Р Е Ш Е Н И Е № 225 Гр. София, 12 март 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Ат. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1069/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор във Военно – апелативна прокуратура срещу Решение № 36 на Военно – апелативен съд на Република България, постановено на 17.09.2018 г. по в.н.о.х.д. № 42/2018 г. В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Застъпва се тезата, че неправилно контролираните съдилища са намерили, че подсъдимият не е осъществил фактическия състав на инкриминираните му престъпления, като са приели, че извършеното от него следва да се квалифицира като различни по вид административни нарушения. Посочва се, че не е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянията и тази на личността на подсъдимия, който е държал в големи количества оръжие и боеприпаси без надлежно разрешително, независимо от професионалния му опит като военнослужещ и ловец. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативния съд. В писмено възражение към протеста, депозирано от упълномощения защитник на подсъдимия Е., адв. Д., постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се мотивира становище за правилност на въззивното решение и се оспорват доводите от протеста в насока съставомерността на деянията и завишената им степен на обществена опасност. Акцентира се върху добрите характеристични данни на подсъдимия и професионалните му качества, като се сочи, че същите не могат да се отчитат в негова вреда Пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП не поддържа протеста на военно- апелативния прокурор, като намира, че по отношение на инкриминираните деяния и спрямо личността на подсъдимия не е налице твърдяната в протеста висока степен на обществена опасност. Застъпва тезата, че материалният закон е приложен правилно, както в частта относно приложението на чл.9, ал.2 от НК, така и по отношение на административно наказателната отговорност, която е реализирана спрямо подсъдимия. Моли да се остави в сила решението на военно-апелативния съд. Подсъдимият Е., редовно призаван не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощения защитник, адв. Д., който застъпва становище, че протеста на военно-апелативна прокуратура е неоснователен и моли да се оставят в сила решението и присъдата. Наложените административни наказания определя като завишени и моли за тяхното редуциране по размер. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационният протест оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 8/10.05.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 120/2017 г., по описа на Пловдивски военен съд, подсъдимият Е. К. Е. е бил признат за невиновен относно това, че на 18.11.2016 г. в [населено място], [улица] в землището на [населено място], да е държал огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, подробно описани в присъдата, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.339, ал.1, пр.2 от НК за част от боеприпасите и пиротехническите изделия; по отношение на останалата част от предмета на престъплението подсъдимият е оправдан, на осн. чл.9, ал.2 от НК, като на осн. чл.305, ал.6 от НПК са му наложени административни наказания, както следва : - на осн. чл. 207, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ /, глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.144, т.2, пр.1 от ЗОБВВПИ, - на осн. чл.208, ал.1 от ЗОБВВПИ, глоба в размер на 1200 лв. за нарушение на чл.144, т.4, пр.1 от ЗОБВВПИ, - на осн. чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.60, ал.1, т.4, пр.2 от ЗОБВВПИ, - на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ, глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.5, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, - на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ, глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.6, ал.3, т. 1 и 2 от ЗОБВВПИ. С присъдата на окръжния съд подсъдимият Е. Е. е признат за невиновен в това, на 18.11.2016 г., в лек автомобил марка „ марка“, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , паркиран в [населено място] , на ул. „улица“ в близост до кръстовището с [улица], ползван от него, да е държал огнестрелно оръжие – 1 брой нарезна спортна карабина, кал./калибър/, модел „модел“ с № „номер“ с оптически прицел „ модел“ с № /номер/, ведно с 1 брой пълнител с 11 броя боеприпаси –патрони кал./калибър/, и с един брой боеприпас – патрон /калибър/, намиращ се в патронника, технически изправна и годна да произвежда изстрели, като не е взел необходимите мерки за сигурност, съгласно чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ - не ги е съхранявал в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство и в нарушение на чл.60, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ съхранявал огнестрелно оръжие – 1 брой нарезна спортна карабина, кал./калибър/, модел „модел“ с № „номер“, с оптически прицел „ модел“ с № /номер/, с патрон в цевта / патронника/, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.338, ал.1 от НК и на осн. чл.305, ал.6 от НПК му е наложил административно наказание, глоба в размер на 500 лв., на осн. чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение на чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ, за това, че на 18.11.2016 г., в [населено място], в лек автомобил марка „ марка“, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , ползван от подсъдимия като лице получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, не пренасял разделно огнестрелното оръжие и боеприпаси за него, като в огнестрелното оръжие - 1 брой ловна нарезна карабина, кал./калибър/, модел „модел“ с № „номер“ с оптически прицел „модел“ с № /номер/ бил поставен 1 брой пълнител с 12 броя боеприпаси – патрони кал. /калибър/. С присъдата на окръжния съд подсъдимият Е. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1433,77 лв. в полза на държавата, по сметка на Военен съд- Пловдив. С решение № 36/17.09.2018 г. на Военно – апелативен съд на Република България, постановено на 17.09.2018 г. по в.н.о.х.д. № 42/2018 г.,присъдата на Пловдивски военен съд, № 8/10.05.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 120/2017 г., е потвърдена изцяло. Касационният протест е подаден в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява основателен. С въззивното решение е потвърдена изцяло присъдата на окръжния съд, като са оценени за правилни както фактическите, така и правните изводи на първата инстанция, които въззивният съд е възприел изцяло и без корекции. С постановената присъда подсъдимият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК с предмет различни по вид огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, като за неправомерното държане на част от инкриминираните боеприпаси и пиротехническите изделия е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а в останалата част спрямо огнестрелните оръжия и другата част от боеприпасите, подсъдимият е оправдан, по съображения, че деянието представлява административно нарушение, като едновременно с това е прието, че осъществява различни по вид състави на административни нарушения. Избраният от съда подход на оценка на съставомерността на деянието, чрез разделяне на предмета на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, като обществената опасност на инкриминираното деяние се преценява поотделно съобразно вида на оръжията и боеприпасите, в количество, произволно избрано от съда, е процесуално недопустим. Повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е за едно престъпление по чл.339, ал.1 от НК с предмет включените в обстоятелствената му част / на обвинението / оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Касае се за единно престъпление на формално извършване, осъществено на конкретна дата, което от фактическа страна се състои в държане от подсъдимия Е. без надлежно разрешително на годни боеприпаси, огнестрелни оръжия и пиротехнически изделия. Съобразно установените от контролираните съдилища факти, подсъдимият не е имал надлежно разрешително за държане на инкриминираните оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, като такова изобщо не му е било издавано. В предмета на обвинението по чл.339, ал.1 от НК са включени два броя огнестрелни оръжия, технически изправни и годни да произвеждат изстрели, над 850 броя различни по вид боеприпаси, част от които са над разрешения от закона лимит, останалата част са такива, за които подсъдимият няма предоставено оръжие, включително и такива, които не се предлагат и продават в търговската мрежа и два вида пиротехнически изделия, за държането които не е издавано разрешително. За да приложат разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и да оправдаят частично подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК, контролираните съдилища са подходили избирателно, като са оценявали степента на обществена опасност на деянието само по отношение на държането на пиротехническите изделия и на малка част от боеприпасите, /29 броя от инкриминираните над 800 боеприпаса/. При това положение оценката на обстоятелствата от значение за приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е извършена без да се отчитат всички елементи от фактическия състав на престъплението. В принципен план разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК може да намери приложение спрямо всички престъпни състави, тъй като се касае за норма от Общата част на Наказателния кодекс, но преценката за това дали дадено деяние е малозначително се извършва съобразно вида и характера на повдигнатото обвинение, за което подсъдимият е предаден на съд, в рамките на описаните в обвинителния акт фактически параметри на деянието. В настоящият казус съдилищата по фактите, с постановените от тях съдебни актове, на практика по недопустим начин са изменили обвинението за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като са го разделили на отделни деяния, всяко от които съдържа само част от предмета на престъплението. Респективно, на тази база са извършили преценката за съставомерността на отделните деяния, включително и от гледна точка на това дали се касае за малозначителни деяния. Такъв подход е неправилен и изцяло несъобразен с правната природа на престъплението като вид престъпно деяние. Изводът на въззивния съд в насока приложението на чл.9, ал.2 от НК, по съображения за незначителна обществена опасност на деянието по чл.339, ал.1 от НК не е изграден на базата на цялостна оценка на инкриминираната престъпна дейност, реализирана от подсъдимия, като са игнорирани съществени елементи от фактическия състав на престъплението, а именно броя и вида на неправомерно държаните огнестрелни оръжия и боеприпасите в пълния им размер. Налице е неправилно приложение на материалния закон, тъй като правните изводи на въззивния съд не са съответни на установените по делото релевантни за обвинението по чл.339, ал.1 от НК факти. Последното налага упражняване на провомощията на ВКС за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отделно от това, приложението на разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК също не е съобразено с характеристиките на обвинението по чл.339, ал.1 от НК, чието изпълнително деяние се изразява в неправомерно държане, без надлежно разрешително на предмета на престъплението, в който се включват инкриминираните оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Видно от съдържанието на чл.305, ал.6 от НПК преценката за това дали дадено деяние, за което подсъдимият е оправдан, осъществява признаците на административно нарушение се прави в рамките на предявеното обвинение, като административно наказателната отговорност на подсъдимия се реализира когато извършеното деяние не съставлява престъпление и деецът се наказва по административен ред. Въззивният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние като отделни административни нарушения, всяко с различна форма на изпълнителното деяние, без фактите за това да се съдържат в обстоятелствената част на обвинението по чл.339, ал.1 от НК, както и е наложил отделни наказания за всяко едно от тях. Последното също е в нарушение на материалния закон, тъй като правната оценка на административните нарушения не е съобразена с фактическите параметри на обвинението по чл.339, ал.1 от НК. В частта относно обвинението по чл.338, ал.1 от НК и приложението на разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК, както в присъдата на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение липсват мотиви, от които да се установи на какво основание съдилищата са приели, че извършеното деяние не съставлява престъпление. В мотивите към въззивното решение са описани релевантните факти по това обвинение, които първият съд е намерил за установени и въззивният е възприел изцяло, като не са изложени съображения защо извършеното е квалифицирано като административно нарушение, а не като престъпление, при положение, че осъществява изцяло признаците на престъпния състав и съдът не е приел за установена малозначителност на деянието. Такава обосновка липсва и в мотивите към потвърдената присъда, в която по това обвинение се съдържа само декларативно становище, че извършените от подсъдимия административни нарушения не съставляват деяния, които да обосноват такава висока обществена опасност, която да изпълва със съдържание състава на престъплението по чл.338, ал.1 от НК. Липсата на мотиви не дава възможност да се провери начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за това обвинение факти, поради което съставлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на решението на самостоятелно основание. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 и 3, вр. ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 36/17.09.2018 г. на Военно – апелативен съд на Република България, по в.н.о.х.д. № 42/2018 г. и връща делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: