Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * давностен срок по граждански иск, приет за разглеждане в наказателния процес


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 579
София, 26 март 2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година и в състав:

Председател: Иван М.Недев
Членове: Пламен Томов
Евелина Стоянова

при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието
на прокурора ....... Петя Маринова ........ изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 1914/2012 год.
Производството е касационно по жалба от Министъра на финансите в качеството на граждански ищец против въззивно решение № 107/19.VІ.2012г. по внохд 202/2012г. на АС-Пловдив в гражданската част с доводи за основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съображенията обаче се отнасят само до допуснато нарушение на закона – чл. 45, чл. 110 и чл.114 от ЗЗД. Искането е въззивното решение да се отмени и исковата претенция да се уважи в пълен размер.
Подсъдимият е на становище, че жалбата е неоснователна, а прокурорът от ВКП, основавайки се на ТР № 5/2006г. по т.д. № 5/2006г. на ОСГК и ОСТК на ВС, поддържа решението да остане в сила.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира:
По повод въззивна жалба на подсъдимия срещу осъждането му с първоинстанционната присъда да заплати в полза на държавата, представлявана от Министъра на финансите 23299,66лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност – по чл. 257, ал.1, предл.І-во (отм.) във вр. с чл. 255, ал.1, предл.ІІ-ро (изм.), чл. 26, ал.1 и чл.2 от НК, ведно със законните последици е постановено въззивно решение № 107/19.VІ.2012г. по внохд 202/2012г. на АС-Пловдив, с което присъдата е отменена и поради изтекла погасителна давност искът е отхвърлен.
В наказателната част присъдата, като необжалвана е влязла в сила. С нея е установен периодът, в който е извършено престъплението от подсъдимия с начало 14.V.2004г. и край 14.І.2005г., но не и момента, в който той – подсъдимият, е станал известен за НАП или за други държавни органи.
Данни за престъплението са разкрити в по-късен момент – едва след приключване на производството по ревизията в дружеството, които са дали основание за сигнал до прокуратурата, а авторът му – още по-късно.
Това обаче не е установено – липсва фактически извод кога пострадалият е узнал за престъплението и кой е авторът му.
С оглед посоченото се налага изводът, че решението противоречи на закона – чл. 114, ал.3 от ЗЗД и ТР № 5/2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВС, както и че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 14 от НПК, противоречи на основен принцип на процеса, защото не е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото в гражданската му част.
Чл. 114, ал.3 от ЗЗД е изричен – за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Въпросът е фактически и следва да се установи по надлежния ред по несъмнен начин от въззивната инстанция, пред която е поставен за първи път.
И тълкуването на закона в съдебната практика потвърждава този извод – така според задължителното ТР № 5/2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВС: „...Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. ... Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.”.
По тези съображения и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Отменя въззивно решение № 107/19.VІ.2012г. по внохд 202/2012г. на АС-Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: