Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
Гр. София, 07 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 905/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат А. Н., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия С. Х. В. срещу решение № 252/19.05.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 318/2022 г. по описа на Апелативен съд – гр. София, в която се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за намаляване на наложеното наказание, като се вземат предвид влошеното здравословно състояние на подсъдимия и това на неговата съпруга.
Пред касационната инстанция подсъдимият В. се представлява от упълномощения защитник, адв. Н., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения и с направеното искане за намаляване на наказанието. Акцентира върху тежкото здравословно състояние на подсъдимия, за което по делото са представени надлежни доказателства и на заболяването на неговата съпруга, което изисква актуално лечение.
Подсъдимият В. в последната си дума пред ВКС моли за намаляване на наложеното наказание.
Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Застъпва тезата, че наказанието е определено в занижен размер, но поради липса на протест не може да бъде ревизирано, поради което следва да се потвърди определения от САС размер. Счита, че наказанието за двете извършени престъпления е било отмерено при условията на чл.55 от НК още от първата инстанция, поради което допълнителното му редуциране от въззивния съд е при неправилно отчитане наличния превес на отегчаващите обстоятелства, поради което актуално наложеното е в размер със седем години под специалния минимум, което е несправедливо, особено по отношение на престъплението по чл.242 от НК, но липсата на протест не допуска нарушението да се отстрани.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 8/ 01.02.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 97/2021 г. по описа на Видински окръжен съд, подсъдимият С. Х. В. е признат за виновен в това, че на 09.08.2020 г. на /граничен пункт/ при излизане от Р България е пренесъл през границата на страната без знанието и разрешението на митниците високо рисково наротично вещество – хероин, с наркотично действащ компонент диацетилморфин със съдържание на различните пакети от 5,12 % до 82,38 % с общо нето тегло 16 122, 58 грама, на обща стойност 826 225,70 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на осн. чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години и глоба в полза на държавата в размер на 120 000 лв.
Подсъдимият В. е признат за виновен и относно това, че по същото време и място без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наротично вещество – хероин, с наркотично действащ компонент диацетилморфин, опакован в 33 бр. пакети, със съдържание на различните пакети от 5,12 % до 82,38 % с общо нето тегло 16 122, 58 грама, на обща стойност 826 225,70 лв., като предмета на престъплението е в особено големи размери, поради което и на осн. чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години и глоба в полза на държавата в размер на 40 000 лв.
Със същата присъда, съдът е определил на подсъдимия В., на осн. чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание измежду наложените в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, към което е присъединил и най-тежото наказание глоба в полза на държавата в размер на 120 000 лв.
На осн. чл.242, ал.7 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, хероин/описан в присъдата/ и на основание чл.242, ал.8 от НК – превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата, лек автомобил /марка/ с /ДК №/.
На осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “ задържане под стража” и домашен арест до влизане на присъдата в сила и са потвърдени наложените обезпечителни мерки.
Съдът е възложил в тежест на подсъдимия В. и направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
С въззивно решение № 252/19.05.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 318/2022 г. по описа на Апелативен съд – гр. София присъдата на Видинския окръжен съд е изменена в частта относно правната квалификация на престъплението по чл.242, ал. 4 от НК, което е преквалифицирано по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК и относно наказанието за това престъпление, което е намалено на осем години лишаване от свобода и 50 000 лв. глоба в полза на държавата, в частта за наказанието за престъплението по чл. 354а, ал.2, вр. ал.1 от НК, което е намалено на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв., както и в частта относно общото най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК, което е намалено на осем години лишаване от свобода и размера на присъединената към него на осн. чл. 23, ал.2 от НК глоба, която е определена на 50 000 лв. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена.
Касационната жалба на подсъдимия В. чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.
С касационнната жалба на подсъдимия явната несправедливост на наложеното наказание се поддържа по съображения за неправилна оценка на обстоятелствата в полза на дееца, които според защитата налагат определяне на наказание в занижен размер, а именно – влошено здравословно състояние на подсъдимия и заболяване на неговата съпруга.
С решението на въззивния съд е извършена преквалификация на извършеното от подсъдимия деяние по чл.242, ал.4 от НК, което е преквалифицирано като опит към престъпление по чл.242, ал.4 от НК и наложеното на подсъдимия наказание е намалено при условията на чл.58, б.“а“ от НК от дванадесет на осем години лишаване от свобода и определената от първия съд глоба от 120 000 лв. е редуцирана на глоба в размер на 50 000 лв.
В жалбата не се сочат доводи относно явната несправедливост на отделните наказания, изложените съображения касаят общото наказание, което е в размера на наложеното най-тежко наказание за престъплението по чл.242, ал.4, вр. чл. 18, ал.1 от НК, поради което предмет на жалбата се явява справедливостта на това наказание.
Въззивният съд е изменил присъдата на първата инстанция в полза на подсъдимия, като след преквалификация на престъплението от довършено деяние в опит към престъпление по чл.242, ал.4 от НК /което е правилно, поради недовършеността на престъплението с оглед задържането на подсъдимия преди да пренесе наркотичните вещества през границата на страната/ е приложил текста на чл.58, б.“а“ от НК, който дава възможност за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК и без наличието на изискуемите по закон предпоставки на тази привилегирована разпоредба, и е намалил съществено размера на основното и допълнително наказания, наложени от първия съд.
Становището на апелативния съд е аргументирано с наличието на смекчаващи обстоятелства, които налагат определяне на по-ниско наказание, в която категория е причислил на първо място влошеното здравословно състояние на подсъдимия и това на неговата съпруга, както и положителните данни за неговата личност, в частност приложеното по делото удостоверение от служба „Противопожарна безопасност“, че е участвал в гасенето на горски пожари със свои помощни средства, както и напредналата възраст на подсъдимия от 67 г. към датата на постановяване на решението. Отделно е взето предвид обстоятелството, че деянието е останало недовършено и липсата в тази връзка на вредни последици от същото.
ВКС намира, че наложеното на подсъдимия В. наказание за престъплението по чл. 242, ал.4, вр. чл. 18, ал.1 от НК е правилно отмерено и е справедливо. Апелативният съд е отчел както степента на недовършеност на престъплението, така и обстоятелството, че това е по причини, които са изцяло извън волята на дееца, поради задържането му на граничния пропускателен пункт. Смекчаващите обстоятелства, в това число и здравословното състояние на дееца и съпругата му са отчетени от въззивната инстанция в пълнота и не са игнорирани като факт в негова полза. От материалите по делото се установява, че подсъдимият В. е претърпял оперативни интервенции по повод здравословни проблеми, част от които по време на съдебното производство пред окръжния съд, с давност от преди две години, а представената медицинска документация за съпругата му е относно заболяване с давност от преди повече от десет години. Независимо от това въззивният съд е отчел тези факти в негова полза и ги е посочил като едно от основанията да редуцира определеното от първия съд наказание, поради което допълнително смекчаване на определените санкционни размери по аргумент от същите факти не може да бъде извършено.
Установените по делото обстоятелства за предходно осъждане на В. от съд на друга страна членка на ЕС за аналогично по вид престъпление, трафик на наркотични вещества, влязла в сила на 19.12.2017 г., както и високата стойност на наркотичното вещество, в размер надвишаващ съществено изискуемия размер от 140 минимални работни заплати към датата на деянието, необходими за квалификацията особено големи размери, както и механизма на извършване на престъплението, наркотичното вещество е било поставено в специално пригодени тайници, изградени в автомобила и монтирани след демонтаж на предните седалки и цялостна преработка на предната му пасажерска част са обстоятелства с немалка тежест, които противостоят на посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и правилно са били отчетени при определянето на наказанието в отмерения от САС размер.
Правилна е тезата на прокурора, че наказанието, което първият съд е определил за това престъпление е било отмерено с три години под специалния санкционен минимум на нормата на чл.242, ал.4 от НК, независимо, че съдът не го е посочил изрично в присъдата и актуалното наказание лишаване от свобода е определено от въззивния съд със седем години под минимума, което е съществено редуциране на минималния размер и за справедливостта на санкцията не се изисква допълнителното й смекчаване, тъй като същата е постигната чрез слизане под минимума на основното наказание с около една втора. С оглед изложеното, наказанието на подсъдимия В. за извършеното от него престъпление по чл.242, ал,4, вр. чл.18, ал.1 от НК, определено от апелативната инстанция е максимално снизходително и не са налице предпоставки за неговото намаляване, поради което жалбата на подсъдимия се явява неоснователна.
В частта относно отнемането на превозното средство, което е послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата, решението на апелативния съд следва да се отмени, тъй като не е съобразено с актуалната редакция на текста на чл.242, ал.8 от НК, която не допуска отнемане в полза на държавата на превозно средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата, в случаите когато не е собственост на дееца – с Решение на КС на РБ №12/2021 г. по к.д. № 10/2021 г. същата е обявена за противоконституционна в тази й част. Съгласно фактите по делото лекият автомобил, с който са пренесени наркотичните вещества, предмет на контрабандата е собственост на друго лице, И. Г. М., а не на подсъдимия В., който при извършване на престъплението е управлявал чужд автомобил, поради което не са налице законови основания за неговото отнемане. С оглед изложеното въззивното решение следва да се отмени в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК.
По отношение на определеното с присъдата на първата инстанция място, в което подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода, затвор, в която част същата е потвърдено с решението на САС, същото следва да се отмени, с оглед действащите редакции на чл.301, ал.1, т.6 от НПК и чл.41, ал.6 от НК, съгласно които определянето на типа на пенитенциарното заведение, в което да се изтърпи наказанието лишаване от свобода е извън правомощията на съда и е предоставено на затворническата администрация/ чл.58 от ЗИНЗС/.
По изложените съображения, въззивното решение следва да се измени в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК и относно определянето на мястото на изтърпяване на най-тежкото наказание лишаване от свобода, като се отмени в тези му части.
В останалата част като правилно и законосъобразно решението на САС следва да се остави в сила, като касационната жалба на защитата се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 и т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 252/19.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 318/2022 г. по описа на Апелативен съд – гр. София в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК, с която е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за превозването на предмета на контрабандата по чл.242, ал.4, вр. чл.18, ал.1 от НК, лек автомобил /марка/ с /ДК№/ и относно мястото, в което да се изтърпи от подсъдимия В. общото най-тежко наказание лишаване от свобода, като го ОТМЕНЯ в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |