Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
София, 26 февруари 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1387/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалби на подсъдимия П. Й. К. и гражданските ищци и частни обвинители А. Д. У. и Г. А. У. срещу решение № 68 от 06.06.2012г. на Варненски апелативен съд, постановено по внохд № 116/2012 г., с което е потвърдена присъда № 31 от 14.03.2012 г. на Окръжен съд-Варна по нохд №1877/2011 г.
В жалбата на подсъдимия, подадена чрез упълномощения от него защитник, се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Изложени са съображения в подкрепа на искането за оправдаването на касатора по повдигнатото му обвинение.
С подадената от повереника на гражданските ищци и частни обвинители касационна жалба е направено оплакване относно размера на уважения от контролираните инстанции граждански иск. Прави се искане за увеличаването му до предявения размер от по 80 000 /осемдесет хиляди/ лв.
В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият П. К. и защитата му, редовно призовани, не се явяват.
Гражданските ищци А. Д. У. и Г. А. У., както и повереникът им, не се явяват, също редовно призовани.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите. Намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 31 от 14.03.2012г., постановена по нохд №1877/2011 г., ОС-Варна е признал подсъдимия П. Й. К. за виновен в това, че на 18.07.2010 г. в [населено място], като работник- спасител на плаж със сключен трудов договор с фирма [фирма], в района на водноспасителен пост № 7 на плаж „Централен - Ю.", поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /водноспасителна дейност/, представляваща източник на повишена опасност, нарушил чл. 21, т. 2 от Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС 182 от 1996 г. обн. в ДВ бр. 65 от 31.07.1996 г., в качеството си на спасител не извършил спасителна акция при инцидент във водата, като с това причинил по непредпазливост смъртта на Р. А. У., като деецът е бил в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 0.96%, поради което и на основание чл. 123, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.
Със същата присъда на основание чл. 160, ал. 1, вр. чл. 37, ал.1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 1 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание лишаване от право да упражнява водно спасителна дейност за срок от три години.
Подсъдимият П. Й. К. е осъден да заплати на гражданските ищци А. Д. У. и Г. А. У. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието от по 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2010 год., до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до 80 000 лв. за всеки един от тях.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 395.60 /триста деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, както и държавната такса върху уважения граждански иск в размер на 2000 лева.
С решение № 68 от 06.06.2012 г. по внохд № 116/2012 г. Апелативен съд-Варна е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда.
І По касационната жалба на подсъдимия.
Оплакванията на подсъдимия и защитата му са за допуснати от Апелативен съд-Варна нарушения на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че поведението на подсъдимия не сочи на съставомерно деяние, като аргументите на касатора могат да бъдат групирани в три насоки. Първата е свързана с обстоятелства, касаещи дължимото поведение на подсъдимия съгласно чл.21 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Втората група аргументи са свързани с реалната възможност на подсъдимия да окаже помощ и третата насока е във връзка с игнорирането от съда на разпоредбата на чл.17 от цитираната по-горе Наредба. Тези възражения, ведно с подкрепящата ги аргументация, са били предмет и на въззивната жалба, като същите са получили отговор от въззивния съд в акта, предмет на настоящата касационна проверка. Нещо повече, в мотивите на първоинстанционната присъда, окръжният съд е изложил убедителни аргументи досежно изводите си за доказаност на възведеното обвинение. Правилността на тези изводи е била констатирана от въззивната инстанция, но независимо от това тя изрично е отговорила на всички доводи, залегнали във въззивната жалба. Настоящият състав на касационния съд напълно споделя изводите на двете решаващи инстанции досежно съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимия П. К.. Независимо от това, доколкото с касационната жалба тези доводи се релевират отново, следва да бъдат обсъдени в настоящия съдебен акт.
След правилното установяване на релевантните фактически положения от контролираните инстанции, при спазване на съдопроизводствените правила за анализ и оценка на доказателствената съвкупност, те са направили и верни правни изводи. Правилно е прието, че нарушението, реализирано от подсъдимия, чрез бездействие и запълващо бланкетния състав на разпоредбата на чл.123 от НК, е това на чл.21, т.2 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Последната по категоричен начин вменява задължение на водния спасител по извършване на спасителна акция при инцидент във водата. Възраженията, че подсъдимият не е бездействал, тъй като се е обадил на спасител, притежаващ необходимите пособия /плавници и шнорхел/ не навеждат на извод затова, че той е извършил необходимите действия по спасяване. Още по абсурдно е да се твърди, че К. е имал дължимото се поведение с даването на инструкции на св.С. /който не е спасител/ за спасяване на пострадалия.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и твърденията на касатора, че при пристигане на подсъдимия на мястото на инцидента пострадалият е бил починал. На първо място, следва да се отбележи, че такъв факт не се установява от доказателствата, събрани с надлежни доказателствени средства.На второ място, времевият интервал, в който се е развил инцидента е бил твърде кратък и динамичен, за да може подсъдимият да направи горната преценка преди пострадалият да бъде изваден от водата.
Не може да бъде възприет за основателен и доводът, че съдилищата са пренебрегнали разпоредбата на чл.17 от Наредбата, която определя района на спасяване, чийто крайни точки за действие се определят с далечни плаващи знаци и спасителите оказват помощ само на пострадал, намиращ се на водната повърхност. Правилно съдилищата са приели, че от доказателствената съвкупност се установява по несъмнен начин, че пострадалият се е намирал в охраняемата зона, а не след шамандурата.
С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че при постановяване на контролирания съдебен акт решаващите инстанции са приложили правилно материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
ІІ.По отношение касационната жалба на гражданските ищци.
Предходните инстанции са приели, че са налице кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.Този извод е правилен и се обуславя от констатираната причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.Също така, правилно съдилищата са определили обема на претърпените болки и страдания, като основание за присъждане на обезщетение.Неправилно обаче, при определяне размера на конкретното обезщетение, което ще репарира претърпените от гражданските ищци болки и страдания, контролираните инстанции са отчели материалното състояние и финансови възможности на подсъдимия. Последните са ирелевантни обстоятелства при преценката на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Това е довело до уважаване на гражданските искове в занижени размери от по 25 000лева, за всеки един от двамата граждански ищци, което сочи на явна несправедливост и в тази част въззивното решение следва да бъде изменено, като се увеличи размерът на присъдените обезщетения на по 35000лева, респективно се коригира дължимата държавна такса от 2000лева на 2 800лева.
Предвид горното и на основание чл.354, ал.2, т.5 и ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 68 от 06.06.2012г., постановено по внохд № 116/12г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което изцяло е потвърдена присъда № 31 от 14.03.2012г. по нохд №1877/11г. по описа на ОС-Варна, в гражданско-осъдителната му част, като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на А. Д. У. и Г. А. У. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от по 25 000лева на по 35 000лева, за всеки един от тях, както и размера на държавната такса от 2000лева на 2800лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |