Р Е Ш Е Н И Е № 221 София , 02.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Надежда Трифонова при секретар Мариана Петрова и в присъствието на прокурора Ст. Атанасова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 928/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Ф. Р. Ж. за възобновяване на нохд № 164/2016 г. по описа на Районен съд–гр. Кърджали. Искането съдържа твърдение, че производството по делото е протекло неприсъствено за подсъдимия, който не бил уведомен за насрочените съдебни заседания и при провеждането им бил в арест в Гърция. На това основание се претендира отмяна на постановената присъда и ново разглеждане на казуса. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат така отправената претенция по изложените съображения. Прокурорът изразява становище за недопустимост на искането поради изтичане на срока за сезиране на съда и поради неоснователност на изложените в него оплаквания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Кърджали с присъда № 32 от 07.04.2016 г. по нохд № 164/2016 г. признал подсъдимия Ф. Р. Ж. за виновен в това, че · на 24.10.2015 г., в условията на опасен рецидив, в [населено място] извършил кражба на вещи на обща стойност 55,14 лева, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода; · на 05.12.2015 г. в [населено място], без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 0,0674 грама, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия общо наказание две години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 23.06.2016 г. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Възражението на прокурора, че е изтекъл легалния срок за сезиране на съда, не намира подкрепа в нормативната база и фактите по делото. Съгласно чл. 423, ал. 1 от НК осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателно дело поради неучастие в наказателното производство в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България. Според данните в представеното по делото писмо № 132110/2016 г. от 25.09.2019 г. на Върховна касационна прокуратура, отдел 04 „Международен”, Ф. Р. Ж. бил задържан в Република Гърция във връзка с европейска заповед за арест и предаден на служители на Главна дирекция „Охрана” при МП на 05.08.2019 г. на ГКПП „ Кулата- Промахон”. Искането за възобновяване е от 19.08.2019 г., поради което попада в посочения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок . Разгледано по същество то е неоснователно. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия за лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят Ф. Р. Ж. е участвал в досъдебното производство по делото. Той е привлечен като обвиняем с постановление на разследващ полицай на 28.01.2016 г., когато му била наложена мярка за неотклонение подписка. На същата дата бил разпитан като обвиняем с участие на защитник и изрично заявил, че не желае да му се предявяват материалите по делото. На 17.02.2016 г. прокурорът внесъл обвинителен акт с обвинение за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1,. б „б” от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Съдията - докладчик разпоредил на основание чл. 247 , ал.1 от НПК (ред ДВ бр.79/2015 г.) на подсъдимия да се връчи препис от обвинителния акт, както и да му се съобщи за насрочване на съдебно заседание и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. От приложената на стр.12 от досието на делото призовка е видно, че тези книжа и уведомления на 20.02.2016 г. били връчени на Ф. Р. от призовкаря към Районен съд - гр. Кърджали. В съдебното заседание на 10.03.2016 г. подсъдимият не се явил без да сочи уважителни причини за отсъствието си, поради което съдът заменил наложената му мярка за неотклонение в задържане под стража и поискал от органите на полицията нейното изпълнение. Следващото съдебно заседание било насрочено за 07.04.2016 г. Според призовката на стр. 23 по делото съдебните книжа повторно били връчени на подсъдимия – обстоятелство, удостоверено с подписа на призовкаря към Районен съд-гр. Кърджали и личния подпис на подсъдимия, положен на 19.03.2016 г. В същото време органите на полицията не успели да открият Ф. Р. Ж., за да го задържат съгласно постановената мярка за неотклонение. С писмо от 05.04.2016 г. началникът на РУ на МВР в гр. Кърджали заявил, че съдът ще бъде уведомен за установяването на Р., тъй като той не е открит на известния адрес, на територията на [населено място] и е обявен и за общодържавно издирване с телеграма №25304/18.03.2016 г. На 07.04.2016 г. Ф. Р. Ж. не присъствал в съдебната зала и бил представляван от адвокат З. Ш., назначен за негов служебен защитник от досъдебното производство. Съдът, след като преценил, че неявяването на редовно призования подсъдим не пречи за разкриване на обективната истина дал ход на делото в негово отсъствие и постановил осъдителна присъда. Така проследеното процесуално развитие на делото отхвърля претенцията за възобновяването му поради задочно осъждане на подсъдимия. Ф. Р. Ж. бил известен за съдебното разглеждане на повдигнатото от прокурора обвинение. Той получил по надлежен ред двукратно съдебни книжа, но не се явил пред съда. Ето защо настоящият съд заключава, че той е приел неприсъствено разглеждане на делото, тъй като е изразил с неявяването си съзнателен и недвусмислен отказ да участва лично в съдопроизводствените действия. Възражението за липса на надлежно уведомяване се опровергава от двете приложени призовки, оформени от компетентния служител при Районен съд-гр. Кърджали – призовкаря Р. Ж.Д.. Не се потвърждава и твърдението, че през м. март – м.април 2016 г., когато се е разглеждало делото, Ф. Ж. се е намирал под стража в Република Гърция. Писмо № 13210/2016 г. от 25.09.2019 г. на Върховната касационна прокуратура, отдел 04 ”Международен” удостоверява, че искателят е бил задържан в Република Гърция на 06.03.2017 г. т.е. девет месеца след като коментираната в настоящето дело присъда е влязла в сила. Обобщено, по отношение на осъдения е била изпълнена процедурата по чл. 247б, ал.1 от НПК и не са съществували уважителни причини или непреодолими пречки за присъствие при разглеждане на делото. Това прави претенцията за възобновяване на делото поради неучастието му в наказателното производство лишена от правно основание съгласно чл.423, ал.1, изр. 2 от НПК. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. Р. Ж. за възобновяване на нохд № 164/2016 г. по описа та Районен съд–гр. Кърджали Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.