4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
ГР.София, 10 юли 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1886/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Зоненхоф” ООД срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №6282/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите /МФ/ главен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на платена без основание / след обявяването за противоконституционни на разпоредби от ЗЕВИ/ такса за производство на ел. енергия за периода 1.01.14 г.-9.08.14 г. в размер на 7905 лв. и евентуален иск по чл.49 ЗЗД за присъждане на същата сума като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС/ опр. по ч.гр.д. №3266/13 г. на трето г.о./ са решени следните значими за спора по иска с пр. осн. чл.49 ЗЗД правни въпроси: Носи ли РБ, представлявана от МФ отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.7 КРБ за незаконосъобразни, в т.ч. противоконституционни действия или бездействия на държавни органи, в т.ч. за вреди, причинени от действието на противоконституционен закон, когато не са налице предпоставките за реализиране на тази отговорност по реда на ЗОДОВ? Следва ли при реализирането на тази отговорност искът да се насочва към процесуален субституент – държавния орган, от чиито действия са настъпили вредите, или държавата и органът, от чиито действия са настъпили вредите, отговорят солидарно при условията на чл.49 ЗЗД като възложител и пряк причинител на увреждането и съответно държавата разполага с пасивна легитимация по иска?
Намира, че въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на изрична правна уредба за отговорността на държавата в хипотези извън приложното поле на ЗОДОВ.
В контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК поставя въпроси от предмета на иска по чл.49 ЗЗД, свързани с приложението на чл.22, ал.4 ЗКС: Длъжно ли е НС да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действията на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на НС в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност? Подлежат ли на преуреждане на осн. чл.22, ал.4 ЗКС развили се и приключили преди постановяване на решението на КС правоотношения, когато по силата на тези правоотношения е засегната неблагоприятно имуществената сфера на частноправни субекти, като единствените породили се права са в полза на публичноправен субект – Държавата?
Касаторът намира още, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е правният въпрос от предмета на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.151, ал.2 КРБ : Ползва ли се решението на КС, освен с конститутивно действие занапред и със сила на пресъдено нещо относно противоконституционността на законовата разпоредба, предмет на решението, и длъжен ли е гражданският съд да се съобрази със силата на пресъдено нещо и да приеме, че обявената за противоконституционна норма е противоречала на КРБ от момента на влизането й в сила, поради което за държавата не е съществувало правомерно основание за събиране на въведени с противоконституционна норма вземания и респ. носи ли държавата в такъв случай отговорност за неоснователно обогатяване?
Позовава се на формирана по въпроса противоречива практика на първоинстанционните и въззивни съдилища, която сочи на необходимост от тълкуване на закона.
Касаторът поставя като разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС общият за двата иска процесуално - правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи относно тези твърдения и възражения?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Не са налице основания за допускане на обжалването по главния иск с пр. осн. чл.55, ал.1 ГПК – цитираното от касатора р. по гр.д. №25036/16 г. на СРС, 31-ви състав не е влязло в сила и не доказва твърдението на касатора за противоречива практика по поставения във връзка с този иск правен въпрос, която да обоснове допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В други влезли в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища / напр. по гр.д. №9115/15 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №3504/16 г. на трето г.о. на ВКС/ е изложено преобладаващото разбиране на съдилищата, че според чл. 151, ал.2 от Конституцията на Р.Б., решенията на КС, с които се обявява противоконституционност на законови разпоредби, имат действие занапред. Конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването по чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. Правният ефект от решението е, че законите, които са обявени за противоконституционни не се прилагат от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Следователно не е налице обратно действие на решението на КС и не може да се сподели тезата, че събраните такси са дължими на отпаднало основание, което обуславя неоснователност на исковата претенция. Същото е приел и въззивният съд по настоящото дело. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалване на въззивното решение по иска с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД и по процесуалния въпрос, тъй като не се установява въззивният съд да е нарушил посочените във въпроса задължения, разглеждайки този иск.
Касационно обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне по иска с пр. осн. чл.49 ЗЗД – по въпросите, свързани с пасивната легитимация на държавата по този иск, на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради липсата на ясна законодателна уредба за отговорността на държавата в подобни случаи. Касационно обжалване на въззивното решение по този иск следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК и по въпроса: Длъжно ли е НС да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действията на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на НС в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност? Въпросът не е застъпен в практиката на ВКС. По него, както и по предходния въпрос за пасивната легитимация на държавата по иска, е формирана противоречива практика на първоинстанционни и въззивни съдилища – напр. приложеното от касатора вл. в сила р. по гр.д. №15014/17 г. на СГС, с което в сходен с настоящия случай искът по чл.49 ЗЗД е уважен.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №6282/18 г. от 4.02.19 г. в частта по главния иск с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта по евентуалния иск с пр. осн. чл.49 ЗЗД.
Указва на касатора „Зоненхоф” ООД, с. Пиперково, обл. Русе, в едноседмичен срок от съобщението да внесе д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 158 лв. и да представи вносния документ в същия срок, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: