Р    Е    Ш    Е   Н    И   Е   № 529   София, 21.06.  2010 година   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А           Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА                                            ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                СВЕТЛА ДИМИТРОВА         при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова               гр.д.N 642  по описа  за 2010  год., за да се произнесе, взе предвид следното:                        Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на община М., представлявана от кмета З. Софрониев Ж. , за отмяна на влязлото в сила решение от 16.04.2008 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 403/2007 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено решението от 22.06.2007 г. на Монтанския районен съд, постановено по гр.д. № 407/2006 г. и е уважен предявеният установителен иск за собственост от Г. м. на М. изповедание гр. С. срещу община М. относно недвижим имот пл. № 955а, включен в УПИ *, кв. 158 по регулационния план на гр. М., целият от 90 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна сграда, при описани граници, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Г. м. на М. изповедание гр. С., не изразява становище в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима/определение № 233 от 12.04.2010 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 211/2010 г./. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б.”е” ГПК/отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В производството по делото, отмяната на чието решение се иска, молителят – община М., е била въззиваем в производство по установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от ищеца Г. м. на М. изповедание гр. С., с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./. Въззивният съд е уважил предявения установителен иск за собственост, което решение е подлежало на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му. Същото е съобщено на молителя на 08.05.2008 г. и е получено от служител на общината при условията на чл. 52 ГПК на адреса, който е посочен по делото – чл. 38 ГПК. Възражението, че съобщението за решението не е изпратено на пълномощника на кмета на община М. адв. Б от АК-М. е несъстоятелно, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В случая съдът е връчил съобщението при условията на чл. 38 и чл. 52 ГПК и не е било необходимо да изпраща друго съобщение до пълномощника на молителя, тъй като в закона тези възможности са предвидени алтернативно. В производството по делото Монтанският окръжен съд не е нарушил което и да било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ответната по иска община да участва в процеса, в т.ч. да депозира в срок касационната си жалба срещу въззивното решение. В тази връзка оплакването на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото. Както се посочи по-горе, въззивният съд е изпратил съобщение до молителя на адреса, посочен в исковата молба, съдържащо препис от въззивното решение, което е получено на 08.05.2008 г. от служител на община М.. Д. , при условията на чл. 38 и чл. 52 ГПК. Следва да се отбележи, че това лице е получило съобщението за изготвеното първоинстанционно решение/л.80 от гр.д. № 407/2006 г. на Районен съд – М. /, което дава основание на съда да приеме, че тя е служителят оторизиран да приема съобщения в работно време, предвид изискването на чл. 52 ГПК. По делото не са представени доказателства относно приложението на чл. 39, ал. 1 ГПК, а именно страната изрично да се посочила съдебен адресат, а също така изрично да е заявила всички призовки и съобщения да се връчват на пълномощника на кмета на общината адв. Б. Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на съобщения на ответната община, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 45 и чл. 52 ГПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 45, вр. с чл. 37 и чл. 38 и чл. 52 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство на ответната на молбата страна не следва да се присъдят, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на община М., представлявана от кмета З. Софрониев Ж. , за отмяна на влязлото в сила решение от 16.04.2008 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 403/2007 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Определението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: