Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 13 С., 28.01. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1269 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. П. Г. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 3467 от 13.06.2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г отделение, постановено по в.гр.д. № 2875/2011 г., с което като е потвърдено решението от 18.11.2010 г. по гр.д. № 49645/2009 г. на СРС, ГО, 28 с-в, са уважени предявените искове от [фирма] [населено място] срещу В. П. Г. от [населено място], с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че В. П. Г. дължи на [фирма], сумата от 1880,46 лв. доставена топлинна енергия за апартамент в [населено място], за периода 30.06.2004 г. – 04.2008 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 213,91 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2006 г. – 22.04.2009 г., ведно със законните последици. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение с молба да бъде отменено. Представена е съдебна практика – постановени въззивни и касационни решения по приложението на чл. 111, б.”в” ЗЗД. В съдебно заседание пълномощникът на молителката адв. Р. А. от АК-С. поддържа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като се позовава на ново обстоятелство – Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Третото лице-помагач [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт – въззивното решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, са уважени предявените искове от [фирма] [населено място] срещу молителката В. П. Г. от [населено място], с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че В. П. Г. дължи на [фирма], сумата от 1880,46 лв. доставена топлинна енергия за апартамент в [населено място], за периода 30.06.2004 г. – 04.2008 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 213,91 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2006 г. – 22.04.2009 г., ведно със законните последици. В. решение е окончателно с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай молителката се позовава на приетото в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на комуникационни услуги са периодични плащания по см. на чл. 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, което не е съобразено от въззивния съд в атакуваното по реда на отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК влязло в сила решение. Същото няма как да бъде съобразено като задължителна съдебна практика от въззивния съд, тъй като е постановено след като въззивното решение е влязло в сила – то е постановено на 13.06.2011 г. по в.гр.д. № 2875/2011 на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г отделение. В случая твърдяното ново обстоятелство – постановена задължителна съдебна практика по реда на чл. 292 ГПК е настъпило след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска, а писмените доказателства не са новооткрити, а нововъзникнали – създадени след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, поради което те не се явяват ново обстоятелство и нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като доказателства, които са създадени след датата, на която решението е влязло в сила, са новосъздадени и не са основание за отмяна на вече постановено решение. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новите доказателства трябва да са съществували при разглеждането на делото, което в случая не е налице, поради което и молбата за отмяна на заявеното основание се явява неоснователна. Освен това изложените аргументи в молбата уточнение с вх. № 1036678 от 27.09.2012 г. от молителката се отнасят до касационните основания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение по чл. 281 ГПК и целят ревизиране на неблагоприятно за страната съдебно решение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения Ето защо, молбата на В. П. Г. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 3467 от 13.06.2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г отделение, постановено по в.гр.д. № 2875/2011 г., с което като е потвърдено решението от 18.11.2010 г. по гр.д. № 49645/2009 г. на СРС, ГО, 28 с-в, са уважени предявените искове от [фирма] [населено място] срещу В. П. Г. от [населено място], с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че В. П. Г. дължи на [фирма], сумата от 1880,46 лв., представляваща доставена топлинна енергия за апартамент в [населено място], за периода 30.06.2004 г. – 04.2008 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 213,91 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2006 г. – 22.04.2009 г., ведно със законните последици, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на спора, на молителката не следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. Г. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 3467 от 13.06.2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г отделение, постановено по в.гр.д. № 2875/2011 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: