Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр.София, 25 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1961/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения В. Д. К. за възобновяване на нохд № 104/2014 год. на Ямболския окръжен съд и отмяна на протоколното определение от 29.04.2014 год., ІІІ-ти наказателен състав на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до налагане на завишено наказание, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането в частта за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и определя като недопустимо възражението за явна несправедливост на наказанието поради непосочването му в срок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира, че искането е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК, но е неоснователно по следните съображения: Ямболският окръжен съд с протоколното определение по нохд № 104/2014 год. на основание чл.382, ал.7 НПК одобрил споразумението между прокурора и защитника. Подписано е от подсъдимия К., след като е заявил, че е съгласен с него и е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Според съдържанието, вписано в съдебния протокол, се признава за виновен в това, че на 19.02.2014 год. през ГКПП Лесово е пренесъл през границата на страната ни от Република Турция високорисково наркотично вещество – хероин с концентрация на активно вещество 53% на стойност 1 016 046 лева. На основание чл.242, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.ал.2 НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на 8 години, което да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС и глоба в размер на 50 000 лева. Приложил чл.59, ал.1 и ал.2 НК за времето на предварителното задържане, чл.247, ал.7 НК за предмета на престъплението и чл.242, ал.8 НК за превозното средство, послужило за превозване предмета на контрабандата. Произнесъл се по въпросите за разноските и за веществените доказателства по делото. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство са неоснователни. От материалите по делото се установява, че са спазени правата на К. в процесуалното му качество на обвиняем. След събиране на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъплението разследващият го е привлякъл като обвиняем. Приложените по делото постановления за привличане отговарят на съдържанието по чл.219 НПК. Предявяването е извършено по реда съгласно чл.219, ал.4 НПК – лично и на неговия защитник – първоначално на служебно назначения, а на 27.03.2014 год. – на договорния му защитник. Връчен му е и препис от постановлението според лично положения подпис. Не е допуснато нарушение от разследващия и на чл.221 НПК. Съгласно приложените по делото протоколи за разпит след предявяване на всяко от постановленията за привличане е пристъпено незабавно към разпит на обвиняемия. Разяснени са правата му по НПК, признал се е за виновен, изразил е желание да сключи споразумение с прокуратурата и е отказал да дава обяснения. Няма данни по делото да е упражнено неправомерно въздействие от разследващия за ограничаване на някое от правата по НПК. Решението да откаже да дава обяснение е взето при участието на защитник и е израз на волята му за доброволен отказ да упражни свое конкретно право. Очната ставка е процесуално действие, предвидено в чл.143, ал.1 НПК като възможност. Провежда се само при наличието на изрично предвидени предпоставки – противоречия, констатирани в обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. В конкретния случай при установяване на фактическите обстоятелства от разпитаните лица, според съдържанието на показанията им, разследващият не е имал основание да ги постави в очна ставка – помежду им или с обвиняемия. Няма данни за доказателствено искане в посочения смисъл, което да е оставено неоснователно без уважение в нарушение на процесуалните права на страна. Неоснователно се поддържа, че наказанието е завишено, поради което е явно несправедливо. Такъв извод може да се направи, ако определеният размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 НК. При решаване на въпроса съдът е приел, че наказанията лишаване от свобода и глоба следва да се определят под предвидения минимум и при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр.ал.3 НК. Размерът им е съобразен с данните за чистото съдебно минало, социалното положение предвид икономическите условия в страната, липсата на неблагоприятни последици от престъпното му поведение, високата степен на обществена опасност на извършеното и динамиката на този вид престъпления. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че е подценено значението на смекчаващи обстоятелства, пълните самопризнания и поведението на съдействие при разследването. От данните по делото следва, че разкриването на престъплението е станало без съгласие и съдействие на осъдения и въпреки предоставената му възможност да признае, а след извършена проверка от компетентните органи. Признанието не е улеснило разследващия, защото всички фактически обстоятелства са установени въз основа на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници – писмени и гласни, експертизи. Декларацията за признание, която е направил след привличането му като обвиняем, не е основание за намаляване на отговорността. Установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, оценката за степента на обществена опасност на личността на дееца и на деянието, последиците от извършеното, подбудите дават основание за извод, че наложените наказания в определените размери съответстват на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не са завишени и явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Предвид изложеното искането на осъдения е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. К. за възобновяване на нохд № 104/2014 год. на Ямболския окръжен съд и отмяна на протоколното определение по чл.382, ал.7 НПК от 29.04.2014 год. на ІІІ-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: