6 Р Е Ш Е Н И Е № 530 С., 03.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1723 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 471 от 30.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 159 от 21.07.2010 година по гр.д. № 282/2010 година на Великотърновски апелативен съд, с което е отхвърлено искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за отнемане в полза на държавата от В. Б. С. на недвижимо и движимо имущество, състоящо се от пет гаража в [населено място], два леки автомобила, товарен автомобил и мотоциклет, както и искане за отнемане в полза на държавата от В. В. С. на недвижим имот в [населено място], дарен и от нейния баща В. Б. С.. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: изключени ли са малолетните деца от презумпцията за знание по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД. По въпроса за точното приложение на чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД: За да възникнат, да се променят или погасят права в правната му сфера, правният субект изявява воля за това. Когато той е недееспособен вместо него волеизявява законният му представител. Когато знанието на определени обстоятелства към момента на волеизявлението има правно значение, недееспособният не може да знае за тези обстоятелства или ако е възможно да знае, то това знание е ирелевантно. Правно значение има знанието за съответните факти на законния му представител. Когато недееспособният е юридическо лице това са лицата от състава на органите му, а когато е физическо лице това са неговите родители, съответно настойник или попечител. В случаите, когато знанието на определени факти има значение за действителността на една сделка и страната е недееспособна се преценява знанието на лицата, които са действали вместо нея (при малолетния и пълно запретения) или са и съдействали (при ограничено запретения и непълнолетния). В чл. 8, ал. 2 ЗОПДИППД е въведена презумпция за знание по отношение на съпруга, роднините по права линия без ограничение в степените и роднините по съребрена линия и по сватовство до втора степен, че прехвърленото им имуществото е придобито от престъпна дейност. Когато имущество е прехвърлено на ненавършил пълнолетие или поставен под запрещение роднина, знанието се предполага по отношение на лицата, които са го представлявали при сключване на сделката. В обжалваното въззивно решение на Великотърновски апелативен съд е прието, че ответникът В. Б. С. е осъден за извършено престъпление по чл. 339 НК с влязла в сила на 28.05.2005 г. присъда по н.о.х.д. № 514/2002 г. на Русенски районен съд, а с влязла в сила в хода на производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД присъда по н.о.х.д. № 382/2006 г. на Русенски окръжен съд е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.1 НК и чл. 242, ал.4, вр. с ал.1, б. „д” и б. „е” НК вр. с чл. 26 НК вр. с чл. 18 НК. Прието е, че в проверявания период от 1981 г. до 2006 г. ответникът е придобил правото на собственост върху пет гаража в [населено място], два леки автомобила марки „Ауди Аб” и „В. Джип”, товарен автомобил „Форд транзит” и мотоциклет „Я.” ХТ 600 - имущество с придобивна стойност, равняваща се на 393,4 минимални работни заплати. Прието е, че придобитото имущество не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т.1 ДР ЗОПДИППД – 60000 лева, приравнени към 400 минимални работни заплати, поради което не е налице предпоставка по чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД за отнемане на имуществото. Този извод е формиран на база стойност на имуществото към момента на придобиването му – за недвижимите имоти съобразно вписаната в нотариалните актове цена, а по отношение на моторните превозни средства е приета определената от експерти покупна цена, намалена с 15 % предвид свидетелските показания за състоянието на автомобилите към момента на покупката им. Прието е, че вписаната в нотариалните актове придобивна цена на имотите е официално удостоверена от нотариуса; че истинността на документа в тази му част не е опровергана в хода на производството, нито е открито производство по оспорването им. Прието е, че не може да бъде формирано и основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност – престъпна дейност при осъществяване на деянията по чл. 339 НК, както и по чл. 321, ал.1 НК и чл. 242, ал.4 НК предвид извършването им в период, последващ придобиването на имуществото и завършване на дейността във фазата на опита. Изхождайки от изводите, че придобитото от ответника имущество не е на значителна стойност и е невъзможно да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност, съдът е приел, че не следва да излага мотиви относно размера на доходите на ответника през проверявания период и съпоставката им с придобитото имущество. От стойността на придобитото от ответника имущество са изключени лозе в местността „Под левента”, област Р. и два гаража в [населено място], тъй като са придобити по безвъзмезден начин – с влязло в сила решение по гр.д. № 6333/2006 г. на Русенски районен съд е прогласена недействителност на сделките за покупко-продажба, като прикриващи дарение. От стойността на придобитото от ответника имущество е изключен и снек бар на 144,18 кв.м. с данъчна цена 89064, 70 лева, собствеността на който е била прехвърлена през 2001 г. на малолетната му дъщеря В. В. С.. Прието е, че искането за отнемане на този имот е неоснователно, тъй като към момента на извършване на дарението ответницата В. С. е била малолетна и не е могла да има възприятия относно начина на придобиване на имуществото; не е знаела както за осъждането на нейния баща В. С. по чл. 339 НК, така и за произхода на средствата, с които е придобит прехвърления и имот. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се поддържа, че съдът е определил неправилно обема и стойността на притежаваното от ответника имущество. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на чл.8, ал.2 ЗОПДИППД. Върховна касационна прокуратура е изложила становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Неправилен е формираният в решението извод, че стойността на придобитото от ответника В. С. имущество не е на значителна стойност. Съгласно чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД, производството по закона се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, а съгласно § 1, т.2 ДР ЗОПДИППД, значителна стойност на имуществото е стойност над 60000 лева. Преценката дали имуществото е на значителна стойност е въз основа на цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата (сделките по чл. 6, чл. 7, чл. 8 от ЗОПДИППД) или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката (чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД), преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Имуществото се отнема от придобилия го (юридическо лице, контролирано от проверяваното лице; физическо или юридическо лице, придобило по безвъзмездна сделка, трето недобросъвестно лице, придобило възмездно), но преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че ответникът В. С. не е придобил имущество на значителна стойност е неправилен. Съдът е изградил тази преценка само въз основа на стойността на имуществата, притежавани от ответника към момента на започване на проверката, без да включи стойността на прехвърления на втората ответница недвижим имот, чиято стойност по данъчна оценка надвишава сумата 60000 лева (снек бар в [населено място] с данъчна оценка 89064,70 лева). Основателно е и касационното оплакване досежно начина на определяне на стойността на придобитото от ответника В. С. недвижимо имущество. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 471 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 641/2009 г., III г. о., ГК; решение № 89 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г., III г. о., ГК; решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. ІV г.о.), при определяне стойността на имуществото, съдът не е обвързан от вписаната в нотариалният акт цена по сделката; доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с удостоверяване какво са заявили страните пред нотариуса; държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на прехвърленото имуществото, за да се установи различна придобивна цена от сочената в документа не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката; правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани важат за страните по сделката, но не и за третите лица, а преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма конкретни данни, даващи основание да се приеме друго. От доказателствата по делото не се установяват факти, даващи основание да се приеме, че недвижимите имоти са закупени от ответника на по ниска от пазарната им стойност, поради което изводът на въззивния съд, че стойността на придобитите от ответника В. С. пет гаража и стопански обект в [населено място] е равна на данъчната им оценка е неправилен. Реалната стойност на придобитото от ответника В. С. движимо и недвижимо имущество надхвърля определения в закона минимум от 60000 лева, определящ дали имуществото е на значителна стойност, поради което първата от предпоставките по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД е налице. Неправилен е и изводът, че от представените по делото доказателства не може да се формира основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1335/2009 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на всички факти, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. От представените по делото доказателства е установено, че ответникът е осъден освен за това, че без надлежно разрешение е държал огнестрелно оръжие, но и за това, че в периода 2003-2006 г. е образувал и ръководил организирана престъпна група за извършване на контрабанда в големи размери; в периода ноември 2005 г.-януари 2006 г. в условията на продължавано престъпление, при предварително сговаряне с митнически служители е направил опит да пренесе през границата на страната стоки с търговска цел в големи размери. По делото са представени доказателства, че ответникът е осъждан за престъпление по чл. 250, ал.1 НК още през 1990 г., което деяние, макар и реабилитирано следва да се отчете при преценката за произхода на придобитото имущество. Както Върховният касационен съд се е произнесъл в определение № 484 от 29.07.2011 г. по ч.гр.д. № 306/2011 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, реабилитацията като институт на наказателното право заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него (чл. 85, ал. 1 НК), но не заличава факта на престъплението. Тези обстоятелства, съпоставени с данните за доходите на ответника в проверявания период и стойността на придобитото, обуславят основателно предположение, че процесното имущество или част от него е придобито от престъпна дейност. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД, неправилен е и формираният в решението извод, че искането за отнемане на прехвърления на ответницата В. С. имот е неоснователно, тъй като към момента на извършване на дарението ответницата е била малолетна и не е могла да има възприятия относно начина на придобиване на имуществото. При изповядане на сделката за дарение по нот. акт № 89 от 27.11.2001 г., дарената В. С. е действала чрез своята майка и законен представител К. Й. М., поради което от значение за действителността на сделката не е знанието на малолетната, а знанието на представителя и е доказано презумптивно. Независимо от това, прехвърлителната сделка е безвъзмездна, поради което е недействителна по отношение на държавата на основание чл. 7, ал.1, т.1 ЗОПДИППД. Кръгът на лицата по чл.8, ал.1 ЗОПДИППД и презумпцията за знание по алинея втора на същия текст са изведени по отношение на сделките по чл. 7, ал.1, т.2 ЗОПДИППД. Тъй като при възмездните сделки с трети лица, съгласно чл. 7, ал.1, т.2 ЗОПДИППД недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, законодателят е въвел в чл. 8 ЗОПДИППД оборима презумпция за знание по отношение на кръг от лица, намиращи се в близки родствени отношения, даващи основание да се предполага симулативност на прехвърлянето. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно – в нарушение на материалния закон съдът е приел, че придобитото от ответника В. С. имущество не е на значителна стойност; че не може да се формира основателно предположение за връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност; че прехвърления на ответницата В. С. недвижим имот не подлежи на отнемане, тъй като не са налице предпоставки по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД. В нарушение на процесуалния закон, въззивният съд не е обсъдил по същество и не е изложил мотиви налице ли е законен източник за придобиване на имуществото след съпоставка между размера на доходите на ответника през проверявания период и придобитото имущество, което следва да се извърши след изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение с какви доходи е разполагал ответника (след приспадане на съответните разходи) към придобиване на всяко едно от имуществата. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК,у Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 159 от 21.07.2010 година по гр.д. № 282/2010 година на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: