2 Р Е Ш Е Н И Е № 96 ГР. С., 29.04.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 15 април през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №309/14 г., намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Б.С.Т. – [населено място]/Б./ за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д.№1232/13 г., в частта, с която е уважен предявеният от Н. Ю. и С. М. срещу молителя иск по чл.108 от ЗС, за описания в решението недвижим имот. Молителят се позовава на осн. по чл.303, ал.1,т.4 ГПК, като твърди, че решението на ОС Варна противоречи на постановеното по - рано между същите страни и на същото основание решение на Провадийски районен съд по гр.д. №104/09 г., с което е отхвърлен предявеният от същите ищци срещу същия ответник иск за установяване на правото на собственост върху същия имот, по чл.124 ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.4 ГПК, считано от влизане в сила на атакуваното, последно по см. на посочената разпоредба решение и е допустима. Ответниците по молбата Н. Ю. и С. М. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й: С влязлото в сила решение на ОС Варна по гр.д. №1232/13 г. искът на Н.Ю. и С.М. срещу Б. – сега молител, по чл.108 от ЗС е уважен, като ищците са признати за собственици на процесния имот по реституция, на осн. З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. С вл. в сила решение на Провадийски РС по гр.д. №104/09 г. е отхвърлен установителният иск за собственост върху същия имот, заведен от същите ищци срещу същия ответник, но основан на придобивна давност – чл.79 от ЗС. В ППВС №2/77 г. е посочено, че „при противоречие между две решения отмяна е допустима не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане”. В случая правото на собственост е предмет и на двата иска за собственост, разгледани със сочените като противоречиви решения, но установяването му се претендира от ищците на различни основания – в единия случай – като придобито по давност, а в другия – като придобито по реституция. Няма идентичност в основанието на разгледаните с решенията искове за собственост, като предпоставка за отмяна по чл.303, т.4 от ГПК. Изложените в молбата – пункт 4, оплаквания за неправилност на въззивното решение по гр.д. №1232/13 г. на ОС Варна са извън предмета на това производство и не следва да се обсъждат. Молбата за отмяна е неоснователна по посочените по –горе съображения и ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.С.Т. – [населено място] за отмяна на вл. в сила решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1232/13 г. от 11.07.13 г., на осн. чл.303, ал.1,т.4 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: