Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 572            София, 21 януари 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на  14 декември  две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                     НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №626 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №431/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от частния обвинител Д. В. ,с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия В. Г. С. ,с доводи за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбите се поддържат от повереник за частния обвинител и от защитник за подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно,наложеното наказание справедливо ,а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.08.2009 г. постановено по внохд. №431/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. №1793/2008 г. на Софийски градски съд ,като присъдата е отменена в частта й за наказанието лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от четири години и вместо това на подсъдимия В е наложено наказание пробация ,като са определени на основание чл.42 а ал.2т.1 и ал.3т.1 НК пробационни мерки –задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца. Намалено на шест месеца е и наказанието по чл.343 Г НК. В останалата й част ,с която подсъдимия В е признат за виновен в това ,че на 19.01.2007 г. в гр. С.,при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на А. В. престъпление по чл.343 ал.1б. В НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител Д. В. : Оплакването е за явна несправедливост на наказанието определено от въззивния съд,произтичащо от недооценени предишни нарушения на правилата за движение и неправилност на извода,че “предишните нарушения на правилата за движение не са дотам сериозни “. Довода е неоснователен. За да приеме ,че наказанието на този подсъдим следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 НК въззивния съд е приел ,освен съобразените от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства и “почти липсващата обществена опасност на дееца,изведена не само от данните за личността му ,но предимно от действията му при инцидента и най вече от изключителното съпричиняване от страна на пострадалата на тежкия вредоносен резултат “. Тези две обстоятелства са подробно аргументирани и направения след обсъждането им извод ,за наличие на предпоставките на чл.55 ал.1т.2 б. Б НК е законосъобразен. Не без значение в случая е и становището на прокурора и частния обвинител ,по отношение на наказанието заявено в пледоариите по същество, пред първоинстанционния съд. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С: Доводите са за нарушение на закона,с отказа на инстанционните съдилища да приемат чл.15 НК,произтичащо според защитата от неправилна и противоречива оценка на доказателствата по делото. Не съобразената и настъпила законова промяна в чл.20 ал.2 ЗДвП ,в сила към момента на постановяване на съдебните актове /ДВ бр.51/2007 г./,която е по благоприятен закон съобразно чл. 2 ал.2 НК,тъй като предвижда съобразяване на скоростта на движение ,с възможността водачите “да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”. Неправилно позоваване на заключението на съдебно техническата експертиза,която не била установила скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Категорично –причина за станалото ПТП, изцяло било неправилното пресичане на пострадалата на неразрешено място. Оплакванията са неоснователни. В голямата си част , почти изцяло възпроизвеждат доводите посочени във въззивната жалба,които са подробно обсъдени изложени са и основанията, поради които не се приемат. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства,подробно и детайлно са ги обсъдили,посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. В тази връзка няма как да бъде споделено оплакването за “неустановеност на скоростта на движение” ,на управлявания от подсъдимия автомобил и неправилно позоваване на заключението на съдебно техническата експертиза ,която работила по метода на К. ,а той не бил сред “трите метода,който дават точно заключение за скоростта “,като се има предвид не оспореното основно и две допълнителни заключения на тройната съдебно техническа експертиза. Няма основание и оплакването за нарушение на закона,в това число и довода за приложение на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Искането е правено и пред двете съдебни инстанции, обсъдено е и законосъобразно и аргументирано е отхвърлено. Върховният касационен съд на РБ споделя съображенията изложени във въззивното решение ,поради което не ги преповтаря. Няма основание и искането за приложение на чл.2 ал.2 НК ,с оглед промяната в ал.2 на чл.20 ЗДвП и това е така защото, законодателната промяна в бланкетната норма ,дори да е по благоприятна за дееца,не води до промяна в наказателната норма /в случая чл.343 ал.1б. В НК/, нито в състава на престъплението нито в санкционната му част ,за да се търси приложение на по благоприятен закон/виж т.2на П №1-83 на ПЛ ВС/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно ,а подадените жалби неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №431/2009 г. на Апелативен съд гр. С., с което е изменена присъда по нохд. №1793/2008 г. на Софийски градски съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :