Р Е Ш Е Н И Е
№136
София, 25.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №6323/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу въззивно решение № 373/02.11.2015 г. , постановено по в. гр.д. №651/2015 г. на Софийски окръжен съд.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 846/2014 г.на Костинбродския районен съд , е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на О. Й. С. от [населено място], С.. Обл. , извършено със заповед №540/07.10.2014 г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „отговорник спомагателни дейности” в [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да заплати на О. Й. С. сумата 5 045,04 лв. , представляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението, за времето от 07.10.2014 г. до 07.04.2015, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска -27.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът по жалбата О. Й. С., чрез адв. К. Г. оспорва основателността на касационната жалба .Счита, че по делото не е установено по несъмнен начин, че работодателят е поискал обяснения по чл. 193 КТ като това е достатъчно основание дисциплинарното уволнение да бъде отменено.Същевременно съдът правилно е приел, че не може да цени обясненията на управителя на ответното дружество , дадени в качеството му на свидетел. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е прието, че дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура ,подчиняваща се на строги формални изисквания , неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение.В този контекст е прието , че събраните по делото доказателства не установяват, че при провеждане на дисциплинарната процедура спрямо ищцата, работодателят е спазил императивните процесуални изисквания , установени в чл. 193, чл.195,ал.2 и чл. 192,ал-.1 КТ. Конкретно не е спазено изискването на чл. 193 ГПК за изслушване на работника или служителя или за приемане на писмените му обяснения. В тази връзка е прието, че съдържащото се в трудовото и досие писмено обяснение от 07.10.2014 г. е без правно значение след като липсват данни това обяснение да е дадено по повод и след изрично нейно известяване за образувана дисциплинарна процедура във връзка с нарушението, за което и е наложено наказанието.Прието е, че по делото не е установено, че заповедта за дисциплинарно уволнение е надлежно връчена съгласно изискването на чл. 195,ал.2 КТ, поради което същата не е произвела действие. Прието е също така, че в заповедта не е посочено нито името нито качеството на лицето, което я е издало, поради което не може да се извърши преценка за компетентност на издателя на заповедта да упражнява работодателска власт в това число и да налага и дисциплинарни наказания /чл.192,ал.1КТ/. В тази връзка не са взети предвид обясненията дадени от управителя на фирмата под предлог, че същият в нарушение на процесуалните правила е бил разпитан като свидетел по делото. При тези решаващи мотиви въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконна и я е отменил Уважил е и обусловените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.2и3 КТ.
С определение №261/07.03.2016 год. касационното обжалване по делото е допуснато по въпроса : „Необходимо ли е работодателят изрично да извести работника / служителя/ относно инициираното висящо дисциплинарно производство срещу него преди да поиска от последния обяснения по чл. 193,ал.1 КТ”. Прието е, че този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №8/01.04.2011 г. по гр.д. №1035/2009 г. ІV г.о, Р № 126/26.06.2013 г. по гр.д. №1060/2012 г. ІІІ г.о./, които са постановени по реда на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване по този въпрос е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато и по въпроса : Когато обясненията на управителя на дружеството-работодател са събрани по реда на разпит на свидетел по чл. 171 ГПК, а не по реда за даване на обяснения от страна по чл. 176 ГПК , следва ли тези обяснения да се изключат от доказателствения материал по делото или могат да се кредитират като годно доказателствено средство като съдът извърши преценка за тях съгласно чл. 172 ГПК. По отношение на този въпрос касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С решенията ВКС / Р №8/01.04.2011 г. по гр.д. №1035/2009 г. ІV г.о, Р № 126/26.06.2013 г. по гр.д. №1060/2012 г. ІІІ г.о./, съдебната практика е по първия поставен въпрос е уеднаквена като е прието , че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав и формална процедура която следва да бъде следвана под заплаха от нейното опорочаване.Когато на работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание Р № ВКС / Р №8/01.04.2011 г. по гр.д. №1035/2009 г. ІV г.о, ./.Работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност . Когато на работодателят му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация . ВКС /Р № 126/26.06.2013 г. по гр.д. №1060/2012 г. ІІІ г.о./,
По вторият поставен въпрос ,Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:Съгласно чл. 30,ал.1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата , които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно разпоредбата на чл. 141,ал.2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност / О./ се представлява от неговия управител. По принцип ГПК не изключва възможността представителят на страната в процеса да бъде разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по отношение на процесуалните представители на страните по пълномощие. Съгласно чл. 166,ал.1 ГПК никой няма право да се отказва от свидетелстване освен пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор, както и посочените в т.2 от същия законов текст родственици .Тълкуването на този текст сочи на възможността представителите на страните по пълномощие да свидетелстват,като им е предоставена и възможността да откажат това. Възможността пълномощниците на страните в процеса да свидетелстват произтича и от текста на чл. 172 ГПК. С оглед на това и доколкото липсва изрична забрана за свидетелстване от страна на управител като представляващ ТД,което е страна в процеса,Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.о счита, че няма процесуална пречка за това като показанията на управителя като представител на съответното търговско дружество следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК.В зависимост от тяхното съдържание същите могат да се квалифицират и ценят като обяснения на страната по чл. 176ГПК.
При тези отговори на поставените правни въпроси по основателността на касационната жалба съдът приема следното: В. съд неправилно е приел, че при налагането на процесното дисциплинарно наказание работодателят не е спазил предвидената в закона процедура.Както се посочи, КТ не предвижда такава формална процедура, включително задължение работодателят изрично да известява работникът или служителят за образувано срещу него дисциплинарно производство. Изискването на чл. 193 КТ в случая очевидно е било спазено, доколкото по делото се намира писмено обяснение на ищцата, от текста на което се установява , че е дадено във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина, поради които е била уволнена дисциплинарно. Няма пречка също така датата на обясненията на работникът или служителят да съвпада с датата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание -уволнение и тази за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, както е в настоящия случай. Заповедта е за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и тази за прекратяване на трудовото правоотношение са издадени от управителя на ответното дружество У. Г., който е бил разпитан от първата инстанция в качеството на свидетел, което както се посочи не е процесуално недопустимо. Независимо от това в частта, в която същият е заявил , че подписите поставени за „работодател” на двете заповеди са негови , следва да се третират като обяснение на страната дадено по реда на чл. 176 ГПК., което следва да бъде зачетено. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение №540/07.10.2014 г. е подписана лично от ищцата, а заповедта за налагане на наказание дисциплинарно уволнение №539/ 07.10.2014 г. е връчена на същата при „отказ”, който е удостоверен с подписите на двама свидетели.Следва да се посочи, че в исковата молба не се съдържа твърдение, че процесните заповеди не са били връчени на ищцата. Противното би било и правен „нонсенс”, доколкото съгл. чл. 195,ал.3 КТ, дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя.Ако се приеме , че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” не е била връчена , същото не е наложено и предявения от ищцата иск за неговата отмяна би бил безпредметен.И двете заповеди са мотивирани в достатъчна степен и с оглед на това е спазено изискването на чл. 195 ,ал.1КТ . По делото са установени и нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищцата е била дисциплинарно наказана / св. Н. М./ .
Независимо от казаното дисциплинарното уволнение на ищцата се явява незаконно доколкото при неговото налагане работодателят не е извършил преценката по чл. 189 КТ. Съгласно чл. 189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението ,обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника.Тежестта на нарушението се определя не само от неговия фактически състав , но и от неговите последици. В случая от нарушението на ищцата не са настъпили неблагоприятни последици за работодателя. Освен това по делото не е установено същото да е извършено умишлено. Същевременно ищцата е дългогодишен работник при ответника /18 години трудов стаж/ като в този период е претърпяла и трудова злополука, свързана с трайно увреждане. /.
По изложените макар и различни съображения въззивният съд правилно е отменил наложеното дисциплинарното уволнение на ищцата , възстановил е същата на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ във вр. чл. 344,ал.1,т.3 КТ. С оглед на това и обжалваното решение следва да се остави в сила.
Съобразно с изхода на настоящото производство касаторът [фирма] [населено място] следва да заплати на ответницата по касация О. Й. С. от [населено място], С.. Обл. направените пред настоящото производство разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. .
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 373/02.11.2015 г. , постановено по в. гр.д. №651/2015 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на ответницата по касация О. Й. С. от [населено място], С.. Обл. направените пред настоящото производство разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|