3 Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 24.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4054 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от членовете на управителния съвет К. С. и Р. К., чрез юрисконсулт Л. М., против въззивното решение № 149 от 17 април 2014 г., постановено по гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г., с което е отменено решение № 646 от 11 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 487 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2013 г. за признаване за установено в полза на касатора, че Е. М. Д. от [населено място] дължи част от сумите по издадена заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 86/2013 г., и вместо това предявеният от касатора иск за признаване за установено вземане спрямо Д. за сумите 6762,92 лева главница незаплатена електроенергия за периода 16 януари 2010 г. – 16 януари 2013 г., и 1435,70 лева лихва за забава за периода 28 ноември 2011 г. – 8 януари 2013 г. законната лихва върху главницата от 16 януари 2013 г., е отхвърлен, и в полза на Д. са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1239 от 10 ноември 2014 г. поради противоречивото разрешаване с практиката на ВКС на въпроса за правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба. Противоречието е намерено с тълкуването, дадено в т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. В т. 2 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, обвързващо се приема, че докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Прието е, че въззивният съд в посочения случай дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. С решението си въззивният съд приема, че в тежест на касатора като ищец е да установи пълно и главно доставката на енергия на посочената стойност и консумирането й от ответника, а подобни доказателства по делото не са представени. Това заключение на въззивния съд е сторено при наличието на изрично и единствено указание на първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК, че се твърди отрицателен установителен факт, поради което доказателствената тежест е за ответника по исковете (потребител на електрическа енергия), който трябва да докаже, че не дължи претендираните суми, и заявено оспорване от негова страна за датите на отчитане, начина на отчитане и сумите по описани от ищеца фактури. Допуснато е изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Единственото относимо към размера на претенцията доказателство е счетоводна справка за задълженията на ответника. Други доказателства не са искани и не са представяни. В хода на устните състезания пред първата инстанция процесуалният представител на ответника заявява становище за неоснователност на претенцията предвид липсата на представени фактури, описани в справката. В първоинстанционното решение е прието отново, че доказателствената тежест е върху ответника предвид твърдения отрицателен факт (неплащане на дължими суми по договор) и не била осъществена доказателствена активност от негова страна. Ответникът по иска във въззивната си жалба заявява неправилно указана тежест на доказване и непредставяне на фактури за изплащане на използваната енергия. В определението си по чл. 267, ал. 1 ГПК от подготвително заседание въззивният съд приема, че с оглед релевираните доводи и възражения на страните процесуални действия за събиране на доказателства не следва да се извършват. Други указания до края на производството пред въззивната инстанция не са давани. Съобразно посоченото обвързващо разрешение на правния въпрос е ясно, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид извършването на непълен и неточен доклад от първата инстанция, въззивният съд е следвало да даде указания на страните за възможността да предприемат действия по посочване на относими доказателства във връзка с правилното разпределяне помежду им на доказателствената тежест по предявената претенция. Ето защо се налага отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 149 от 17 април 2014 г., постановено по гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: