Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
София, 22.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЗОЯ АТАНАСОВА
гр.дело № 1400/2016 година.
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК .
Образувано е по молба , подадена от [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1318/03.10.2014 г. по в.гр.дело № 1355/2014 г. на Варненски окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 874/25.02.2014 г. по гр.дело № 6964/2006 г. на Варненски районен съд.Молителят обосновава молбата си за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК със следните писмени доказателства: копие от инвентарна книга на Л. на МЗ [населено място], копие от Приложение № 1 към чл.40,ал.1,т.1 – Д.в.бр.21/98 г. – пасив, копие от отчет за приходите и разходите на [фирма] за периода 01.07.2000 г. до 30.09.2000 г., копие от баланс на [фирма] за периода 01.07.2000 г. до 30.09.2000 г., копие на отчет за приходите и разходите на [фирма] към 31.12.2000 г., копие на баланс на С. В. към 31.12.2000 г., копия на два броя аналитични сметки на [фирма] с дата на печат 14.03.2001 г.Поддържа ,че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото,а именно,че процесния имот е включен в баланса на ЛОЗЗ – В.. Съдът не се е съобразил с този именно факт. Моли се за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по молбата за отмяна Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Н. П. в съдебно заседание поддържа изложеното в писмения отговор от 18.03.2016 г. и в допълнителния отговор от 03.05.2016 г. , а именно, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото.Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по молбата за отмяна Държавата, чрез МРРБ, чрез юрисконсулт Св.В. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, като просрочена и по същество за неоснователност на същата. Доводите са доразвити в допълнителен писмен отговор от 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното:
Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска е признато за установено на основание чл.108 ЗС в отношенията между Министерство на здравеопазването на РБългария, като процесуален субституент на Държавата, последната конституирана по делото като контролираща страна на основание чл.19,ал.2 ГПК/отм./, представлявана от Министъра на регионалното развитие и [фирма], че Държавата е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], к.к.”Св.Св.К. и Е.”, първия представляващ поземлен имот с идентификатор №[ЕИК].21 по КК, целия с площ от 12 760 кв.м., идентичен с УПИ „М.”, в кв.30, с площ от 12 350 кв.м. и втория представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.2568.67 по КК, целия с площ от 3925 кв.м., идентичен с ПИ № 67, в кв.32, по плана на Вилна зона на к.к.”Св.Св.К. и Е.” с площ от 4300 кв.м., заедно с изградената в него едноетажна масивна вила с площ от 70 кв.м. с идентификатор № 10135.2568.67.1 и лятна кухня с площ от 15 кв.м. и е осъдена [фирма] да предаде на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие владението върху описаните имоти; отменени са на основание чл.431,ал.2 ГПК нотариални актове № 138/14.11.2005 г. и нотариален акт № 29/05.07.2005 г.
Молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т.е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
В конкретния случай такива нови писмени доказателства не са налице, тъй като част от тях са представени като доказателства по делото още с исковата молба – извлечение от сметка 201 от 2000 г. на ЛОЗЗ – В./стр.37/, баланс на [фирма] към 31.12.2000 г./стр.97 от приложеното копие от ф.дело № 2332/2000 г. на В./, отчет за приходите и разходите на [фирма] към 31.12.2000 г./л.97 и сл. от посоченото ф.дело /, а за останалите няма данни, че по време на висящността на процеса молителят да не е могъл да се снабди, ако беше положил необходимите грижи и усилия за това до приключване на делото. Освен това при разглеждане на спора по същество „новите писмени доказателства” са били известни на съда/защитна теза и възражение на ответното дружество/ и той се е произнесъл по него,т.е. с тях не се установяват новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. С представянето на тези доказателства, които не са нови, нито се съдържат новооткрити обстоятелства, от съществено значение за делото, всъщност се цели събиране на нови доказателства и пререшаване на разрешения с влязло в законна сила решение спор.
При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора молителят дължи на ответника по молбата за отмяна - Министерство на здравеопазването разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32550/14.10.2015 г., подадена на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район П., к.к.”З. п.”, спирка „Ж.”, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, офис 12 за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение № 1318/03.10.2014 г. по в.гр.дело № 1355/2014 г. на Варненски окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 874/25.02.2014 г. по гр.дело № 6964/2006 г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район П., к.к.”З. п.”, спирка „Ж.”, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, офис 12 да заплати на Министерство на здравеопазването разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |