеки от тях факти. Тъй като св. И. П. - незаинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, е бил непосредствен очевидец на произшествието, станало на 4-5 м пред него, съдът приел, че следва да се кредитират именно неговите показания в частите им, кореспондиращи със заключението на авто-техническата експертиза, анализиращо съответните механизми на получените отлагания от каучук по автомобила и увреждания в резултат от удара на двете превозни средства. Посочил, че съвкупно показанията и експертизата установяват, че велосипедистът към момента на навлизане в неурегулирано /без знаци, светофари или наземна маркировка/ кръстовище между главна и второстепенна улица се е движел в средата на своята лента за движение по низходящ наклон на [улица]в посока към центъра със скорост от около 30 км/ч, като се е ударил челно в предприелия в същия момент с ниска скорост маневра ляв завой към [улица]и заел частично към този момент неговата /на велосипедиста/ лента за движение лек автомобил.
Като се позовал на задълженията по чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДвП, възложени на водачите на пътни превозни средства, въззивният съд посочил, че, ако се приеме /според обясненията на страните и авто-техническата експертиза/, че преди да предприеме маневра „ляв завой“ от главна към второстепенна улица водачът е спрял на кръстовището и е подал светлинен сигнал за предстояща маневра „завиване на ляво за навлизане в друг път“, като е възприел ясно от преди да навлезе в кръстовището /двустранната видимост на [улица]- двупосочен път с по една лента във всяка посока, е според вещото лице 50-60 м и не е била ограничена от странични фактори/ насрещно движещия се по главния път с наклон надолу към него велосипед, то водачът на лекия автомобил е бил длъжен да го пропусне. Освен че е бил длъжен, той е имал и обективната възможност да му осигури предимство, като изчака и го пропусне в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, но не го е сторил. Спирането и подаването на светлинен сигнал за маневрата, която ще извършва, не са достатъчни за осигуряване на предимството, защото те са само първичните действия, позволяващи на водача да огледа пътната обстановка с необходимото внимание, за да направи преценката си за безпрепятствено преминаване с оглед параметрите на движението на тези участници, които имат предимство. Според авто-техническата експертиза разстоянието, от което лекият автомобил е следвало да предприеме безопасна маневра „завой на ляво“ спрямо насрещно идващите с предимство пътни превозни средства, е било не по-малко от 36-37 м, като основната техническа възможност за избягване на пътно-транспортно произшествие е да не се предприема завършване на маневрата при отстояние от идващите с предимство пътни превозни средства по-малко от горепосоченото. Въпреки че е възприел велосипедиста преди навлизането му в кръстовището, водачът на лекия автомобил е предприел маневра „завиване на ляво“, макар и с ниска скорост, като е навлязъл в кръстовището, без да му осигури предимство.
Изложените съображения са мотивирали въззивния съд да приеме, че поведението на ответника по иска е било противоправно.
Като се позовал на заключението на медицинската експертиза, въззивният съд е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от ищеца увреждания: счупване на капачетата на двете коленни стави, ожулвания по поясната област и лакътя и разкъсно-контузна рана на дясното бедро.
Съдът посочил, че вината на ответника се предполага.
Съдът посочил още, че при установен фактически състав на чл. 45 ЗЗД деликтната отговорност на ответника по иска следва да бъде ангажирана.
Въззивният съд се позовал на показанията на св. С. П., които преценил съгласно изискванията на чл. 172 ГПК предвид родствената му връзка с ищеца /негов брат/, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, че на 11.08.2014 г. ищецът позвънил в дома им от домофона, защото не можел да се качи до горе, извикали „Бърза помощ“ и го взели с линейка. Пострадалият бил в болница една седмица, гипсирали двата му крака и така престоял няколко месеца; бил неподвижен, не можел да става от леглото, да се обслужва сам, майка им се грижела за него; трудно проходил, ползвал патерици, ходил на рехабилитация; започнал да ходи нормално едва през м. декември 2014 г., когато отново тръгнал на училище /учел в спортно училище, колоездене/, но трудно наваксвал с материала, не могъл да си вземе матурата. Понастоящем имал болки в коленете и затруднения с клякането, не можел да клекне до долу.
Съгласно заключението на медицинската експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание на 08.06.2020 г., лечението на получените от пострадалия увреждания - счупване на капачетата на двете коленни стави, е репозиция /наместване/ и имобилизация /обездвижване/ на ставите с гипсови шини. Продължителността на възстановителния период е около 2-3 месеца. В периода на имобилизация пострадалият е бил лишен от възможност за активни движения в коленните стави, не е могъл да се обслужва за елементарни нужди, изпитвал е значителни физически затруднения и болки. След премахване на гипсовите шини в периода на рехабилитация е могъл да се придвижва с помощни средства - патерици. Обичайно този вид травми водят до затруднение на движението на долните крайници за срок от 3-4 до 5 месеца, като и към момента на изготвяне на експертизата пострадалият е с ограничена флексия /свиване/ на коленните стави, т. е. със затруднения при клякане, което ще бъде вероятно за цял живот.
При определяне на размера на претендираното обезщетение въззивният съд взел предвид броя и вида на травматичните увреждания, възстановителния период от 3 месеца за счупванията, затрудненията в движението на двата долни крайника за срок до 5 месеца, обездвижването на пострадалия в първоначалните месеци и зависимостта от чужда помощ за ежедневните нужди - тоалет, къпане, обличане, когато е бил подпомаган от близките си, обичайните за това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в бита, включително и предвид факта, че счупванията са и на двата крака. Съдът съобразил и обстоятелствата, че след премахване на гипса пострадалият е започнал постепенно раздвижване, придвижвал се е с патерици, провеждал е рехабилитационни процедури - лечение с нискочестотно магнитно поле, аналитична Л. и др., че анатомичната цялост и функциите на двата крайника са възстановени, но не в пълен обем - налице е, 6 години след произшествието, ограничена флексия. Съдът съобразил и възрастта на пострадалия към момента на произшествието - 19 години, факта, че е отсъствал от учебни занятия до началото на м. декември 2014 г., както и начина, по който събитието, с произтеклите физически травми, се е отразило на психичното му състояние - невъзможност за концентрация в училище, трудност при овладяване на материала.
Като съобразил горепосочените обстоятелства, както и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите /минимална работна заплата от 340 лева, инфлационни процеси от 0.9% за 2014 г., нарастване на цените и др./, въззивният съд приел, че обезщетение общо в размер на 35 000 лева представлява справедлив еквивалент на претъпените от ищеца неимуществени вреди.
Възражението на ответника по иска за самоувреждане поради това, че ищецът е навлязъл в лентата за насрещно движение, въззивният съд приел за неоснователно предвид приетия за установен механизъм на пътно-транспортното произшествие. Възражението за съпричиняване поради неупражнен родителски контрол също е прието за неоснователно, доколкото вреди се търсят лично от пострадалия, като същевременно той е бил и пълнолетен към датата на деликта. За неоснователни са приети и възраженията за съпричиняване, поддържани от третото лице-помагач, доколкото съобразно установения механизъм на пътно-транспортното произшествие ищецът не е предприемал маневра „изпреварване“ преди навлизането си в нерегламентираното кръстовище и не се е движел в непосредствена близост до друго пътно превозно средство. Що се касае до задължението по чл. 80, т. 2 ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, съгласно авто-техническата експертиза той се е движел по средата на неговата лента за движение, която е с ширина 3.5 м или на разстояние от 1.75 м от бордюра, а според показанията на св. Ив. П. - на около 1м от тротоара, не пред неговото място на шофьор, а по в дясно от него, към бордюра. Ако и обаче да се е движел на около 1 м от тротоара, съдът приел, че това не би могло да предотврати удара или да намали вредите, защото лекият автомобил е извършвал, макар и с ниска скорост, маневра завиване на ляво, навлизайки в лентата за движение на велосипедиста и после - пресичайки я.
Като се позовал на разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1/2016 от 30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 на ТР № 2/2010 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС за фактическия състав и съотношението между прякото и деликтното право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226, ал. 1 КЗ - отм./, съответно по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд посочил, че в случая е бил уважен предявен частичен /до размер от 5 000 лева, целият от 150 000 лева/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ против застрахователя. Ищецът не е твърдял, че до този размер от 5 000 лева претърпените вреди не са били репарирани съобразно влязлото в сила решение, по което е издаден изпълнителен лист, като в исковата молба срещу деликвента изрично е посочил, че в настоящото производство претендира разликата над сумата от 5 000 лева, която застрахователят е осъден да заплати. По тези съображения въззивният съд приел, че от деликвента вредите следва да се репарират за разликата над 5 000 лева до общия размер от 35 000 лева, или това е сумата от 30 000 лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК и поставя следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 176/15.05.2017 г. по т. д. № 1885/2015 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 153/05.11.2018 г. по гр. д. № 886/2018 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и решение № 381/2011 г. от 21.03.2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, І-во г. о.
Касаторът поддържа, че трайно установеното в съдебната практика разбиране на задълженията на въззивния съд в случая е нарушено, като представените доказателства не са съобразявани в съвкупност и според действителния им смисъл, поради което и съдът е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи.
Конкретно, касаторът се позовава на постановлението за прекратяване на воденото срещу него досъдебно производство, според което правилата за движение са били нарушени от пострадалия, и сочи, че макар постановлението да няма обвързваща сила по смисъла на чл. 300 ГПК, това не означава, че неговото съдържание следва да се игнорира напълно и да не се цени изобщо като доказателство по делото, заедно с останалата съвкупност; не е ценено заедно с останалите доказателства по делото, а очевидно направо е изключено от доказателствената съвкупност и наказателното постановление, издадено по реда на чл. 53 ЗАНН, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на пострадалия за нарушение нормата на чл. 80, т. 2 ЗДвП с налагане на глоба в размер на 30 лева, тъй като същият не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение; показанията на участниците в пътно-транспортното произшествие и страни по настоящото дело са тълкувани изключително едностранчиво и, без да са събирани доказателства в тази насока, въззивният съд е решил, че, давайки първоначалните си показания по досъдебното производство, велосипедистът е бил под стрес от преживяното, като напълно е игнорирал извънсъдебното му признание по протокола за разпит от 11.08.2014 г.; точно тези показания на велосипедиста напълно съответстват на механизма на пътно-транспортното произшествие, установен от тройната експертиза и приет от тримата експерти за най-вероятен; вместо да обсъди тези факти, апелативният съд приема, че действителният механизъм е описаният в оспорената единична експертиза, като необсъдено е останало обстоятелството, че в нея няма отговор на въпроса дали показанията на участниците в пътно-транспортното произшествие, дадени в досъдебното производство, и на свидетеля - очевидец, съответстват на получените щети по лекия автомобил и велосипеда, което за първоинстанционния съд е будело съмнение за безпристрастност на вещото лице и по тази причина е допусната, по искане на касатора, тройна експертиза, чието заключение е противоположно и не е оспорено от страните, експертизата е изготвена във вариантност и обхваща всички възможни варианти на механизма на пътно-транспортното произшествие.
2. Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК - по този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в: решение № 179/17.06.2013 г. по гр. д. № 228/2012 г. на ІV-то г. о., решение № 55/22.02.2018 г. по гр. д. № 984/2017 г. на ІV-то г. о., и решение № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ІІ-ро т. о.
Касаторът сочи, че въззивният съд е кредитирал единствено заключението на оспорената единична авто-техническа експертиза, която не се подкрепя от останалите събрани доказателства по делото, и напълно е игнорирал тройната експертиза - неоспорена и от двете страни, обясненията на страните, дадени на досъдебното производство, разпита на свидетеля-очевидец и влезлите в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и наказателно постановление, с което по административен ред е санкциониран единствено пострадалият велосипедист; цитирал е и съответно е кредитирал съвсем избирателно показанията на участниците в пътно-транспортното произшествие, дадени по досъдебното производство.
3. Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото - касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ІІ-ро т. о., решение № 84/23.05.2018 г. по гр. д. № 3361/2017 г. на ІІІ-то г. о., решение № 210/19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ІV-то г. о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то г. о., решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то г. о., и решение № 22/19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на ІV-то г. о.
Според касатора направеното от пострадалия признание се доказва по категоричен начин от останалата доказателствена съвкупност, но въпреки това съдът не е кредитирал нито едно доказателство по делото, освен оспорената единична експертиза, която не съдържа отговор на въпроса дали неговите показания, дадени по досъдебното производство, съответстват на повредите по двете превозни средства.
4. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и следва ли съдът да се съобрази с конкретната икономическа обстановка, с възрастта на увредения, с общественото му положение, с интензитета на претърпените болки и страдания и с общото му състояние, с характера на уврежданията, както и с практиката на други съдилища - според касатора по този въпрос е налице противоречие на въззивното решение с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и със следните решения на ВКС: решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. и решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г., двете на ІІ-ро т. о.
На последно място касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, тъй като счита обжалваното решение за очевидно неправилно. Твърди, че в случая е налице прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Налице е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос - длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им. Макар формално да е спазил изискването на процесуалния закон и свързаната с него практика на ВКС, че въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въззивният съд реално не е спазил това изискване, тъй като не е изложил конкретни съображения защо поставя в основата на своето решение заключението на единичната автотехническа експертиза и не кредитира заключението на тричленната експертиза, като е акцентирал на фактите, които са установени от експертизите безпротиворечиво, но не е обсъдил различията на експертите по фактите и изводите, при съобразяване на правилата на формалната житейска логика, както и на техническите правила; същото се отнася и за показанията на свидетеля И. Д. П.. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част на предявения иск на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения въпрос. Останалите въпроси, посочени в изложението, ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 28/09.06.2021 г. по в. гр. д. № 113/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която решение № 260001/04.01.2021 г. по гр. д. № 509/2019 г. на Добричкия окръжен съд е отменено частично и Т. Н. П. е осъден да заплати на М. П. С. сумата 30 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019 г., до окончателното изплащане.
Указва на касатора Т. Н. П. да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 600 лева и същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: