6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 405 гр.София, 13.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5084 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Б. против решение № 103 от 10.08.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 167 по описа за 2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 10.02.2021 г. по гр. д. № 344 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения между С. В. В./починал и заместен от наследника си по закон О. С. В./ и ответницата Н. Й. Б. договор от 24.11.2017 г., обективиран в нотариален акт № 1406, том 8, нотариално дело № 1068/2017 г. на нотариус, вписан под № 296 на НК, действащ в района на Районен съд – Горна Оряховица, по силата на който С. В. В. прехвърлил на Н. Й. Б. правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор .................... в жилищна сграда с идентификатор ............... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ..................., с предназначение жилище (апартамент) № 8, на едно ниво, етаж трети, с площ от 86,84 кв. м., заедно с прилежащите му избено помещение № 3 с площ от 27.01 кв. м., таванско помещение № 5 с площ от 28.93 кв. м. и 5.1954/100 идеални части от общите части на сградата, съответните на застроената площ идеални части от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ................, над обекта – .........................., под обекта – ........................, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх. А, срещу задължението на ответницата да дава на С. В. В. издръжка и да го гледа докато е жив, като му осигурява всичко необходимо за един спокоен и нормален живот – храна, облекло, отопление, лекарства и грижи. Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжаване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните? 3. Налице ли е изпълнение на задълженията при сключен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до смъртта на прехвърлителя, когато в този договор не са изброени изчерпателно и не е посочено в какво следва да се изразяват точно грижите и каква да е издръжката? 4. Следва ли изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, както е в случая, да се определя от действителните нужди на кредитора? 5. В случай на забава на кредитора при отказ или препятстване от негова страна на престацията на лична грижа от страна на длъжника, представлява ли промяна волята на страните по договора? Ответникът по касационната жалба О. С. В. счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното: Ищецът С. В. е изложил в исковата молба, че към момента на сключване на договора на 24.11.2017 г. не е имал нужда от гледане и издръжка от страна на ответницата, тъй като неговата съседка Е. Я. му оказвала необходимата помощ в домакинството. След смъртта на съседката през есента на 2018 г. той се съгласил да живее в дома на ответницата в [населено място], но отношенията им се обтегнали, тъй като тя не изпълнявала точно и в пълен обем задълженията си по договора, не му осигурявала уговорената спокойна среда за живот и не полагала необходимите лични грижи. Ето защо в края на месец юни 2019 г. С. В. се завърнал в дома си в [населено място], без да е получил никакво изпълнение от страна на приобретателката по договора за издръжка и гледане. Ответницата Н. Й. Б. е оспорила предявените искове и е заявила, че е изпълнявала точно задълженията си по сключения договор за издръжка и гледане. Въпреки това в края на юни 2019 г. С. В. В. е напуснал дома и, като по този начин е отказал да приеме изпълнение по договора. Великотърновският окръжен съд е приел, че за времето от сключване на договора през ноември 2017 г. до преместването на ищеца в дома на ответницата през есента на 2018 г. не може да й се вмени неизпълнение на задълженията. За времето на престоя на ищеца в дома на ответницата тя добросъвестно е изпълнявала задълженията си според възникналите във всеки един момент негови нужди и съответните му желания. След като С. В. е напуснал жилището на ответницата в края на юни 2019 г. и е отказал да се завърне по нейно настояване, изпълнението на договора е преустановено. Въпреки това договорът е продължил да обвързва страните, а приобретателката не е извършила необходимите действия, за да продължи да го изпълнява и да бъде изправна страна по договора. Затова в крайна сметка се е стигнало до неизпълнение от нейна страна, което не е незначително, поради което съдът е развалил договора за издръжка и гледане. Във въззивната си жалба ответницата е поискала да бъде допуснат до разпит свидетел, който ще установи, че е продължила да изпълнява задълженията си и след напускането на В. на нейния дом. Великотърновският апелативен съд е оставил без уважение това искане, тъй като е констатирал, че не е налице нито една от хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК за допускане на нови доказателства от въззивния съд. В решението си този съд е приел, че страните по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 24.11.2017 година, не са уговорили ограничения на дължимите издръжка и гледане, поради което приобретателката се е задължила да осигурява цялата необходима издръжка на прехвърлителя и да полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство. Непосредствено след сключване на договора за издръжка и гледане - 24.11.2017 г., С. В. В. останал да живее в процесния апартамент, а ответницата обитавала жилището си в [населено място]. До месец април 2018 г. Е. А. Я. се грижела за С. В., като Н. Б. го посещавала три-четири пъти седмично, носела му храна, при нужда почиствала, изпирала. През месец декември 2018 година праводателят се преместил в дома на ответницата в [населено място], която полагала грижи за него. С. В. е напуснал жилището на Н. Б. в края на месец юни 2019 г. и отказвал да контактува с ответницата. След това тя не е установила при условията на главно и пълно доказване, че е престирала ежедневно, непрекъснато и в пълен обем издръжка и гледане лично или чрез друго лице на С. В. до смъртта му на 01.03.2020 г. При условие че кредиторът отказва да даде съдействие за изпълнение на задължението в натура, за да е изправна страна по сделката, длъжникът следва да трансформира задължението си в парично, като заплаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи нейния размер. Неприемането или неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка. Не се твърди и няма данни след месец юни 2019 г. до датата на депозиране на исковата молба ответницата да е трансформирала задължението си в парично, като е заплащала на С. В. съответната сума, евентуално да е поискала от съда да определи нейния размер. Ето защо въззивният съд е счел, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Според касатора така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на практиката на ВКС и в него не е дадена обективна и правилна преценка на фактите по делото. Такива евентуални пороци на решението не могат да се констатират само от неговото съдържание, поради което не водят до очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК и на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд. Великотърновският апелативен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Този съд не е игнорирал ангажираните от ответницата доказателства, а е отказал да изслуша показанията на още един свидетел в съответствие с разпоредбите на чл. 266 от ГПК. Ето защо по първите два въпроса на касатора въззивното решение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС. Няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по третия и четвъртия въпрос на касатора относно начина на изпълнение на задължението за гледане и издръжка, в случай че това задължение не е детайлно уговорено от страните по договора. Според решението на Великотърновския апелативен съд при тълкуване волята на страните по договора за издръжка и гледане съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че при липса на уговорени ограничения за обема на издръжката и грижите се дължи цялата необходима издръжка, която включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя, без оглед на неговите възможности да се издържа от своите имущество и доходи; полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според нуждите и възможностите му да се справя сам. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика - решение № 174 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 7500/2013 г. на ІІІ ГО и много други. В петия въпрос на касатора се съдържа становището, че при неоправдан отказ на кредитора да получи престацията в натура задължението не може да се трансформира в парично, тъй като представлява промяна на волята на страните по договора. Следователно от приобретателката не може да се иска изпълнение след като прехвърлителят е напуснал нейното жилище, поради което договорът не може да бъде развален, както са приели съдилищата. Това становище противоречи на последователната и продължителна практика на ВКС, към която се е придържал въззивният съд. Още в Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г. на ОСГК е прието, че когато кредиторът по договора за издръжка в натура не дава съдействие, длъжникът не се освобождава от задължението, а има право да трансформира натуралното си задължение в паричния му еквивалент. В този смисъл е и цялата практика на ВКС, включително и цитираните от касатора решения № 827 от 3.12.2009 г. по гр. д. № 1382/2008 г. на III ГО, № 1169 от 9.12.1986 г. по гр. д. № 363/1986 г. на II ГО и № 26 от 6.2.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на II ГО на ВКС. Тази трансформация е временна и не представлява изменение на волята на страните, защото след отпадането на причината страните следва отново да се върнат към изпълнение в натура. Ето защо и по петия въпрос на касатора не може да се допусне касационно обжалване. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска. Разноски на О. С. В. не следва да се присъждат поради липса на доказателства за тяхното извършване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 10.08.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 167 по описа за 2021 г. на Великотърновския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: