4 Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 813 по описа за 2018 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия К. А. В., подадена чрез неговия защитник – адв.М. Д., против присъда на Апелативния съд-София, постановена по внохд № 162/18 г. С жалбата се поддържа, че САС неправилно е приложил материалния закон, защото по делото липсват доказателства с изключение на показанията на св.Р. В., които са неверни. При тези съображения се иска оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието. След запознаване с мотивите на оспорената присъда е депозирано допълнение към касационната жалба, в което са разширени данните, свързани с основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Пред ВКС жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитата му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възприемането й като основателна. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 30/16 г. на Окръжния съд-Враца подсъдимият К. В. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.т.3 и 6, във връзка с чл.115 от НК. С решение по внохд № 504/17 г. САС потвърдил оправдаването на подсъдимия. С решение № 238 от 01.02.2018 г. по нд № 961/17 г. ВКС, първо наказателно отделение, отменил решението на САС в частта, с която е потвърдено оправдаването на подс.В. и върнал делото за ново разглеждане, в тази част. По внохд № 162/18 г. САС отменил присъдата на ВОС по нохд № 30/16 г. в частта, с която подсъдимият е бил оправдан по посоченото по-горе обвинение и вместо това постановил нова присъда - № 9 от 25.04.2018 г., с която, за деяние, извършено на 07.08.2012 г., осъдил подс.В. на основание чл.116, ал.1, т.т.3 и 6, чл.115 и чл.54 от НК на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с - мярка задържане под стража – от 24.07.2013 г. до 15.07.2015 г., и с мярка домашен арест – от 16.07.2015 г. до 10.11.2015 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не се установява наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е ангажирано от жалбоподателя с възражението срещу оценката на показанията на св.Р.В., които той счита за неверни. Доколкото настоящата касационна проверка е втора по ред, най-напред трябва да се каже, че указанията на ВКС, дадени с решението по нд № 961/17 г., са изпълнени изцяло. В мотивите на същото решение ясно е заявена критичност към отхвърлянето на показанията на св.В. поради недостатъчна достоверност и заинтересованост, въпреки кореспондирането им с показанията на свидетелите Т. и К. и заключението на съдебно медицинската експертиза относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия. И тъкмо поради констатирана неправилност при оценката на показанията на същата свидетелка, извършена при игнориране на елементи от доказателствената съвкупност и в разрез с правилата на формалната логика, същия състав на ВКС е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото оценката на събраните по делото множество доказателства, произтичащи от различни по вид източници – гласни и писмени, са били подложени на внимателен и обвързан анализ. Не се установява проверявания съд да е игнорирал доказателства изясняващи фактите от кръга по чл.102 от НПК. В мотивите на обжалваната присъда са изложени подробни и непротиворечиви съображения обективиращи оценъчната дейност на САС – виж от л.7 до 14. Съдът убедително е защитил решението си да даде вяра на показанията на св.В. и отхвърли обясненията на подсъдимия. На указаното място е видно, че то е резултат на проверката им посредством други източници на доказателства, каквито са множество свидетели – К., Т., Г., А., И., А., Б., С. и др., писмени доказателства и заключението по съдебно медицинската експертиза за механизма на уврежданията. Настоящият състав на ВКС не установи при анализа на доказателствената съвкупност САС да е нарушил правилата на формалната логика. Липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК предопределя рамките, в които е възможна проверката за правилното приложение на закона – фактите, приети за установени от въззивния съд, които са намерили израз в мотивите на новата присъда. Същите факти разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав и САС е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подс.В.. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Всички обстоятелства на които е поставен акцент в касационната жалба и допълнението към нея са ценени от САС и то адекватно на обективното им значение. Изводът на съда за висока степен на обществена опасност на конкретното деяние е правилен. По идентичен начин стоят нещата и с оценката на степента на обществена опасност на подсъдимия, оценена от САС за невисока. Съдът правилно е определил наказанието на жалбоподателя по първата предвидена в закона алтернатива, като е съобразил забраната за утежняване на положението на подсъдимия - предвид първото му по ред осъждане за същото престъпление по нохд № 322/14 г. по описа на ОС-Враца на 17 години лишаване от свобода, инициативата в негово лице за образуване на въззивно производство № 304/15 г. на САС, приключило с решение, с което, след отмяна на посочената присъда, делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. При това, видно от мотивите на присъдата, съдът е индивидуализирал наказанието в рамките на предвиденото от закона, при превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и е отчел изминалия период от време. САС не е пренебрегнал задължението си да изложи съображения относно института на смекчената наказателна отговорност – по чл.55 от НК, като видно съображенията в мотивите на съдебния акт, той не е констатирал наличието на която й да било от предпоставките за приложението му. ВКС не намери причини за критично отношение към съда. Данните по делото не позволяват извод за наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. На подсъдимия е наложено наказание в размер на възможния минимум на предвиденото в закона наказание и то способства постигането на целите по чл.36 от НК. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваната нова присъда, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 9 от 25.04.2018 т., постановена по внохд № 162/18 г. на Апелативния съд-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: