РЕШЕНИЕ N 179 София,21.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Любка Андонова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 857 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 199 от 16.04.2013 г. по гр.д. 857 от 2012 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 1.08.2012 г. по гр.д. № 6482 от 2012 г. на Софийски градски съд, ІV”г” въззивен състав, с което е отменено решение от 14.01.2010 г. по гр.д. № 10907 от 2008 г. на СРС, 24 състав по касационната жалба на Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. по въпросите : приложим ли е чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в случаите когато права върху земеделският имот претендират две групи лица , когато и двете групи са заявили възстановяване на имота и основават собствеността си на права които те или техните наследодатели са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС и приложим ли е същия текст по отношение на приключили с решение административни производства за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ ; допустимо ли е придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичането на петгодишния давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или необходимият за това срок е винаги десет годишен съгласно чл.79, ал.1 ЗС; има ли валидно решение на ПК ако то е подписано от председател, секретар и четен брой членове и следва ли да се прави разлика между състава на ПК и състав на ПК, който е постановил решението; възможно ли е фактическо владение на едно лице да бъде прекъснато или смутено с издаването на документ за собствеността на същия имот на името на друго лице; завеждането на отрицателен установителен иск води ли до спиране на изтичането на придобивната давност и тази давност прекъсва ли се ако искът бъде уважен и ответникът по иска се е позовал на придобивна давност в своя защита. Касацията е допусната в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Претендират разноски . Ответниците К. Ж. С., Й. С. Н. , Е. Н. В. , И. С. Н., Д. Г. Н. и С. Г. С. , представлявани от адвокат К. в съдебно заседание подържат отговора , представен по делото, оспорват касационната жалба с аргумента , че решението е правилно и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания , доводите на страните и данните по делото приема следното : Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Предмет на касационно разглеждане в настоящето производство е въззивното решение , което е постановено след произнесеното отменително решение № 953 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 795 от 2011 г. на ВКС, Второ гражданско отделение . С касираното решение е прието, че предявяваният отрицателен установителен иск за собствеността върху нива с площ от 1 830 кв.м. , находяща се в землището на [населено място],[жк], им. пл. № 1036, г.л. № 299 от КП на [населено място] от К. Ж. С., Й. С. Н. , Е. Н. В. , И. С. Н., С. Г. С. и Д. Г. Н. срещу Р. Д. Н. , Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. и З. Ц. П. е допустим , тъй като е налице правен интерес от провеждането на иск по чл.124, ал.1 ГПК, който е съзрян в съществуващата трайна съдебна практика на ВКС и постановеното в тяхна полза решение № 150 от 3.05.2001 г., с което е допълнено с решение под същия номер от 25.02.1999 г. на ОСЗГ “К.” и скица към него, въз основа на които се снабдили с н. а. № 40 , т.02, рег. № 5361 ,н. н.д. № 179 от 2001 г. По този въпрос както се посочи по-горе е налице и решение № 953 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 795 от 2011 г. на ВКС, Второ гражданско отделение. Предявеният установителен иск е неоснователен и подадената касационна жалба следва да се уважи поради следните съображения : Действително и двете страни са подали заявления за възстановяване на земеделска земя, като ищците, претендират, че като наследници на Ж. Н. Д. са притежавали имот в м. “Б.” с площ от 1 825 кв.м. , който им е възстановен в реални граници с решение № 150 от 3.05.2001 г., издадено въз основа на заявление вх. № 150 от 31.10.1991 г. Решението е придружено със скица № 000512 от 10.05.2001 г. На касаторите, имащи процесуалното качество на ответници в първоинстанционното производство също е възстановен имот в кв. В., м. Станцията с площ от 1 830 кв.м. в стари реални граници с решение № 2221 от 15.03.1994 г. като наследници на Ц. Н. Ш. /у-ние за наследници № 303 от 1992 г. / като заявлението е подадено от З. Н. П. със заявление вх. № 2221 от 24.02.1992 г. В полза на ответниците е съставен и н.а. № 103, т.09, н.д. № 1774 от 1995 г. Основният спорен въпрос по делото е дали решение № 2221 от 15.03.1994 г. е валидно след като е постановено от Поземлената комисия в състав : председател, секретар и четирима членове. Настоящият състав намира , че решението е валидно и е породило правните последици. Същото е придружено със скица , индивидуализираща имота и представлява индивидуален административен акт, имащ конститутивно действие. Разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/ ред. 1992 г./ определя, че Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, но за да е валидно решението следва да бъде подписано от председателят и секретарят на комисията , тъй като представлява индивидуален административен акт, издаден от колективен орган. Видно от самото решение броя на членовете е пет, макар да са подписали само четири от тях. Неподписването на петият член на комисията не прави решението нищожно. В чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ (отм.) не е посочено как се формират и постановяват решенията на колективния административен орган, а е определен щатния му състав и органа Министерство на земеделието и горите, които го назначава. В производството не са постъпили възражения по формирането на Комисията. На второ място няма спор, че по направеното от З. Н. П. заявление за възстановяване на мера, находяща се в строителните граници на в кв. В., м. Станцията с площ от 1 830 кв.м. е взето решение. Това решение е материализирано в протокол върху които съществува подписа на председателя и секретаря, които удостоверяват неговото съдържание. Тъй като в ЗСПЗЗ не е посочено, че протокола с който е взето решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, то следва да се приложи субсидиарно, с оглед разпоредбата начл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, отменения в последствие Закон за административното производство, който в чл.15, ал.2 З. (отм.) предвижда действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган да се удостоверява с полагане на подпис от председателя и секретаря му. В какъв състав е заседавала Комисията при вземане на решението не са представени доказателства . Следователно направеното в съдебното производство оспорване на този официален диспозитивен документ, който съгласно чл.143 , ал.1 ГПК (отм.) се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства не е проведено успешно и правилно е включен в доказателствения материал. Освен това настоящият състав намира и че направеното възражение от страна на ответниците за придобиването на имота на основание чл.79, ал.2 от Закона за собствеността е основателно. Исковата молба е подадена на 8.04.2008 г. като към този момент земеделската реституция в полза на ответника е завършила. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече нова давност от влизане на тази разпоредба в сила. С този текст е въведено и второто правило, че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Настъпването на юридическия факт с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. В случая по категоричен начин е установено , че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота , своили са го и са се разпореждали с него. Затова са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост и са заплащали данъците на имота. В тази насока са и изслушани и гласни доказателства, като показанията на свидетелите съответстват на представените документи. Доказан е фактическият състав на придобивната давност, включващ двата елемента обективен /корпус / и субективен /анимус/ . Осъществено е упражняването на фактическа власт върху вещта и е доказано намерение да се държи вещта като своя. Със снабдяването с нотариален акт е обективиран и състава на чл.120 ЗЗД . По делото е установено, че касаторите са владели и своили процесния имот и до завеждане на исковата молба в съда владението им е било непрекъснато, явно и постоянно. Собствеността обаче върху имота е възникнала по силата на реституционната процедура , поради което и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Не се налагат се допълнителни процесуални действия, поради което делото не следва да се връща на въззивният съд , а ВКС следва да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли отрицателният установителен иск. Ответниците дължат направените по делото разноски в размер на 1105 лв. , представляващи държавни такси от 30 лв. и 75 лв. и адвокатски хонорар от 1 000 лв. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 1.08.2012 г. по гр.д. № 6482 от 2012 г. на Софийски градски съд, ІV”г” въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Ж. С., Й. С. Н. , Е. Н. В. , И. С. Н., Д. Г. Н. и С. Г. С. против Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за нива с площ от 1 830 кв.м. , находяща се в землището на [населено място],[жк], им. пл. № 1036, г.л. № 299 от КП на [населено място] като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА К. Ж. С. с ЕГН [ЕГН], Й. С. Н. с ЕГН [ЕГН],, Е. Н. В. с ЕГН [ЕГН], И. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Д. Г. Н. с ЕГН [ЕГН], С. Г. С. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. направените разноски в размер на 1105 / хиляда и сто и пет / лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: