О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 481 гр. София,11.11.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2062 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. Р. А. срещу определение №124/16.04.2019г., постановено по ч.т.д. №95/2019г. на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено определение №222/ 20.02.2019г. на Окръжен съд-Бургас по т.д.№295/2018г. за оставяне без уважение на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от разноски по делото в размер от 500 лева- възнаграждение за особен представител на ответника. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необоснованост и за постановяване на ново за уважаване на искането му за освобождаване от разноски- възнаграждение за особен представител на ответника. Твърди, че разноските за особен представител на ответника следва да бъдат платени от третото лице-помагач. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, тъй като не е дал указания за допълнително деклариране и ангажиране на доказателства за неговото материално състояние, както и за доходите и имуществото на съпругата му и е приел необосновано, че той и семейството му имат достатъчно доходи и имущество за плащане на дължимите разноски за особен представител на ответника в производството. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи няколко правни въпроси, обусловили изхода на спора, които съдът уточнява: относно предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и моментът към който същите следва да са налице; за необходимостта съдът да извърши преценка дали материалното състояние на ищеца и семейството му, съпоставено с размера на дължимите разноски, му позволяват тяхното заплащане. Поддържа, че поставените въпроси са значими за решаващите изводи на съда, като въззивното определение противоречи на трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните актове: определение №73/05.04.2019г., ч.гр.д.№723/2019г., ГК, ІІ г.о.; определение №141/01.04.2019г., ч.гр.д. №4354/18г., ГК, ІІІ г.о.; определение №69/12.02.2019г., ч.гр.д. №4354/2018г., ГК, ІІІ г.о.; определение №399/06.11.2018г., ч.гр.д.№3281/2018г., ГК ІІІ г.о.; определение №342/10.08.2018г., ч.гр.д.№1790/2018г., ГК, ІІІ г.о. Поддържа, че определението е и очевидно неправилно. Третото лице помагач на ответника – А. Ринатович М. оспорва жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционно определение на ОС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на ищеца А. А. по реда на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от разноски – възнаграждение за особен представител на ответника по делото, въззивният съд приема, че молителят има възможност да ги заплати. Решаващият съдебен състав излага доводи, че на ищеца е било известно от по-рано /преди 3 месеца/, че следва да внесе сумата 500 лева за възнаграждение на особения представител на ответника; че съпругата му В. А. е едноличен собственик на капитала на „Ваиб Х.“ ЕООД, което дружество извършва търговска дейност, видно от представените до миналата година отчети в ТР; че самият ищец е бил едноличен собственик на капитала на „Ваиб Х.“ ЕООД до м.април 2018г.; че В. А. има вписана искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД по повод на описания недвижим имот; че ищецът с оглед възрастта и здравословното си състояние би следвало да е „годен да си осигури самостоятелно месечен доход поне в размера на минималната за страната работна заплата“. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените въпроси относно предпоставките за освобождаване от разноски по делото и моментът, към който следва да са налице и относно дължимата от съда проверка в производството по чл.83, ал.2 ГПК отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са значими за изхода на делото и са обусловили крайните изводи на съда. По отношение на тях са налице и допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК определения, както и в много други служебно известни на съдебния състав. Съгласно константната практика на ВКС в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК- страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на молителя за възможността да представи в определен срок допълнителна или пълна декларация, респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, въззивната инстнация следва да отстрани този пропуск. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя. В този смисъл са и разясненията в мотивите към т.12 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС - искането по чл.83, ал.2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В настоящия случай въззивният съд се е отклонил от съдебната практика, като не е анализирал обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК и не е извършил въз основа на тях преценка за възможността на ищеца с разполагаемите средства да плати дължимите разноски за особен представител на ответника в размер от 500.00 лева. Вместо това, съдът е обсъждал ирелевантни за преценката по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства – че на ищеца е било известно от по-рано /преди 3 месеца/, че следва да внесе сумата 500 лева за възнаграждение на особения представител на ответника; че съпругата му е едноличен собственик на капитала на ЕООД, извършващо търговска дейност; че ищецът е бил едноличен собственик на капитала на това ЕООД; че съпругата му е ищец по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД „по повод“ на недвижим имот; че ищецът с оглед възрастта и здравословното си състояние би следвало да е „годен да си осигури самостоятелно месечен доход поне в размера на минималната за страната работна заплата“. Преценката за възможността на молителя да плати дължимите по делото такси и разноски е конкретна и се прави към момента на самото искане по чл.83, ал.2 ГПК, поради което обстоятелствата, че лицето е в трудоспособна възраст и не е декларирало заболявания, водещи до ограничаване на трудоспособността му; че преди образуване на конкретното производство и преди подаване на искането по чл.83, ал.2 ГПК е притежавало дружествените дялове в ЕООД не могат да обусловят извод за неговото материално състояние в релевантния момент. Ищецът А. декларира, че няма доходи и не притежава имущество извън дружествените дялове в ответното дружество, че е женен и има две малолетни деца, като нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му дали указания за деклариране на допълнителни обстоятелства, вкл. относно доходите на съпругата му /чл.83, ал.2, т.1 ГПК/, както и за представяне на доказателства за декларираните обстоятелства. В противоречие с константната съдебна практика въззивният съд е приел, че молбата за освобождаване от разноски е неоснователна, като е презумирал наличието на доходи както на ищеца- молител по чл.83, ал.2 ГПК, така и на неговата съпруга. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно. Като взе предвид, че от страна на ищеца не е подадена пълна декларация за имущественото му състояние, нито са събрани доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът намира, че делото следва да се върне на АС-Бургас за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №124/16.04.2019г., постановено по ч.т.д. №95/2019г. на Апелативен съд- Бургас. ВРЪЩА делото на Апелативен съд- Бургас за ново произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.