2 Р Е Ш Е Н И Е № 383 гр. София, 11 октомври 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Рурсок Карагогов изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 383 по описа за 2010 г Касационното производство е образувано по протест на П. апелативна прокуратура срещу решение на П. апелативен съд № 56 от 12.05.2010 г, по ВНОХД № 59/10, с което е изменена присъда на П. окръжен съд № 157 от 4.12.2009 г, по НОХД № 225/09, както следва: срокът на наказанието „лишаване от свобода, касаещо престъплението по чл. 116 НК, е намален на три години, деянието по чл. 216, ал. 1 НК е преквалифицирано по чл. 216, ал. 4 НК, както и е намалено наказанието, следващо се за това престъпление, на три месеца „лишаване от свобода”, определеното по съвкупност най-тежко общо наказание е сведено до три години „лишаване от свобода”, като е отложено изтърпяването му, по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, зачетено е предварителното задържане, считано от 10.03.08 г до 18.03.08 г и от 19.03.08 г до 23.05.08 г, и присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Д. И. Д. е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления, а именно: 1/ в това, че на 9.03.08 г, в гр. П., е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина, и е останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, 2/ в това, че по същото време и на същото място, противозаконно е повредил чужда движима вещ, собственост на Л. К. Г., като щетата възлиза на 150 лв, с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, 3/ в това, че по същото време и на същото място, като е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежния правилник на ЗКВВООБ, с оглед на което и на основание чл. 338, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, като е оправдан по чл. 325, ал. 2 НК, за това: на 9.03.08 в гр. П., да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 10.03.08 г до 18.03.08 г, както и от 19.03.08 г до 23.05.08 г. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданския ищец Л. К. Г. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 150 лв, и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици, а на гражданските ищци Д. К. Д., М. Й. Д. и Х. Й. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 2 000 лв, заедно със законните последици. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че при смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия е нарушен принципът на справедливостта, визиран в чл. 348, ал. 5 НПК, че е надценено значението на смекчаващите обстоятелства, за сметка на отегчаващите такива. Протестът е насочен към влошаване положението на подсъдимия, което би могло да се реализира чрез отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд / в протеста е записано като искане: да бъде изменено решението, като бъде увеличено наказанието на пет години „лишаване от свобода” и бъде отменено приложението на чл. 66 НК, което обаче не е съобразено с правомощията на ВКС, основани на чл. 354 НПК /. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Счита, че атакуваното решение следва да остане в сила. Частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника си, в писмен вид, намират протеста за основателен. Защитата пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимият моли протестът да не бъде уважаван. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. В настоящия случай, не би могло да се направи преценка за справедливостта на наказанието, следващо се за престъплението по чл. 116 вр. чл. 18 НК, без да се вземе отношение по въпроса за действителната правна квалификация на деянието. От фактическа страна е прието за установено, че между подсъдимия и пострадалите избухнал конфликт по повод паркирания от св. Г. автомобил. След взаимно разменени реплики пострадалите са качили в превозното средство и потеглили, а подсъдимият се прибрал в жилището си, намиращо се на третия етаж, взел заредения си пистолет, излязъл на балкона и оттам произвел три изстрела към автомобила, единият от които уцелил задния му капак, а останалите попаднали встрани от превозното средство. В резултат от стрелбата никой от пътуващите не бил наранен. При тези факти, що се отнася до умисъла за причиняване на смърт, то той би могъл да бъде само евентуален, а при опит за убийство умисълът следва да бъде пряк. При това положение, деянието не съставлява опит за убийство, а покрива признаците на престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, по което обвинение деецът е оправдан. Доколкото в настоящето производство не могат да бъдат пререшавани въпросите, касаещи правилното приложение на материалния закон, изложените съображения имат практическа стойност само относно преценката на обстоятелствата, имащи значение за вида и размера на наказанието и начина на неговото изтърпяване. Максималното възможно наказание, следващо се престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, е пет години „лишаване от свобода”. Личността на дееца разкрива ниска степен на обществена опасност, налице са и други, смекчаващи отговорността му обстоятелства, а те, отчетени, наред с отегчаващото такова: висока степен на обществена опасност на деянието, обуславят извода за справедливост на наказанието три години „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо, не може да бъде уважено искането за влошаване положението на подсъдимия, поради което липсват основания за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд. По изложените съображения, протестът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на П. апелативен съд № 56 от 12.05.2010 г, по ВНОХД № 59/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: