Р Е Ш Е Н И Е № 274 София, 12.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 990/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба от повереника на частните обвинители К. В. Д., В. П. Д. – лично и като законен представител на В. В. Д., Е. Х. Д. и М. В. А. - лично и като законен представител на И. Й. А., против решение № 110 от 25.07.2016 г.пна Апелативен съд–гр. Бургас по внохд № 118/2016 г. В касационната жалба и в пледоария пред настоящия състав жалбоподателят твърди, че съдът, в нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието и на базата на неправилно установени смекчаващи обстоятелства, е определил на подсъдимия несправедлива санкция. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и ново разглеждане на делото от друг съдебен състав, при което да се увеличи обема наказателна принуда по отношение на подсъдимия Е. Д. А.. Подсъдимият и неговият защитник оспорват основателността на жалбата. Изтъкват, че предходната инстанция е изследвала задълбочено всички фактори, имащи значение за вида, размера и начина на изтърпяване на подходящите за постигане целите по чл. 36 от НК наказания, поради което те не следва да бъдат коригирани. Прокурорът заявява, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Той намира, че тежкият резултат от инцидента в конкретния случай не обуславя необходимост от увеличаване на срока на наказанието лишаване от свобода, с което е санкциониран подсъдимият, както и ефективното му изтърпяване в затвор. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на този процесуален избор възникнала възможността наказанието му да бъде индивидуализирано по привилегирования ред на чл.58а от НК. С присъда № 9 от 30.03. 2016 г. по нохд № 118/2016 г. Окръжният съд в гр. Сливен признал Е. Д. А. за виновен в това, че на 14.05.2015 г. по автомагистрала „Т.”, при управление на лек автомобил „М.В.”, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП вследствие на което при движение с несъобразена скорост по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - В. Й. Д. и Й. А. А., както и средна телесна повреда на В. Х. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3,пр.3, б.”б”, пр.1, вр. с ал.1, б.”в” и чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 54 и чл. 58а от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за пет години. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Апелативният съд в гр. Бургас с решение № 110 от 25.07.2016 г. по внохд № 118/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда, като извършил редакционно уточняване в мотивите си относно правната квалификация на деянието. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е основателна. Апелативният съдебен състав е повторил грешките от материалноправно и процесуално правно естество, допуснати от предходната инстанция, при установяване на факти, релевантни за индивидуализация на наказанието на подсъдимия. В актовете и на двете инстанции са посочени смекчаващи отговорността обстоятелства, базирани на данни, които не са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по тази причина не са признати от подсъдимия по реда на чл. 371,т.2 от НПК . На първо място това се отнася до констатацията на стр.28 от мотивите на проверяваното решение, според която „ несъмнено установено е, че преди пътния инцидент подсъдимият и неговите колеги – гранични полицаи, са имали в професионален план един много труден период, през който са били в продължителни и чести командировки, работили са при тежки полеви условия и в напрегната обстановка, давали са на границата с цел предотвратяване влизането в страната на нелегални емигранти непрекъснати дежурства от по дванадесет и четиринадесет часа, включително и през нощта, като не са имали възможност за пълноценна почивка”. В тази връзка въззивната инстанция е изразила пълна солидарност с мнението на първостепенния съд, че значителната натрупана умора е „ важна причина” за произшествието и е имала „решаващо значение”за настъпване на общественоопасните последици. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче няма подобни факти. Там , на стр.2 , може да се прочете, че на подсъдимия „било осигурено време за почивка непосредствено преди пътуването, като не бил ангажиран с носене на дежурство. Преди пътуването А. не съобщил за свои здравословни проблеми, възпрепятстващи осъществяване на безопасно извозване на личния състав”. Още по-впечатляващи са посочените на стр.29 от мотивите факти относно поведението на подсъдимия след катастрофата. Въззивната инстанция отново приела за безспорно установено,че подсъдимият е извършил действия ”очевидно насочени към оказване на помощ на двамата пострадали” с цел спасяване на живота им. Веднага след това признала , че в обстоятелствената част от обвинителния акт отсъстват факти за оказана помощ, но въпреки това ги ценила на плоскостта на индивидуализация на наказанието. Този процесуален подход за формиране на доказателствената съвкупност при диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК противоречи на разпоредбите на чл. 371 , т.2 , чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.3 от НПК, които лимитират доказателствена активност на компетентния съд. Уместно е да се припомни, че съгласно обвързващите указания на т.8 .1 от ТРОСНК №1/2009 г. е недопустимо съдът да коментира факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, а възможната защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения. Само в тези предели могат да се предлагат доводи за индивидуализация на санкционните последици, но при спазване на задължителното условие, че те са съвместими с фактологията по обвинителния акт и не внасят съществени изменения в нейните очертания. Въззивният съд е разширил фактическото съдържание на обвинителния акт извън неговата обстоятелствена част и дори / относно причините за снижената концентрация на подсъдимия / се е конфронтирал с нея. По този начин е формирал по процесуалнонедопустим начин изводи за смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които обусловили и неправилно приложение на чл. 54 от НК и, в крайна сметка, поставили под съмнение справедливостта на санкцията. По тези причина тя не може да бъде проверена по касационен ред в контекста на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като е свързана с неправилно установена доказателствена база.. Обобщено , налице са касационните основания на чл. 348 , ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, обуславящи отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който, предвид широките му правомощия като инстанция по фактите и правото следва да отстрани посочените по-горе нарушения. По тези съображения и на основание чл.354, ал. 3,т. 2 и т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 110 от 25.07.2016 г.на Апелативен съд–гр. Бургас по внохд № 118/2016 г.и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.