Р Е Ш Е Н И Е № 311/2011 год. гр. София, 04.01.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 503 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Б. Т. Х., чрез адв. Кр. И. против въззивното решение от 31.01.2011 год. по гр. д. № 6131/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.02.2010 год. по гр. д. № 2361/2008 год. на Софийския районен съд. С него е допусната съдебна делба на УПИ * в кв. 123 по плана на [населено място],[жк], при описаните граници и с площ 747 кв. м., заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 121.50 кв. м. между Ц. Ц. Х. и Б. Т. Х. при равни дялове. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения и иска отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Съделителят Ц. Х., чрез пълномощника му адв. К. оспорва касационната жалба. С определение № 776 от 13.07.2011 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по релевантните за спора процесуалноправни въпроси за съпоставката на разпоредбите на чл. 342 и чл. 133 ГПК и правомощията на въззивния съд при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с изготвяне на доклада по делото и неговото съдържание, с разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по направено от ответницата възражение и отказа за събиране на доказателства с оглед преклузията на чл. 133 ГПК. Прието е, че тези разпоредби представляват нови правни институти, по прилагането на които все още не е утвърдена съдебна практика, обуславящо необходимостта от тълкуването им с оглед правилното и еднакво приложение на новите разпоредби в ГПК по изготвянето на доклада по делото, спазване изискванията на закона за неговото съдържание, събиране на доказателствата с оглед предвидената преклузия и особените разпоредби в производството по съдебната делба. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба между страните на останалия в наследство от Т. Х. недвижим имот при равни дялове, въззивният съд приел, че наследодателят е бил собственик на дворното място и по приращение е придобил собствеността и върху надстроените два етажа на жилищната сграда в него, узаконени през 1997 год. След смъртта му през 2001 год. собствеността е преминала в неговите наследници по закон, низходящи, а след смъртта на сина му Ц. Х. през 2006 год., неговата наследствена част е преминала в лицето на неговия син, ищецът по делото Ц. Ц. Х.. Съдът не е изложил съображения по направеното от съделителката Б. Х. възражение за изключване от делбата на надстроените два етажа, което същата е поддържала в първото по делото заседание, проведено на 3.04.2009 год. в производството пред първоинстанционния съд, като е отказал събиране на доказателства в тази насока, въпреки предприетите действия с оглед правомощията му по чл. 266, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 146 ГПК. Поставените от касаторката процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд налагат отговор в следния смисъл: Процесуалното задължение на съда да изготви доклад по делото със съдържанието, посочено в чл. 146, ал. 1 ГПК е израз на засиленото служебно начало в гражданския процес по отношение определяне на предмета на спора, изясняването му от фактическа страна и събирането на относими и допустими доказателства, за което съдът дава и съответните указания на страните– чл. 146, ал. ал. 2, 3 и 4 ГПК. Поради това и несъобразяването на съда с тази правна уредба на това му задължение представлява съществено процесуално нарушение, при въведения в закона в чл. 133 ГПК принцип за преклузия по отношение на възраженията на ответника и представяне на доказателствата, както и по отношение правата му по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК при предвиденото изключение когато пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В чл. 266, ал. 3 ГПК е предвидено, че във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, т. е. налице е съществено различие и в правната уредба на въззивното производство с цел спазване на процесуална дисциплина при разглеждане и решаване на споровете. Горните разпоредби не влизат в противоречие с разпоредбата на чл. 342 ГПК, представляваща специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането им, на основание общото правило на чл. 133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузията за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент – първото по делото заседание. С оглед изложените съображения, в настоящия случай касаторката е направила възражение против включване в делбата на надстроените два етажа, поддържайки довод за придобиването им по давност от нея, в първото по делото заседание, проведено на 3.04.2009 год. Въззивният съд правилно е констатирал допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение – липсата на изготвен доклад по делото и даване на съответни указания на страните за сочене на доказателства за твърдените от тях факти, процедирайки по отстраняването им в съдебното заседание на 20.10.2010 год. с изготвянето на доклада по делото, приложението на чл. 342 ГПК по отношение направеното от съделителката Б. Х. възражение против включване в делбата на надстроените два етажа, за които е поддържала довод да са изключителна нейна собственост на основание придобивна давност, предоставил е възможност същата да уточни периода на това владение, разпределил е доказателствената тежест между страните, като се е произнесъл и по искането на тази съделителка, направено още в първоинстанционното производство, за събиране на гласни доказателства за твърдения от нея факт на изключителна собственост, допуснал е съответно такива на другата страна с оглед оспорването на направеното възражение. Вместо да събере допуснатите гласни доказателства в следващото съдебно заседание въззивният съд е отменил определението си от предходното по съображения за преклузията по чл. 133 ГПК, като приел, че в писмения отговор на ответницата Б. Х. същата не е направила възражение за придобивна давност относно двата надстроени етажа, нито е направила искане за събиране на доказателства, въпреки, че е констатирал въвеждането му в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд. Горното представлява съществено нарушение на правилото на чл. 342 ГПК, поради което и обосновава извод за неправилност на въззивното решение, което следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за извършване на процесуалните действия по събиране на доказателствата във връзка с възражението на касаторката. Поради изложените съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 11 от 31.01.2011 год. по гр. д. № 6131/2010 год. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.