Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 374
гр. София, 21.06.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1880 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, [населено място] срещу решение № 260082/17.05.2021 г. по в.т.д. № 30/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260271/06.10.2020 г. по т.д. № 281/2020 г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени следните искове, предявени от настоящия касатор: 1/ иск по чл.422 ГПК за установяване, че М. Ц. Б., в качеството на солидарен длъжник по договор за кредит № 58/22.10.2007 г. и четири анекса към същия, последният от които анекс № 4/28.06.2011 г., дължи на „ПИБ“ АД, в качеството на правоприемник на кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, следните суми: сумата от 23 470,07 евро, представляваща главница по договора за кредит, включена в заповедта по ч.гр.д. № 11948/2019 г. на ВнРС; сумата от 52 767,05 евро, договорни възнаградителни лихви за периода от 25.06.2014г. до 26.07.2019 г.; сумата от 5 117,41 евро, наказателни лихви по договора за кредит, съгласно т.6 от раздел II от договора, за периода от 25.07.2016 г. до 09.07.2019 г.; сумата от 13 990,79 евро, непогасена такса за промяна на лихвата, съгласно т.1.6 от анекс № 4 към договора за кредит; сумата от 104,31 евро, мораторна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019 г. до подаване на заявлението – 25.07.2019 г. включително, както и сумата от 345,63 евро, такси за подновяване на ипотека и нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от 23 470,07 евро; 2/ иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ за осъждане на М. Ц. Б. да заплати на „ПИБ“ АД, като правоприемник на кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, следната сума, дължима по договора за кредит, за която е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 11948/2019 г. на ВнРС, а именно 73 084,81 евро, представляваща предсрочно изискуема главница, след приспадане на присъдените със заповед 18 976,48 евро – падежирала главница от общото задължение от 96 554,88 евро и до размера на претенцията по иска, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 3/ иск по чл.422 ГПК за установяване, че кредитополучателят Й. Б. Б. и поръчителят Д. Ц. Б., в качеството им на солидарни длъжници и по наследствено правоприемство на поръчителя Бани Б. в равни квоти, по договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007 г. и четири анекса към същия, последният от които анекс № 4/28.06.2011 г., както и по договори за поръчителство № 59 и № 60/22.10.2007 г., дължат на „ПИБ“ АД, следните суми, част от общо задължение в размер на 209 193,99 евро, както следва: сумата от 96 554,88 евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 52 767,05 евро, непогасена договорна лихва, начислена за периода от юни 2014 г. до 09.07.2019 г., на основание договора за кредит и анекс № 4/28.06.2011 г.; сумата от 5 117,41 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от 25.07.2016 г. до 09.07.2019 г., въз основа на т.1.2 от анекс № 4 и договора за кредит; сумата от 429,13 евро, законна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 13 990,79 евро, непогасена такса за промяна на условията по лихва, съгласно т.1.6 от анекс № 4 към договора за кредит; сумата от 345,63 евро, непогасени нотариални такси за промяна на условията по лихвата и за подновяване на ипотека, както и сумата от 122,71 евро, непогасени разноски по връчване на покани за предсрочната изискуемост.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците Й. Б. Б., Д. Ц. Б. и М. Ц. Б., и тримата от [населено място], оспорват касационната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е „ПИБ“ АД, Й. Б. Б. като кредитополучател и М. Ц. Б. като солидарен длъжник е възникнало валидно правоотношение по договор за ипотечен кредит № 58/22.10.2007 г. и четири анекса, последният от които анекс № 4/28.06.2011г.; договорената сума от 100 000 евро е отпусната на два транша; за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора са сключени между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД и Д. Ц. Б. и Бани Й. Б. два договора за поръчителство, съответно с № 59 и № 60 от 22.10.2007 г. По спорния въпрос относно датата, на която е обявена предсрочната изискуемост на кредита, с оглед наведеното от ответниците твърдение за изпращането на уведомления за предсрочна изискуемост от ТБ „МКБ Юробанк“ АД и връчването им на 13.06.2013 г., апелативният съд е съобразил представения от ищеца на основание чл.190 ГПК заверен препис – извлечение от Протокол № 107/03.12.2019 г. от заседание на УС на ПИБ за одобрено унищожаване на архивни документи с изтекъл срок на съхранение за периода 2008 г. – 2013 г., включително регистри за входяща и изходяща поща, както и кредитно досие по договора за кредит, в което от 12.11.2011 г. няма други приложени документи във връзка с кредитното правоотношение, освен техническо становище от 22.03.2019 г. С оглед дадените от ищеца обяснения в открито съдебно заседание от 21.04.2021 г., въззивният съд е приел, че процедурата, на която се позовава, за да обоснове съображенията си за липса на възможност за обявяване на предсрочната изискуемост от ТБ „МКБ Юробанк“ АД през 2013 г., без съответно предварително осчетоводяване, противоречи на твърденията, че осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем не е осъществено, тъй като задължените лица „недобросъвестно“ не са уведомили ТБ „МКБ Юробанк“ АД, че са получили изпратените през 2013 г. уведомления. Изтъкнал е, че осчетоводяването на кредита като предсрочно изискуем, преди да се пристъпи към изпращане на уведомления, в съответствие с приложимата към онзи момент процедура по чл.16 от договора, е удостоверено с частен писмен документ – уведомление № 348-140/13.06.2013 г., изходящо от ТБ „МКБ Юробанк“ АД, в което потестативното право за обявяване на предсрочната изискуемост е упражнено ясно, недвусмислено и при наличие на предвидените в договора и закона предпоставки. Изтъкнал е още, че искането в молба с вх. № 348-241/03.07.2013 г., подадена от кредитополучателя след получаване от солидарно задължените лица на уведомленията, не е за връщане на кредитната експозиция по това правоотношение в редовност и преизчисляване на дълга съобразно погасителния план, а за удължаване на срока за доброволно плащане на всички задължения по уведомленията. На следващо място, апелативният съд е приел за неоснователни доводите на Банката за недопустимост на допуснатите гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, че изпратените от ТБ „МКБ Юробанк“ АД три уведомления за предсрочна изискуемост на договора за кредит са фактически достигнали до адресатите към месец юни 2013 г. Изложил е съображения, че при липса на твърдения за уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, доказването на факта, че уведомленията от 13.06.2013 г. са достигнали до солидарно задължените лица, което те не оспорват, а се твърди и се предприема доказване на връчването, е достатъчно, за да се приеме, че предсрочната изискуемост е произвела действие от момента на получаване от длъжника на писмените документи с волеизявлението на ТБ „МКБ Юробанк“ АД за обявяване на предсрочна изискуемост. Според съда изискването за писмена форма на уведомленията за предсрочна изискуемост не лишава адресатите от възможността да установяват фактическото действие по връчването им, когато това е в подкрепа на тяхната защитна теза, с всички допустими доказателства и доказателствени средства по ГПК, без да се прилага забраната на чл.164, ал.1 ГПК. В тази връзка е отбелязал, че удостоверяването на връчването на тези документи в писмен вид не е задължение на длъжниците, а е поставено в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. С оглед констатациите, че уведомление с изх. № 348-140/13.06.2013 г. се намира в държане на кредитополучателя; в неоспорен, изходящ от него документ с вх. № 348-241/03.07.2013 г. по входящия регистър на ТБ „МКБ Юробанк“ АД са цитирани уведомленията, изпратени до кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя за обявяване на предсрочната изискуемост, както и че съгласно препис – извлечение от Протокол № 107/03.12.2019 г. от заседание на УС на „ПИБ“ АД входящите и изходящите регистри на банката за периода до 2013 г. са унищожени поради изтекъл срок на съхранение, въззивният съд е заключил, че фактическият състав за пораждане на действието на обявената от ТБ „МКБ Юробанк“ АД предсрочна изискуемост на всички задължения по процесния договор за кредит е осъществен към 03.07.2013г. – датата на молбата за удължаване на срока за доброволно плащане. В допълнение, е изтъкнал, че достигането на уведомленията до всички солидарно задължени лица се установява и от показанията на свидетелите А. Х. Николов и М. Д. М.. Посочил е, че свидетелските показания са базирани на лични впечатления, същите са убедителни, липсват вътрешни противоречия, както и противоречие с останалите доказателства. Приел е за неверни доводите на Банката относно действието на обявената предсрочна изискуемост, предвид обстоятелството, че вследствие смъртта на поръчителя Бани Й. Б. през 2009 г. на неговите наследници не са връчвани уведомления за предсрочна изискуемост. В тази връзка е изложил съображения, че не е било необходимо двойно връчване на уведомления поради сливане на качествата на страни по правоотношението и наследниците на починалия - наследници по закон на Бани Й. Б. са неговият син и кредитополучател - Й. Б. Б. и неговата съпруга и поръчител – Д. Ц. Б.. Апелативният съд е обобщил, че ТБ „МКБ Юробанк“ АД надлежно е обявила на кредитополучателя и на останалите солидарно задължени лица предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не по – късно от 03.07.2013 г. Предвид безспорно установеното обстоятелство, че от този момент до подаване на заявлението на 26.07.2019г. ищецът не е извършвал активни действия по събиране на задълженията от нито едно от задължените лица, решаващият състав е достигнал до следните изводи: договорни лихви по кредита не се дължат; дължи се само непогасената част от предоставената в заем сума, ведно с обезщетението за забавено плащане по чл.86 ЗЗД или съобразно уговорките в договора, предвид отпадналото действие на погасителния план от месец юли 2013 г.; поради изтичането на по – дълъг от петгодишния срок по чл.110 ЗЗД, считано от 03.07.2013 г. до заявлението по чл.417 ГПК – 26.07.2019 г., всички задължения по кредита са погасени по давност преди иницииране на заповедното производство; отговорността на поръчителя Д. Ц. Б. по договора за кредит, лично и като наследник на Бани Й. Б., е погасена още през месец януари 2014 г. с изтичането на шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД, чийто начален момент също се определя от момента на настъпване действието на обявената от ТБ „МКБ Юробанк“ АД предсрочна изискуемост с достигане на уведомленията до задължените лица; поради погасяването на паричните задължения, произтичащи от предсрочно прекратеното кредитно правоотношение, не е налице основание за ангажиране отговорността на ответниците и за направените от банката разноски за подновяване на ипотеката и за повторното обявяване на предсрочна изискуемост.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „В случай че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост е договорена като „право“ на Банката – кредитор, но не е „задължение“, допустимо ли е длъжникът да се позовава на прекратена облигационна връзка поради собствената си неизправност /неизпълнение/?“; 2. „Оттегляемо ли е едностранното волеизявление на Банката до длъжника за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, и в частност: а/ в случай че липсва разписка, екземпляр от писмото с подпис и дата на длъжника, протокол за предаване или какъвто и да е друг писмен документ, удостоверяващ личното връчване на уведомлението и достоверна дата; б/ в случай че длъжникът е заявил готовност и желание за доброволно уреждане на плащанията по дълга /чрез различни способи – новиране, рефинансиране, преструктуриране, осребряване на имуществото и други/?“; 3. „Подлежи ли на установяване със свидетелски показания съдържанието на частен документ – покана до длъжника, при липса на начало на писмено доказателство – копие от документа, заверен препис и други?“; 4. „Подлежи ли на установяване със свидетелски показания начинът и достоверната дата на получаване на частен документ при липса на документ на начало на писмено доказателство – покана за предсрочна изискуемост?“; 5. „Подлежи ли на установяване със свидетелски показания изменението на облигационната връзка между страните по един търговски договор, какъвто е договорът за банков кредит, при договорена изрична писмена форма?“. По първите два въпроса твърди противоречие с т.2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 44/05.06.2017 г. по гр.д. № 60073/2016 г. на ВКС, III г.о. По останалите въпроси поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По основанията по чл.280, ал.2 ГПК:
По отношение на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК настоящият състав намира, че липсва основание за служебна преценка на вероятната недопустимост на въззивното решение, доколкото не е налице хипотеза на постановяване на решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Обжалваното решение не е постановено при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване; не е постановено при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка; не е постановено, когато съдът е бил десезиран; не е постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според разпоредбата въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Отделно, касаторът не излага самостоятелни аргументи относно тезата за очевидна неправилност на решението, а преповтаря наведените в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания акт. Очевидната неправилност не е тъждествена на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и е независима от въпросите, поставени в изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което нейното приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
По въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Първите два въпроса са обосновани от тезата на касатора за наличие на оттегляне от ТБ „МКБ Юробанк“ АД на едностранното волеизявление, с което договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, вследствие на заявена от кредитополучателя готовност и желание за доброволно уреждане на плащанията по дълга. Същите не са разрешени от съда по посочения начин. С оглед наведено от „ПИБ“ АД идентично твърдение във връзка с подадената от Й. Б. Б. молба с вх. № 348-241/03.07.2013 г., въззивният съд изрично е отбелязал, че искането в молбата не е за връщане на кредитната експозиция по кредитното правоотношение в редовност и преизчисляване на дълга съобразно погасителния план, а за удължаване на срока за доброволно плащане на задълженията по трите уведомления. Съдът не е достигнал до извод за оттегляне на едностранното волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл въпросите не съответстват на решаващите изводи на съда, поради което не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите три въпроса, макар и абстрактно формулирани, в същността си представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила чрез допускане на свидетелски показания, които да установят връчването на задължените лица на уведомления за предсрочна изискуемост. Така поставени въпросите са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което също не обосновават общия селективен критерий. Следва да се отбележи, че в конкретния случай допускането на гласни доказателства и преценката на показанията на разпитаните свидетели, наред с останалите преки и косвени доказателства, е извършено от въззивния съд поради установено в хода на делото унищожаване на входящите и изходящите регистри на банката за релевантния период до 2013 г. по решение на УС на „ПИБ“ АД; наличието на писмено доказателство, от което може да се направи извод за изпращане на уведомленията до длъжниците, както и обстоятелството, че две от тези уведомления са очевидно изгубени. С оглед на това, дори и въпросите да се приемат за удовлетворяващи общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не се явява обосновано допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд не е процедирал в отклонение от постоянната практика на ВКС. В решение № 125/01.07.2014 г. по гр.д. № 5734/2013 г. на ВКС, III г.о. е прието, че съгласно чл.165, ал.1 ГПК, в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Документът е изгубен, когато страната не знае в чие държане е, а унищожен, когато материалният му носител е разрушен или материализираното в него изявление е непоправимо заличено. Невъзможността да се представи документът не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания – да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното волеизявление. В този смисъл са и решение № 206/17.07.2012 г. по гр.д. № 824/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 79/10.09.2010 г. по т.д. № 628/2009 г. на ВКС, II т.о.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. На основание чл.81 ГПК и според списък по чл.80 ГПК и представените договори за правна защита и съдействие № 30/25.08.2021 г., № 31/25.08.2021 г. и № 32/25.08.2021 г., касаторът следва да заплати направените от ответниците разноски за касационното производство общо в размер на 18 675 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260082/17.05.2021 г. по в.т.д. № 30/2021 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, [населено място], [улица], да заплати на Й. Б. Б., Д. Ц. Б. и М. Ц. Б., и тримата от [населено място], [улица], сумата от 18 675 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/ - разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.