Р Е Ш Е Н И Е №181 гр. София,04.11.2016 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 26 октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2372/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [фирма]-гр. София срещу решение №7 от 28.01.2015 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №333/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 190 от 18.06.2014 г. по т.д. № 695/2012 г. на ОС-Бургас, с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ал.1, предложение второ ЗЗД спрямо ищцата Далабиндер Каур К., британски поданик, договор за продажба на недвижими имоти, сключен в нотариална форма-н.а. №90, т.ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 475/11 на нотариус под №600 на НК в частта, с която [фирма]-гр. София прехвърля правото на собственост на [фирма] върху следните два обекта, описани в същия нот.акт като : апартамент А-42 с обща застроена площ от 56.42 кв.м.– самостоятелен обект с кад. № 51500.506.221.1.42 и апартамент В-68 с обща застроена площ 32.17 кв.м. –самостоятелен обект с кад. № 51500.506.219.1.68. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноските пред настоящата инстанция. С определение № 306 /21.04.2016, постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода по спора правен въпрос: дали неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сделка, увреждаща кредитора на последния, само по себе си е индиция за знание за това увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на разпоредбата на чл.135 ал.1 предложение две ЗЗД . Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Далабиндер Каур К., британски поданик, е имала вземане срещу [фирма]-гр. София, съгласно чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД-възникнало на отпаднало основание: развален, поради неизпълнение от последния на задълженията му по предварителен договор за покупко-продажба и изработка на апартамент в сграда Доен Парк в к.к. Слънчев бряг. В изпълнение на този договор ищцата е заплатила на продавача сумата от 32 671-лири стерлинги като цена за съответния недвижим имот, който ще бъде построен и прехвърлен в нейна собственост, съгласно поетите от продавача задължения в същия договор. В последствие, с нот. покана връчена на [фирма]-гр. София на 10.05.2011 г. Далабиндер Каур К. е развалила договора и е поканила насрещната страна да върне получената вече на отпаднало основание цена. В последствие е постановено и влязло в сила съдебно решение, с което [фирма]-гр. София е осъден на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД да заплати горната сума на ищцата.С процесния договор за покупко-продажба сключен в нотариална форма на 21.06.2011 г. ответното дружество [фирма] се е разпоредило с общо 32 имота, сред които и тези предмет на настоящия иск, в полза на [фирма]. За да счете, че е налице и последният елемент от фактическия състав на правната норма уреждаща отменителния иск по чл.135 ал.1, предл.второ ЗЗД– знание на приобретателя за увреждането на кредитора, съдът се е позовал на обстоятелството, твърдяно в хода на процеса от страна на дружеството-купувач, че в самия нотариален акт погрешно е отразено, че цената на продадените имоти е заплатена предварително по банков път, като в действителност това е станало в брой. Самото плащане не се доказва, доколкото, от страна на ответника [фирма], приобретател по атакувания с настоящия П. иск договор за продажба, се сочат и представят приходни касови ордери за заплащане в брой на цената след преклузивния процесуален срок за това. Според съда, от всичко това следва изводът за недобросъвестност на дружеството-купувач и за знание от негова страна за увреждащото, по отношение на ищцата Далабиндер Каур К. в качеството й на кредитор на [фирма], действие на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба. С оглед изложеното е счетен за осъществен фактическият състав на хипотезата в чл.135 ал.1,предложение второ ЗЗД и искът е уважен. Относно отговора на релевантния за спора правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Дали неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сделка, увреждаща кредитора на последния, само по себе си е индиция за знание за това увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на разпоредбата на чл.135 ал.1 предложение второ ЗЗД, то отговорът следва от този, даден на по-общия въпрос: кога е налице от страна на приобретателя знание по смисъла на чл.135 ал.1, предл. второ ЗЗД за увреждане на кредитора на отчуждителя по възмездна разпоредителна сделка като предпоставка за основателността на П. иск. Отговор на този по- общ въпрос е даден в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, ІV г.о. на ГК № 13/19.02.2015 г. по т.д. № 4606/14 по описа на същия. В цитираното решение, съставът на ВКС приема, че презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД за увреждащия характер на сделката, обхващаща близък кръг роднини на длъжника-отчуждител, не следва да се прилага разширително. От друга страна се приема, че естеството на фактическа близост между страните по такава сделка определя и естеството на узнатите обстоятелства, като за пример се сочи връзката на свързани лица по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ и близките отношения между физически лица от състава на органите на ЮЛ/ съответно търговски дружества/. Достатъчно е, това знание да обхваща като предмет правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към третото лице, чиито интереси се увреждат. В настоящия случай, обаче не се установява, нито правна връзка между страните /т.е. да са свързани лица по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ/ , въз основа на която би могло да се направи обосновано заключение, че дружеството –приобретател [фирма] по някакъв начин в лицето на своя управител знае за предварителния договор сключен между ищцата г-жа Далабиндер Каур К. и първия ответник [фирма], нито фактическа такава/ напр. лична близост между физическите лица-управители на двете дружества-съконтрахенти /. Дори и да се приеме, че противно на уговореното в н.а. №90, т.ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 475/11 на нотариус под №600 на НК цената не е платена по банков път към датата на сключване на договора за продажба между двамата ответници, а евентуално- в брой след това или изобщо, че не платена, то тези обстоятелства сами по себе си не обосновават знание за увреждане в посочения вече смисъл, застъпен в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК на кредитора на дружеството-отчуждител. Такова знание ще е налице, ако дружеството- приобретател знае за наличието на парично задължение, произтичащо от конкретен правопораждащ факт-сключен между страните предварителен договор и последиците от неговото разваляне. Наличието или не на реално плащане по договора за продажба би имал значение при надлежно повдигнат от ищеца спор за привидност на този договор, с оглед позоваване на неговата нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД. Подобно позоваване на абсолютна нищожност обаче липсва, както в самата ИМ, така и в допълнителната такава. Ето защо, като е приел, че отразеното в нотариалния акт плащане на цената по разпоредителната сделка по банков път не се доказва , което от своя страна само по себе си е достатъчно , за да обоснове знание на приобретателя за увреждане на кредитора като елемент от фактическия състав на отменителния иск п чл.135 ал.1 предложение второ ЗЗД, въззивният съдебен състав е постановил съдебно решение, което се явява необосновано и в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като отхвърли иска по чл.135 ал.1 ЗЗД като недоказан по основание. По отношение на разноските : От страна на ищцата и ответник по касация в настоящото производство Далабиндер Каур К. следва да се понесат направените в производствата и пред трите инстанции разноски от страна на ответника-касатор в настоящото производство [фирма] в общ размер на 5 370 лева-общо. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №7 от 28.01.2015 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №333/2014 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение № 190 от 18.06.2014 г. по т.д. № 695/2012 г. на ОС-Бургас като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, с който се претендира да бъде обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ал.1, предложение второ ЗЗД спрямо ищцата Далабиндер Каур К., британски поданик, договор за продажба на недвижими имоти, сключен в нотариална форма-н.а. №90, т.ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 475/11 на нотариус под №600 на НК в частта, с която ответникът [фирма]-гр. София прехвърля правото на собственост на ответника [фирма] върху следните два обекта, описани в същия нот.акт като : апартамент А-42 с обща застроена площ от 56.42 кв.м.– самостоятелен обект с кад. № 51500.506.221.1.42 и апартамент В-68 с обща застроена площ 32.17 кв.м. –самостоятелен обект с кад. № 51500.506.219.1.68. ОСЪЖДА Далабиндер Каур К., британски поданик да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 5 370 лева-общо съдебни разноски в производството и пред трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.