Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * подбор * съкращаване на щата


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 237



София,09.07.2012 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1460 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 192 от 07.02.2011 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № V-103 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 991/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Т. К. от [населено място] против [фирма] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 13 от 06.01.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експедитор стоки и товари” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2928 лева.
Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 329, ал.1 КТ и в частност по въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници и задължителни ли са за работодателя постигнатите договорености в КТД за включване в подбора на допълнителни критерии.
В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието, че оценката на работодателя за професионалните качества на включените в подбора не подлежи на съдебен контрол, а доводът за неспазване на критериите за извършване на подбор, предвидени в КТД не следва да бъде обсъждан, тъй като социалните критерии са приложими само в случай на приета от работодателя еднаква оценка за трудовите качества на участващите при подбора.
В противоречие с това становище в решение № ІV-34 от 19.04.2010 година по гр.д. № 328/2010 г. на Бургаски окръжен съд е прието, че неспазването на критериите за подбор по КТД опорочава преценката на работодателя по чл. 329, ал.1 КТ, която подлежи на съдебен контрол.
Констатираната противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 329, ал.1 КТ е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, съгласно което преценката на работодателя при извършване на подбора кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качествата на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
По въпроса задължителни ли са за работодателя постигнатите договорености в КТД за включване в подбора по чл. 329 КТ на допълнителни критерии, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Клаузите в Колективния трудов договор, извън тези, които са по-неблагоприятни за работниците от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан, са задължителни за страните по договора – чл. 20а ЗЗД вр. с 50, ал.2 КТ. При извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ работодателят е задължен да приложи установените в закона критерии – да извърши преценка кои от участващите в подбора работят по-добре и имат по-висока квалификация. Когато оценката за притежаваните от работниците квалификация и ниво на справяне с работата са равни, работодателят следва да премине към въведените с КТД допълнителни критерии за подбор, които критерии могат да бъдат качества, свързани със спецификата на работата в предприятието, трудовия стаж по специалността, социални критерии и пр. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, при въведен довод от работника, съдът извършва проверка както за спазването на поредността на критериите за подбор – съобразени ли са на първо място критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, така и спазени ли са договореностите по КТД за преценка по предвидените допълнителни критерии по отношение на работниците, притежаващи равна оценка за квалификация и професионални умения.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Бургаски окръжен съд е приел, че през 2010 г. ищцата е работела като „експедитор стоки и товари” в [фирма]. Трудовият договор е бил прекратен от работодателя, считано от 08.01.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ след реално съкращаване на щата – по решение на Съвета на директорите на дружеството от 14.10.2009 г., щатните бройка за длъжността „експедитор стоки и товари” са били намалени от 136 на 122. Въззивният съд е приел, че уволнението е извършено след проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, чиято законност не подлежи на съдебен контрол. Приел е, че доводът за неспазване на критериите за извършване на подбор, предвидени в КТД не следва да бъде обсъждан, тъй като предвидените в КТД социални критерии са приложими само в случай на еднаква оценка за трудовите качества на участващите при подбора.
В касационната жалба против въззивното решение на Бургаски окръжен съд, подадена от Д. Т. К. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 329 КТ, без да зачете клаузите на Колективния трудов договор, предвиждащи преценка и на допълнителни, извън предвидените в закона критерии.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателно касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 329, ал.1 КТ. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че законността на проведения подбор по чл. 329, ал.1 КТ не подлежи на съдебен контрол; че представеният по делото протокол за подбор от 30.11.2009 г. е достатъчно доказателство, за да се приеме, че изискванията на чл. 329, ал.1 КТ са изпълнени. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, протоколът за извършен подбор, бидейки по правната си характеристика частен свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора – доказателства за фактите, дали основание на комисията да приеме, че уволненият работник се е справял с работата си по зле от предпочетения да остане на работа; извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства, като при оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник.
От доказателствата по делото не е установено извършване на законен подбор по критериите на чл. 329, ал.1 КТ. От представения протокол от 30.11.2009 г. за проведен подбор се установява кои работници и служители са предложени за преназначение или уволнение, но не и въз основа на какви факти комисията по подбора е формирала решението си. Не се установява дали подбора е извършен между всички заемали длъжността „експедитор стоки и товари”; каква е квалификацията на участвалите в подбора; какви са професионалните им умения и дали предпочетените да останат на работа са се справяли по-добре с работата. Липсва доказателства, че резултатите на предпочетените да останат на работа са с по-добри резултати от вписаните по атестационната карта на ищцата, както и въз основа на какви факти комисията е приела общата индивидуална оценка по карта от 30.11.2009 година.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се уважи като основателен. Уволнението е извършено в нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, което обуславя извод за незаконността му, без да бъде обсъждан доводът за нарушение на клаузите на КТД - по делото не е установено, че ищцата е имала равни показатели с други работници, предпочетени да останат на работа, поради което спазването на допълнителните критерии по КТД се явява правно ирелевантно.
Като основателни следва да бъдат уважени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, която ищцата е заемала по безсрочно трудово правоотношение, както и искът за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ следва да бъде определен с оглед доказателствата за последното брутно трудово възнаграждение, изплатено преди уволнението; периода на оставане на ищцата без работа след незаконното уволнение (от 08.01.2010 г. до 13.04.2010 г. съгласно служебна бележка на Бюро по труда [населено място] изх. № 3248) и направеното от работодателя възражение за прихващане със сумата 976,30 лева, съставляваща изплатени при уволнението обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ и чл. 222, ал.1 КТ или следва да бъде присъдена общо сумата 585,78 лева. За разликата до предявения размер от 2928 лева искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като фактът на оставане на ищцата без работа след 13.04.2010 г. не е установен – за новонастъпилото обстоятелство, каквото е оставането и без работа за периода след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, съгласно чл. 260, т.5 ГПК ищцата е следвало да представи доказателства с въззивната жалба, което не е сторено.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора ищец следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството разноски съобразно уважената част от исковете общо в размер на 544,66 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договори за правна помощ от 10.03.2010 г.; 25.06.2010 г. и 02.08.2010 г. с адвокат Й.Й. от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № V-103 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 991/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. Т. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], извършено със заповед № 13 от 06.01.2010 г. и ОТМЕНЯ заповед № 13 от 06.01.2010 година.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Т. К. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „експедитор стоки и товари” при [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. Т. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата 976,30 лева (деветстотин седемдесет и шест лева и тридесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2010 година до окончателното и изплащане, както и сумата 544,66 (петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) лева разноски по делото, като отхвърля иска за разликата до предявения му размер от 2928 лева.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: