О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 277 гр. С. ,14.06.2011г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 134/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. М. Т. Г. чрез пълномощника си адв.В.Ч. е обжалвала определение № 43 от 15.02.2011г. по ч.гр.д.№ 110/2011г. на Хасковския окръжен съд. С това определение е потвърдено разпореждане на Районния съд Д. от 20.12.2010г. по гр.д.№ 843/2010г. за връщане на въззивна жалба вх.№ 9260 от 15.11.2010г. Ответниците Г. Т. М. и И. Г. Т. изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а и по същество жалбата е неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. С обжалваното определение Хасковският окръжен съд е приел, че подадената от М. Т. Г. въззивна жалба вх.№ 9260 от 15.11.2010 г. е била нередовна, защото не е внесена дължимата държавна такса в размер на 198лв. Съобщението за отстраняване на нередовността е изпратено на посочения във въззивната жалба съдебен адрес – [населено място], [улица] офис 1 и е получено от адв.Д.Г. на 03.12.2010г. , но таксата не е била внесена , което обуславя приложението на чл. чл.262 ал.2 т.1 ГПК. В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че определението е в противоречие с нормата на чл.39 ал.1 ГПК и с практиката на ВКС. В. не е посочила в жалбата съдебен адресат , тъй като не е указано лицето, на което следва да се връчат съобщенията и след като е имала редовно упълномощен адвокат, съобщението е следвало да се връчи на него. Представено е определение № 485 от 07.05.2009г. по гр.д.№ 397/2009г. по чл.288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по въпроса редовно ли е призоваването съобразно нормата на чл.39 ГПК ако е извършено лично на страната при положение, че тя е посочила съдебен адресат, който е и пълномощник по делото. С второто определение № 519 от 06.10.2009г. по ч.гр.д.№ 489/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че съдът не може да изпраща съобщения на приподписалия касационната жалба адвокат, който не е упълномощен да представлява страната по делото. Третото определение № 350 от 24.06.2009г. по ч.гр.д.№ 362/2009г. на ВКС, І г.о. дава тълкуване на чл.39 ГПК в смисъл, че за да има съдебен адресат, страната трябва да посочи не само адрес, но и лицето, което да приема призовките, съобщенията и другите книжа по делото. Представено е и определение на Софийския апелативен съд № 367 от 26.02.2010г. по ч.гр.д.№ 361/2010г. според което ако страната-юридическо лице има пълномощник по делото, призовката следва да се изпрати на него, а не на адреса по седалището на дружеството. След съпоставка на формулирания от частната жалбоподателка правен въпрос , мотивите на обжалваното определение и представените от касаторката определения се констатира противоречие в тълкуването на чл.39 ГПК единствено с определение № ВКС, І г.о. № 350/2009г. на ВКС, І г.о. и което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По въпроса налице ли е надлежно посочване на съдебен адресат когато страната е посочила само адрес, на който да се изпращат съобщенията и призовките по делото, настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в определение № ВКС, І г.о. № 350/2009г., че съдебен адресат по смисъла на чл.39 ГПК е лицето, натоварено от страната да получава съобщенията, затова за да се приложи разпоредбата, страната трябва да посочи не само адрес, но и на кого да се връчат книжата на посочения адрес, защото е вероятно на един адрес да живеят или работят няколко лица, без всички те да са съдебни адресати. Като е приел, че след като на посочения адрес призовката е получена от адвокат Д.Г., указанията на съда за нередовността на въззивната жалба са съобщени надлежно и е започнал да тече срока за отстраняването им , въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като този адвокат не е посочен за съдебен адресат и няма пълномощно по делото. Действително получаването на съобщението създава вероятност, че това именно е съдебният адресат на страната, но призоваването по ГПК, както и връчването на съобщения е регламентирано с императивни правни норми като гаранция за уведомяването на страната и всяко отклонение от тези правила води до недействителност на съответното процесуално действие. Връчването на пълномощника и съдебен адресат от първата инстанция не е оформено по предвидения в чл.51 ал.3 ГПК ред, поради което също не може да се приеме за редовно, а и самият съд не го е зачел като такова, след като е разпоредил изпращане на ново съобщение на посочения нов съдебен адрес. С оглед на изложеното обжалваното определение на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него разпореждане на районния съд Д. от 20.12.2010г. по гр.д.№ 843/2010г. следва да се отменят и делото да се върне на районния съд за администриране на въззивната жалба по реда на чл. 263 ал.1 и 5 ГПК, тъй като държавната такса от 198 лв. е внесена . Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Окръжен съд Хасково № 43 от 15.02.2011г. по въззивно гр.д.№ 110/2011г. и потвърденото разпореждане на Районен съд Димитровград 20.12.2010г. по гр.д.№ 843/2010г., с което е върната въззивна жалба вх.№ 9260 от 15.11.2010г. на М. Т. Г. и ВРЪЩА делото на Районен съд Димитровград за администриране на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 и 5 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: