4 Р Е Ш Е Н И Е № 417 гр. София, 13 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1283 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. В. В. срещу решение №85/31.05.2012 г., постановено по ВНОХД №73/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, с което е била изцяло потвърдена присъда №15 от 22.02.2012 г., постановена по НОХД №220/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, с която подсъдимият В. е бил признат за виновен в това, че на 10.07.2009 г. на път І-5 при км 98-800 в пътен участък до [населено място], при управление на МПС- ла. „ВАЗ 2107” с рег [рег.номер на МПС] , нарушил чл.20, ал.1 и чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. П. В. и И. Г. В., като на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е било наложено наказание две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият В. на основание чл.343г НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилен анализ на доказателствените материали, възприемане на невъзможна фактическа обстановка и неизпълнението на задължението от страна на решаващите съдилища за разкриване на обективната истина по делото. Поддържа се, че и първостепенният и въззивният съд не са направили верен анализ на доказателствата, приели са безкритично заключенията на изготвените по делото авто- технически и комплексни експертизи е неправилно са преценили, че вина за произшествието носи подсъдимия. Поддържа се, че ако правилно се интерпретират посочените заключения би се установило, че всеки един от водачите на товарните автомобили е допринесъл за настъпване на произшествието, а основната вина е била на водача на товарен автомобил „Форд”. На тези основания се моли атакуваното въззивно съдебно решение да бъде изцяло отменено, а подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се предлага мотивите на въззивния съд да бъдат изменени, като бъде преценено, че и свидетелите К. и В. (водачи на товарните автомобили) са осъществили нарушения на правилата за движение по пътищата и са допринесли за настъпването на съставомерния резултат. Подсъдимият и защитникът му, редовно уведомени, не се явяват пред касационната инстанция и не релевират други доводи, извън отразените в касационната жалба. В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди, че и първостепенният и въззивният съдебен състави са обсъдили всички доказателствени материали и са установили по несъмнен и категоричен начин релевантните за изхода на делото факти. Въз основа на тях са направили верни правни изводи, като правилно са преценили, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия В.. По отношение на наложеното му наказание поддържат, че същото е определено по реда на чл.55 НК, въпреки, че не са били налице предпоставки за приложението на този законов текст, но при липса на протест корекцията на предходните съдебни актове в тази им част е невъзможна. На тези основания се предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В касационната жалба всички оплаквания са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Те са свързани с твърдения за неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали и възприемането на невъзможна фактическа обстановка по делото. При преглед на атакувания въззивен съдебен акт не може да бъде споделена тази теза на защитата, като касационната инстанция прие, че релевантните за изхода на делото факти са правилно установени въз основа на верен и задълбочен анализ на доказателствените материали. По делото са изготвени основна, допълнителна тройна, повторна петорна и допълнителна петорна авто- технически експертизи, които установяват в детайли механизма на настъпване на произшествието, движението не всеки един от трите автомобила по непосредствено преди удара, положението им на пътното платно и както и връзката между действията, предприети от подсъдимия и настъпването на съставомерния резултат. Видно от посочените експертизи подсъдимият В. е предприел изпреварване на товарен автомобил Форд с ДК№ [рег.номер на МПС] , като е направил неправилната преценка, че надлъжното разстояние между него и движещия се в насрещната лента товарен автомобил „Щ.” с ДК [рег.номер на МПС] е достатъчно за извършване на маневрата, като в хода на провеждането й е направил опит да се прибере в своята лента на движение, закачил е предната лява част на изпреварвания автомобил и в резултат на този контакт е загубил управление върху управлявания от него лек автомобил, завъртял се е на ляво по посока на движението си и е бил ударен с предната част на товарния автомобил, „Щ.” движил се в насрещното платно. По отношение на мястото на удара, скоростта на движение на трите автомобила, това, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил, механизма на удара и причината за настъпване на съставомерния резултат- смъртта на двамата пострадали В. и И. В. не се спори и касационната инстанция не намира за необходимо да излага допълнителни съображения, различни от тези отразени в предходните съдебни актове. Единственото оплакване на защитата е по отношение на това, че неправилно решаващите съдилища са преценили, че подсъдимият е направил опит да се прибере в платното си за движение след изпреварването на товарния автомобил „Форд” и по този начин се е ударил в него и се е завъртял, като се поддържа, че този механизъм не е възможен с оглед заключенията на приетите по делото авто- технически експертизи. Твърди се, че тези факти противоречат на изводите на експертите за това, че при наличието на товарния автомобил „Щ.” необходимото разстояние за извършване на маневрата е било 459 метра, а в конкретният случай то е било около 209 м. На тези основания защитата твърди, че е невъзможен механизма на настъпване на произшествието, тъй като няма как автомобила, управляван от подсъдимия да е могъл да премине пред товарния автомобил „Форд” да направи опит да се включи пред него и да го засегне в предната част на бронята. Поддържа се, че очевидно става въпрос за засичане от страна на изпреварвания автомобил, което е действителната причина за настъпване на пътното произшествие. Касационната инстанция категорично не споделя тезата на защитата, като приема, че тя не е съобразена с фактите, установени по несъмнен и категоричен начин по делото. Видно от обсъдените експертизи при липса на насрещно движещ се автомобил разстоянието, необходимо за осъществяване на маневрата е било в рамките на 265 м. При насрещно движещ се автомобил то нараства до 465 м защото при изчисляването му трябва да бъде съобразено това, че този автомобил не е статичен, а също се движи в посока, обратна на движение на изпреварващото превозно средство и изминатото от него разстояние трябва да бъде прибавено към това, което е необходимо за извършване на маневрата. Именно това е причината за нарастването му до посочените стойности. При преценка на движението на лекия автомобил, управляван от В., трябва да бъдат отчитани стойностите, посочени от експертите във връзка с осъществяването на маневрата без насрещно движещо се превозно средство. Тази стойност е 265 м и съответства на изпреварване, което е започнало на 209-210 м и не е било довършено. Именно липсата на достатъчно надлъжно разстояние е било причината автомобила, управляван от подсъдимия да е успял да премине с предната си част пред товарния автомобил „Форд”, но да е нямал възможност да се отдалечи на дистанция, позволяваща му да се включи безпрепятствено в лентата за движение пред него. Именно при опит да се включи В. е ударил товарния автомобил в неговата предната лява част със своята странична дясна част. В резултата на удара е настъпила и ротацията на автомобила на подсъдимия и впоследствие е бил причинен удар с насрещно движещия се автомобил „Щ.”. Този механизъм на произшествието кореспондира напълно със заключенията на приетите по делото авто-технически експертизи и изключва изцяло възможността за засичане на лекия автомобил от страна на водача на изпреварвания товарен автомобил. Въз основа на тези изводи касационната инстанция прие, че в хода на воденото наказателно производство решаващите съдилища не са допуснали нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК във връзка с оценка на доказателствените материали, правилно са анализирали същите и въз основа на тях са направили верни фактически изводи. Касационният съд няма възможност да изследва въпроса за евентуално съпричиняване на водачите на товарните автомобили. В наказателното производство функцията на обвинението се осъществява единствено и само от държавното обвинение и когато прокуратурата не е повдигнала обвинение срещу тях и е приела, че те следва да участват единствено като свидетели, за всеки съд, включително и касационния не съществува нито задължение, нито възможност да изследва техните действия на плоскостта на евентуално осъществени от тях нарушения на правилата за движението по пътищата и съпричиняване на настъпилия от престъплението съставомерен резултат. При липсата на оплаквания за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК касационният съдебен състав не намира основание да изследва въпроса за съществуването им. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №85/31.05.2012 г., постановено по ВНОХД №73/2012 г. по описа на Апелативен съд- гр .Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.