РЕШЕНИЕ №707/2010 София,17.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр.д. № 1956 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [заличено име на фирма] с управител В. Д. К. чрез адв. И. А. И. от АК – В. за отмяна на „решението, постановено по гр.д. № 225/1999 г. от Варненския окръжен съд”. С него окръжният съд като първа инстанция е обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор, сключен на 10.05.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот от [заличено име на фирма] В. на К. М. Г. за сумата 1095228 лв. изплатена изцяло и в брой от купувача. Последният е осъден да заплати нотариалната такса от 329,90 лв. Въззивният Варненски апелативен съд е отменил първостепенния съдебен акт само в частта, в която е прието, че продажната цена е изцяло платена от купувача и вместо това е осъдил К. Г. да заплати 2112 деноминирани лева в двуседмичен срок от влизане в сила на [заличено име на фирма]. Осъден е също така да заплати и местна такса от 1113,99 лв. Състав на Върховния касационен съд, пето гражданско отделение с решение по гр.д. № 2389/2000 г. е отменил въззивния съдебен акт в обжалваната част – относно констатацията, че купувачът дължи цената по договора, осъждането му да я заплати, както и съответната местна такса. Делото е върнато за ново разглеждане в посочената част на друг състав на Варненския апелативен съд. С решение по гр.д. № 53/2002 г. вторият въззивен състав, като е потвърдил решението на първата инстанция, е приел, че цената по договора е 1 095 228 неденоминирани лева, които са изцяло и в брой платени от К. М. Г. на продавача. Съставът на Върховния касационен съд приема, че молителят желае отмяната на всички постановени по спора в хода на инстанционното производство съдебни решения. [заличено име на фирма], В. твърди, че е налице новоузнато от него обстоятелство – при проверка в службата по вписвания установил, че исковата молба и решението по делото са вписани едва на 12.06.2007 г. От това между търговското дружество и К. Г., както и последващия приобретател на имота, възникнали спорове кой следва да заплати дължимите понастоящем и за 2009 година местни данъци за имота, спрямо който е постановено решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Според молителя, този спор ще се разреши с отмяната на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като са налице основанията по чл. 303, т. 1 ГПК. Насрещната страна К. М. Г. възразява и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира молбата за неоснователна. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в хипотезата на отмяна поради новооткрито обстоятелства, предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради невъзможността да се посочи и съответно установи релевантното за спора обстоятелство. Това значи, че ако решаващият съд би го взел предвид, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Случаят явно не е такъв. Вписването на исковите молби и на съдебните решения има значение за правните последици спрямо трети на спора лица и преди всичко на приобретателите на спорното материално право. Те не са обстоятелства, въз основа на които съдът е достигнал до правното заключение за основателност или неоснователност на иска и постановяването на конкретния резултат между първоначалните страни по спора. Евентуалните бъдещи спорове, породени от това дали и кога е била вписана исковата молба, съответно съдебното решение и обема на предвиденото от закона защитно действие на вписването, нямат отношение към правилността на влязлото в сила решение, нито могат да послужат като основание за неговата отмяна по чл. 303, т. 1 ГПК. В заключение, молбата следва да бъде отхвърлена, като молителят [заличено име на фирма], В. следва да заплати на К. Г. 200 лв. – сторени от него разноски в настоящото производство. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г., подадена от [заличено име на фирма] с управител В. Д. К. чрез адв. И. А. И. от АК – В. за отмяна на „решението, постановено по гр.д. № 225/1999 г. от Варненския окръжен съд”. ОСЪЖДА [заличено име на фирма], В. да заплати на К. М. Г. 200 лв. – съдебноделоводни разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: