1 Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 25.05.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 676/2009 година Производство по чл.290 от ГПК. С определение № 828 от 03.08.2009 г.е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 69 от 22.12.2008 г. по гр.д.№ 1425/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд,ГК-2 състав,с което е обезсилено решение № 22 от 07.03.2003 год.по гр.д.№ 1270/1999 год.на СГС,ІГО-3 състав,с което Министерство на културата е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на Синдиката на българските учители върху следния недвижим имот – масивна административна сграда на 6 етажа,находяща се в [населено място],пл.”С.” № 11,без двата киносалона,магазина и обслужващите помещения към тях ,намиращи се в партера и сутерена на сградата,построена в парцел VІІІ-6,кв.402 по плана на [населено място],м.”Ц.” с площ от 1 000 кв.м.по плана на 1939 год.С решението е осъдена и Столична Община,район”С.” да отстъпи собствеността и предаде владението на Синдиката на българските учители върху следния недвижим имот – двата киносалона,магазина и обслужващите помещения към тях, намиращи се в партера и сутерена на сградата, находяща се в [населено място], пл.”С.” № 11. Касационното обжалване е допуснато до разглеждане на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК във връзка с поставените процесуалноправни въпроси относно характера на указанията,дадени от Върховния касационен съд при предходно разглеждане на делото и относно правомощията на въззивния съд и по точно- кога въззивния съд може да обезсили решението на първоинстанционния съд имайки предвид разпоредбите на чл.208 ГПК /отм./,както и по материалноправните въпроси – намира ли приложение изменението на отмяна действието на Закона за Д. при реституцията за образуваните преди ТР на ОСГК № 6/05 год.случаи и важат ли измененията по З. във връзка със ЗВСОНИ при условията на чл.188 ГПК/отм./ за заварените случаи . За да се произнесе по жалбата Върховния касационен съд,Първо гражданско отделение съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС,за признаване на собствеността и предаване на владението на недвижим имот,находящ се на [улица] на ищеца,който е правоприемник на Учителска взаимоспомагателна и спомагателна каса,която е закупила имота с две сделки от 1909 год. и 1924 год.Тъй като имотът неправилно е актуван като държавен и основанието за актуването му е отпаднало ,а е налице мълчалив отказ за деактуването му,спорът за материалното право на собственост е висящ. При първоначалното разглеждането на делото с решение от 28.02.2005 год. по гр.д.№ 1518/03 год.,поправено с решение от 31.05.2005 год.въззивният съд е отхвърлил иска по отношение на Столична община за предаване владението върху двата киносалона.На базата на съвкупен анализ на писмените доказателства и проследявайки законодателството от 1934 год.насам,уреждащо статута на взаимоспомагателната каса,както и реорганизацията на професионалните организации и преминаване на имуществата им към новоучредените или към Д. с оглед предмета на дейността им,съдът е установил,че недвижимото имущество на касата не е било необходимо за покриване на загуби и недоимъци, липсва фактическо предаване на имуществото на Д.-ЦУ,а към 1950 год. наемите за сградата са събирани от касата,поради което имотът не е преминал към държавата,а С. на българските учители е активно материалноправно легитимиран по ревандикационния иск.Установил е,че двата киносалона са включени в капитала и се ползват от [фирма] , а магазина от [фирма] на базата на актовете за държавна и общинска собственост,а останалата част от сградата е предоставена за ползване на Министерство на културата.За да отхвърли иска по отношение на двата киносалона съдът е приел,че липсват данни от които да се установи,обектите да са били общинска собственост,да са владяни от общината,да е налице правоприемство,както и че сегашния владелец противопоставя права,придобити от държавата. По жалби на страните,ВКС се е произнесъл с решение № 823/06 от 31.07.2006 год.по гр.д.№ 20/2006 год.и е приел,че въззивният съд е постановил решението си по нередовна искова молба,която не съдържа пълно и точно изложение на правопораждащите юридически факти, от които ищецът извлича защитаваното субективно материално право,като предмета на спора не е изяснен и в хода на процеса по реда на чл.109 ал.2 ГПК/отм./,а именно:не е изяснено твърди ли се реституция изобщо и ако се твърди при условията на коя от хипотезите на закона,за което не са изложени конкретни факти и са налице две противоречиви твърдения - собствеността е възстановена по силата на ЗВСОНИ и собствеността е останала на професионалната организация и не е преминала към Д.,тъй като имотът не е бил необходим за покриване на недоимъци. При новото разглеждане на делото е постановено въззивното решение,което е предмет на допуснатата до разглеждане касационна жалба.Съгласно указанията досежно редовността на исковата молба въззивният съд е оставял три пъти производството без движение.За да обезсили решението съдът е приел,че ищецът е заявил и поддържал четири групи фактически твърдения/обективно съединени искове/,налагащи различна правна квалификация,което е недопустимо,тъй като са основани на взаимноизключващи се и противоречащи факти,което не позволява да се разграничи конкретния правен спор и да се определи неговия предмета,а това от своя страна затруднява и защитата. По приложението на чл.218з ал.1 ГПК/отм/ Съгласно чл.218з ал.1 ГПК/отм./указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на за кона са задължителни за съда,на който делото е върнато.При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши тези процесуални действия,които са предписани от касационния съд или да провери възраженията и доводите на страните,необсъдени при първото разглеждане на делото. Дейността на въззивната инстанция,като съд по съществото на спора, е аналогична на тази на първата,като без да я повтаря,представлява нейно продължение до разрешаването на материалноправния спор.Правната квалификация на претендираното материално право се определя от съда,в чиито правомощия е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма.За тази цел исковата молба,с която се въвежда спорния предмет,следва да отговаря на изискванията на чл.98 и чл.99 ГПК/отм./ за задължителните реквизити.Когато обаче е налице несъответствие в претендираното материално право и вида на търсената защита,посочена в петитума,съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума,който ще очертае границите на решаващата му дейност.Отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд се отнася до всички нейни реквизити посочени в разпоредбите на чл.98 и чл.99 ГПК/отм./при съобразяване,че когато се уточнява основанието,петитумът или страните по делото,то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред тази инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК/отм./.В зависимост от изпълнението на указанията му съдът ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Поддържа се,че указанията на съда за уточняване на иска са изпълнени,като е индивидуализиран предмета на спора и са изложени обстоятелствата на които се основава искът,като петитум е съответен на фактическите твърдения. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира релевираните касационни оплаквания за основателни. С исковата молба и молбите уточнения в хода на съдебния процес,ищецът е поддържал,че е собственик на недвижим имот,представляващ масивна административна шест етажна сграда,построена в парцел VІІІ-6,кв.402 по плана на [населено място],м.”.Ц.” и находящ се на [улица],като правоприемник на Учителска взаимоспомагателна и спомагателна каса,която е закупила имота с две сделки от 1909 год. и 1924 год.На сградата е извършено надстрояване през 1934 год. и до настоящия момент съществува непроменена.Тя не е преминала към Д. за покриване на недоимъци по приетите застраховки,нито е предадена на държавата,поради което е останала собственост на ищеца.Имотът бил актуван за държавен без да е налице каквото и да е материално-правно основание,легитимиращо държавата като собственик на редовен придобивен способ,поради което собствеността и владението се възстановява по силата на закона . И тъй като е налице мълчалив отказ за деактуването му,ищецът претендира по исков ред защита на накърненото му материалното право на собственост.При така въведените твърдения,въззивният съд е следвало да разгледа спора по същество,като се произнесе относно основателността или неоснователността на иска,съобразявайки допълнителните уточнения относно конкретните факти,съобразени с изменените във времето реституционни закони,а именно,че собствеността върху всички имоти одържавени по посочените в чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ отчуждителни закони,които съществуват реално към момента на влизането на този закон в сила е възстановена още от деня на влизането на закона в сила.Това означава,че от този ден имотите са престанали да бъдат собственост на държавата и са престанали да представляват част от дълготрайните активи на дружествата,независимо дали дружествата са изпълнили задължението си да ги отпишат от активите си,защото отписани или не,те вече не са част от активите на държавните и общински предприятия и по отношение на тях не са налице условията на чл.18 от З..Още повече,че след изтичане на законоопределения срок при третото обездвижване на производството, съдът е продължил процесуалните действия по събиране на доказателства,имащи отношение към твърденията и доводите на ищеца за притежаваните от него вещни права.Несъобразявайки изложеното,а приемайки,че искът е недопустим,тъй като ищецът е заявил и поддържал четири групи фактически твърдения/обективно съединени искове/, основани на взаимноизключващи се и противоречащи факти налагащи различна правна квалификация и не позволяващи определяне предмета на спора,без да изложи никакви мотиви,което представлява съществено процесуално нарушение,което не може да бъде отстранено в настоящата инстанция,въззивният съд е постановил неправилно решение. С оглед изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено при условията на чл.293 ал.3 ГПК и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане,като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 69 от 22.12.2008 г. по гр.д.№ 1425/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд,ГК-2 състав . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: