Р Е Ш Е Н И Е   № 146   гр.София,  17 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети март   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 666/2009 година   Касационното производство е образувано по жалбата на М. Н. Д. против решение № 160/10.09.2009 год. по въззивно нохд № 165/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Поддържа се, че е постановено при наличието на всички, предвидени в чл.348 НПК, касационни основания и е необосновано. Прави се искане за отмяна и оправдаване и алтернативно – за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен правилно и наказанието по вид и размер е справедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 165/2009 год. потвърдил присъда № 70/19.05.2009 год. по нохд № 414/2008 год. на Русенския окръжен съд, с която признал подсъдимата Д. за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 15.01.2007 год. – 13.09.2007 год. в гр. Р. като управляваща и представляваща ТД”Дунавска коприна”АД, гр. Р. избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери като затаила истина в Справки-декларации по ДДС, подадени в ТД на НАП, гр. Р. и не платила задължения на стойност 28 839,69 лева – големи размери. На основание чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК я осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски и постановил връщане на подробно индивидуализирани писмени доказателствени средства след влизане на присъдата в сила. Основното възражение, което се поддържа в съдебното заседание пред настоящия състав е, че с обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отказано е назначаването на нова съдебно-счетоводна експертиза и преразпит на двама свидетели- К. А. и К. А. Въззивният съд е приел изцяло установената въз основа на събраните доказателства по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол (поради това доводът за необоснованост не следва да бъде обсъждан). Приел е, че не се налага назначаването на нова съдебно-счетоводна експертиза и че отказът на първоинстанционния съд е правилен. Изложил е съображения в подкрепа на това и на решението да обоснове изводите си въз основа на заключението на едноличната експертиза, изготвена от специалист с необходимата компетентност по специалността, която е приел за обоснована и непораждаща съмнение, и останалия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както и оценката им, направена с оглед действителния смисъл. По този начин е утвърдил и направените верни фактически изводи - че в пет месечни справки-декларации, представени пред ТД на НАП, подписани от подсъдимата, не са отразени фактури с обща стойност 28 839,69 лева, че общият размер на неплатените задължения възлиза на 28 839,69 лева и че независимо от последващо плащане по дадена фактура тя трябва задължително да бъде включена в справката-декларация за месеца, когато е издадена. Искането за назначаване на допълнителна експертиза, която да отговори на същите въпроси, мотивирано е било отхвърлено и въззивният съд правилно е възприел изложените съображения. Нови вещи лица за изготвяне на нова експертиза, за каквато е направено искане във въззивното производство, поначало е възможно да бъдат допуснати, но съгласно чл.327, ал.4 НПК след като съдът счете, че това е необходимо за правилното решаване на делото. В конкретния случай не е имало необходимост, защото с приетата и подробно обсъдена от първоинстанционния съд вещото лице (включително в обясненията си пред съда) е дало отговор на въпросите, отнасящи се за обстоятелствата, относими към предмета на доказване, които са от компетентността му като специалист в посочената област. Затова с отказът да бъде допуснато исканото доказателство не са нарушени процесуални права на подсъдимата от предвидените в чл.55 НПК. Неоснователно се поддържа в жалбата, че отказът да бъдат преразпитани посочените свидетели, показанията на които са в основата на решението подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното обвинение, също е довело до нарушаване на процесуалните й права. С определението от 08.07.2009 год. въззивният съд е мотивирал отказа си да допусне преразпит на тези свидетели, съображенията за което настоящият състав изцяло възприема. Съгласно чл.327, ал.3 НПК преразпит се допуска само ако съдът приеме, че е необходим повторния им разпит с оглед изясняване на относими обстоятелства или за установяване на новооткрити обстоятелства, но не и във всички случаи на направено искане от някоя от страните в процеса. В мотивите на решението, което отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК по своето съдържание, е обоснован извода, че показанията на тези свидетели са достоверни, последователни и подробни относно относимите обстоятелства, затова правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал. Не само поради тези съображения, но и защото оценката им е направена след съпоставка и анализ с останалия доказателствен материал, и то с оглед действителното им съдържание, не може да се направи извод, че е допуснато нарушение на предвиденото в чл.107, ал.3 НПК процесуално задължение. Не са оставени без внимание обясненията на подсъдимата, нито е пренебрегнато обстоятелството за евентуална заинтересованост на двамата свидетели във връзка с конкретната дейност на всеки един по изготвяне на документите и предаването пред ТД на НАП. Но извършената проверка и оценка според правилата по НПК е дала възможност за убедителен извод, че изолирани и дадени в подкрепа на позицията на защита обясненията на подсъдимата не могат да бъдат поставени в основата на решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК в искания от нея смисъл. В правомощията й са разпорежданията за изготвяне на представяните пред НАП документи, проверката им, полагането на гарантиращия достоверността на данните подпис(включително и на част от фактурите), компетентността й като специалист и фактически установеното за датата на издаване на инкриминираните фактури и неизпълнение на задължението за включването им по предвидения ред в документите за текущия месец, а не спрямо датата на плащането.   Правилно въззивният съд е утвърдил и решението за връщане на конкретно посочените оригинални документи/писмени доказателствени средства/. Това решение не се отразява върху правата на подсъдимата и на защитника й да се запознават с доказателствата не само защото тази възможност не им е била отнета както на досъдебното производство, така и при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, защото са взети предвид от вещото лице и въз основа на тях е изготвено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е била предмет на обсъждане при участие на подсъдимата и защитника й, но и защото, както е отразено в съдебния акт, действително връщане може да стане след влизане на присъдата в сила. Неоснователно се поддържа, че съдът не е взел предвид установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, поради което е потвърдил присъдата и в частта й относно размера на наказанието, което е определено в размер на предвидения минимум и при приложението на чл.66, ал.1 НК. Видно е от данните по делото, че са отчетени всички смекчаващи обстоятелства – чистото й съдебно минало, трудовата й ангажираност, добрите характеристични данни, подбудите за извършване на деянията, резултата от извършеното, проявената упоритост. При очевиден превес на смекчаващите обстоятелства е определено наказанието в размер на 3 години, а конкретната оценка за нейната и на престъплението обществена опасност е мотивирала извода, че за постигане целите на наказанието и очакванията за в бъдеще за промяна в поведението й към спазване правилата на обществото и законите в страната не се налага ефективно изтърпяване. Достатъчен е фактът на осъждането и определяне на срок на изпитание. Намаляване размера на наказание, каквото искане се поддържа, в конкретния случай е невъзможно. Разпоредбата на чл.55 от НК е предвидена от законодателя като изключение и при наличието на многобройни или изключителни обстоятелства. Цялостната обоснована оценка на безспорно установените според тяхната тежест и значимост индивидуализиращи личността и престъплението обстоятелстваводи до извода, че отговарят на критериите за приложение на чл.54 НК. По тези съображения, отчитайки и динамиката на този вид престъпления, настоящият състав намира, че не е налице касационно основание по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК за определяне на наказанието като явно несправедливо, поради което не следва да бъде намалено. Налице е съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК както по отношение на размера на наказанието, така и по начина на изпълнение.     Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160/10.09.2009 год. по въззивно нохд № 165/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: