3 РЕШЕНИЕ N 232 София, 20.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 984/2010 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. А. Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 263/06 г. на Пещерски РС и решение от 07.05.2008 г. по гр. д. № 268/2008 г. на окръжен съд П., с което първото е оставено в сила. С молбата се иска отмяна на същото основание и на определение от 22.12.2008 г. по гр. д. № 3637/2008 г. на ВКС, V г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допусната касационна проверка на въззивното решение. Поддържа се, че молителят е открил ново писмено доказателство заявление –декларация за приемане в ТКЗС съставено от наследодателя му А. Д. Г. на 30.12.1958 г., което ако е било известно на съда, би обосновало други правни изводи. Молбата за отмяна е допустима в частта, с която се иска отмяна на първоинстанционното и въззивно решение и недопустима в частта, с която се иска отмяна на определението на ВКС постановено по реда на чл. 288 ГПК. На проверка по реда на извънредния способ – отмяна, подлежат само влезли в сила решения, с които спорът е решен по същество. Определението, постановено в производство по допускане касационна проверка на въззивното решение, не е от тази категория актове. С него съдът не разрешава гражданскоправния спор и от него не се формира сила на пресъдено нещо. То е постановено в производство по проверка наличие на предпоставки за допускане касационна проверка на въззивния съдебен акт. Съобразно това определенията, постановени в производство по чл. 288 ГПК не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Молбата в тази част е недопустима, което е основание да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по нея. С решението, отмяна на което се иска, съдът е отхвърлил предявен от молителя срещу наследниците на Т. Г. иск по чл. 14, ал. 4 З. за установяване на това, че част от заявения от него имот за възстановяване – ливада с площ от 12 дка в м. Голака”, неправилно е заснета като част от имот № 9080022 по картата на възстановената собственост и възстановен на ответниците. Искът е намерен за неоснователен поради това, че ищците не са установили наследодателят им да е бил собственик на имота. Позовали са се на частен писмен договор съставен на 15 април 1945 г., но същият не е бил подписан от договарящите страни. Приел е също така, че праводателят се легитимира като собственик на ливада с площ от 5.00 дка в м. „Голака”, поради което е могъл да транслира вещни права само до този обем. Въпросът за идентичността на имота, предмет на частния договор, с възстановения на ответниците, съдът е намерил за неотносим към спора при липсата на доказателства, легитимиращи наследодателя на ищците като собственик на заявения за възстановяване имот от 12 дка в м. Голака”. Като новооткрито доказателство молителят сочи молба-декларация съставена от наследодателя А. Д. Г. за приемането му за член на ТКЗС, в която под № 7 е описана ливада с площ от 11.2 дка в м. „Голака”. Това доказателство не е новооткрито и то е било известно на молителя. По делото е прието като доказателство решение № 296 от 07.04.1993 г. на ОСЗ постановено по искане на молителя за възстановяване на земеделски земи. В него се съдържа произнасяне и по имота, предмет на разрешения спор, заявен под № 11 както е описан по заявлението за членство в ТКЗС. Това е косвено доказателство, че имотът е бил заявен въз основа на съставена от наследодателя опис-декларация за приемането му за член на ТКЗС. От това следва, че документът е бил известен на молите преди предявяване на иска, поради което не е новооткрито доказателство. Той се е позовал на него в реституционното производство по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ. На следващо място това писмено доказателство не съдържа данни относими за спора и разрешеният въпрос за идентичност на заявения имот от ищците с възстановения на ответниците, тъй като имотът е описан в декларацията само с площ и местонахождение, но не и с другите основни индивидуализиращи белези – граници или съседи. Данните в това писмено доказателство не биха били от значение за изхода на спора, тъй като решаващият извод на съда е за това, че наследодателят на молителя не е придобил вещни права върху имота, защото праводателят по договора не е бил носител на права в този обем, а само до размер на 5.00 дка. Съобразно изложеното, не е налице основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 263/06 г. на Пещерски РС и решение от 07.05.2008 г. по гр. д. № 268/2008 г. на окръжен съд П.. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1q ГПК на определение от 22.12.2008 г. по гр. д. № 3637/2008 г. на ВКС, V г. о. и прекратява производството по делото в тази част. Решението в частта за прекратяване на производството, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: