4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 635 София, 01.09.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.03.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 840/2009 година Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.3 , т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище[населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд от 14.08.2009 год., по ч. гр.д.№ 5845/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 43 състав от 03.11.2009 год., постановено по гр. д. № 29726/2009 год. и е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Х. Й. Д. от[населено място], като длъжник, за сумите: 8 000 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.02.2008 год., 754.78 лв., договорна лихва за периода 22.03.2008 год.- 01.10.2008 год. и 3.93 лв., представляваща наказателни лихви за просрочените главници за същия период, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 02.10.2008 год. до изплащане на вземането и направените деловодни разноски -180.17 лв. д.т. и 363.31 лв., адвокатско възнаграждение. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, обосновавайки касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като касаторът въвежда твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за крайния изход на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.417, т.2 ГПК, с оглед снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката за ликвидност и изискуемост на вземането и спрямо длъжника е в противоречие с практиката на отделните състави на ВКС, ТК, като израз на която са посочени :определение № 118 от 24.02.2009 год., по ч.т.д.№ 25/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 264 от 07.05.2009 год., по ч. т.д.№ 210/2009 год. на І т.о. на ВКС, ТК; определение на СГС от 14.08.2009 год, по ч.гр.д. № 5845/2009 год.; СГС от 14.08.2009 год., по ч.гр.д.№ 3634/2009 год. и актове на СРС и В., последните без данни да са влезли в сила. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно, поради следното: За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит, въвеждайки го като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.02.2008 год. попадат в посочените от законодателя документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от З. и могат да бъдат приети като редовно от външна страна изпълнително основание, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост, т.е. втората от кумулативно въведените от законодателя с чл.418, ал.2 ГПК предпоставки, за да възникне право на принудително изпълнение в полза на заявителя. Или обстоятелството, че така уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция, поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право - за съдържанието на документа по чл. 417,т. 2 ГПК, като обусловил решаващите мотиви на въззивното определение и чрез тях крайния изход на делото, обосновава правен извод за наличие на общата предпоставка на за допускане касационно обжалване на въззивното определение, установена с чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по сочения в изложението процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, която освен в приложените съдебни актове е отразена и в други, служебно известни на решаващия състав на касационната инстанция определения на ВКС,ТК. Що се касае до цитираните в подкрепа на твърдяното противоречие актове на отделни районни съдилища –СРС и В., то доколкото за последните няма данни да са влезли в сила, те обективно не се включват и в съдебната практика на съдилищата по см. на визирания критерии за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, към която същите са относими. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе и от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК), удостоверено именно от така посоченото основание. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискум, както по отношение на главницата, така и на вземането за лихви, наказателна и договорна - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Поради това и настоящият съдебен състав на ВКС,ТК възприема изцяло, като основано на закона застъпеното в определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, II т. о., което неправилно е интерпретирано от жалбоподателя и служебно известните на същия съдебен състав определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. и определение № 332/2009 год. на ВКС, І т.о. № 426 от 16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год., становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността/ установеното безспорно основание и размер/ и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване на падежа на вземането в неговата цялост, както правилно е възприето и от въззивния съд с обжалваното по настоящия ред определение и затова то следва да се остави в сила. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд от 14.08.2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 5845/ 2009 год., по описа на с.с.. ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд от 14.08.2009 год., по ч.гр.д.№ 5845/2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: