Р Е Ш Е Н И Е № 60191 София, 09 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1018/2021 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Й. Д. против въззивно решение № 222/30.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 1102/2020 г. от Софийския апелативен съд. В касационната жалба се релевират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК. Изразява се несъгласие с отказа на въззивния съд да приложи чл. 15 от НК. В тази връзка се твърди, че изводите на втората инстанция са неправилни, като се излага собствената на касатора фактология за възникналия пътен инцидент, която не разкривала допуснати от него нарушения на правилата за движение. Изтъкват се доводи за неизяснени по експертен път факти и отсъствие на отговор във въззивното решение на защитните възражения. Наказанието е преценено като несправедливо, като се поставя акцент върху срока на определеното по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение или връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно корекция на срока на наказанието по чл. 343г от НК. В съдебното заседание подсъдимият К. Д. лично и чрез своите защитници поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания – за оправдаване на подсъдимия или намаляване срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Частните обвинители С. И. П. и В. И. П. не се явяват, редовно призовани. Представляват се от повереник, който счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за частична основателност на жалбата, като намира, че са налице фактическите предпоставки и правните инструменти да не се наложи по-лекото наказание „лишаване от право на управление на МПС“, каквото е предвидено в нормата на чл. 343г от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският окръжен съд с присъда № 16/17.06.2020 г., постановена по НОХД № 327/2019 г., признал подсъдимия К. Й. Д. за виновен в това, че на 05.07.2017 г., около 22.50 ч., при управление на моторно превозно средство -автобус „Сетра“, модел „С-215“ нарушил правилата за движение (чл.16, ал.1,т. 1 и чл. 20, ал.1 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на И. С. П. и две отделни средни телесни повреди на Й. И. М., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „г“ във вр. с чл. 343, ал.4,във вр. с ал.3 б. „б“ във вр с ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г и чл. 37, т. 7 от НК лишил подсъдимия да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В рамките на иницииран от подсъдимия инстанционен контрол с оспореното по касационен ред въззивно решение присъдата е потвърдена. Жалбата е частично основателна. Редакцията на иницииращия касационното производство документ налага известно уточнение за параметрите на касационната проверка, тъй като част от доводите, изложени в жалбата, поддържани в подкрепа на оспорването, са за фактическа необоснованост, като по този начин се мотивира възражение за несъставомерност на деянието. С така поддържаното оспорване на практика се изисква настоящият съд да направи собствена преценка на доказателствата и експертните мнения, от където да изведе нови фактически положения, позволяващи оправдаване на подсъдимия, каквото е едно от исканията в жалбата. Такъв резултат е непостижим в настоящата касационна процедура, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК. Ето защо, тези оплаквания не следва да бъдат коментирани извън дължимата проверка за спазване на процесуалните изисквания относно доказателствената дейност на съда. В допустимите рамки на касационна проверка не се констатира наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пренебрегване от страна на втората инстанция на принципните норми на процесуалния закон, регламентиращи, доказателствената дейност на съда, начинът на формиране на вътрешното му убеждение и задължаващи го да вземе мерки за разкриване на обективната истина по делото – чл. 13, чл. 14, чл. 107 от НПК. Оплакванията на касатора са насочени срещу изводите на съда, свързани с поведението му като водач на автобуса с настъпилите общественоопасни последици. В подкрепа на версията си подсъдимият изтъква, че не са изяснени посредством експертни знания съществени обстоятелства по делото. Прегледът на процесуалната дейност на предходните инстанции изключва основателността на възраженията. Втората инстанция е провела допълнително съдебно следствие и едва след това, изследвайки цялата доказателствена съвкупност, е обосновала своите заключения за механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. В съответствие с изискванията на чл. 14 от НПК внимателно са анализирани приетите по делото експертизи, преценено е тяхното значение и ясно са отразени експертните изводи, поставени в основата на решението. По експертен път са изследвани всички относими параметри на движението на двете моторни превозни средства, участвали в пътния инцидент, включително отношението на удара на автобуса, управляван от подсъдимия, с намиращото се на пътното платно животно (кон), към траекторията и скоростта на този автобус. Въззивният съд не е имал основание да се разграничи от становището на първата инстанция, доверявайки се на заключението на комплексната автотехническа и физическа експертиза. Чрез дадените експертни мнения са били проверени обясненията на подсъдимия и обосновано са приети за необективни твърденията му в частта им, че не е завивал с волана на автобуса наляво, а изменението на траекторията на движение е резултат от съприкосновението с животното. В тази връзка въз основа на данните по делото, вкл. и опредметените спирачни следи в протокола за оглед и приложения фотоалбум, и след необходимите изследвания експертите са стигнали до извода, че автобусът се е насочил наляво преди удара с коня, а техническата причина за отклонение на автобуса от праволинейното му движение наляво и навлизането му в насрещната пътна лента е завиването на волана от водача му наляво. При проведения от въззивния съд повторен разпит на вещите лица те са дали допълнителни разяснения в тази насока и е потвърден експертният извод, че не може ударът със споменатото животно да предизвика загуба на управление при правилни действия на водача и че отклонението „наляво се дължи категорично от завиване на волана от водача наляво“. До идентични изводи е достигнала и автотехническата експертиза от досъдебното производство. Неоснователно се претендира неизясненост на въпроса относно „времето за реакция на водача“. Комплексната експертиза е имала в състава си проф. Ст. К., към чийто научен труд насочва касаторът в жалбата. Времето за реакция на водача е изяснено от вещите лица в експертизата, като в допълнителните им разяснения в съдебното следствие пред въззивния съд те са посочили всички фактори, обосновали експертния извод. Впрочем, възражението е бланкетно направено и без да е обвързано с доводи, че експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно или не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Такива възражения не са поддържани при приемането на експертизата в съдебното следствие пред основния съд, а и пред въззивния. Във връзка с доводите за несъзнавани действия на подсъдимия Д. при предприемането на маневрата завой на ляво и аварийно спиране, въззивният съд е приел необходимост от използване на специални знания от областта на науката по този въпрос и е назначил комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Имайки предвид и експертното мнение по тази експертиза, съдът е аргументирал тезата си, че подсъдимият е предприел напълно съзнателно и волево действие по отклонение на управлявания от него автобус вляво и навлизане в насрещната лента за движение, където е настъпил удар с движещия се правомерно лек автомобил, управляван от пострадалия П.. Касационната проверка не установи процесуални основания за ревизия на този извод. Непочиващо на удостоверената по делото доказателствена дейност на въззивния съд е и твърдението в касационната жалба за неотчетен от съда фактор, а именно осветеността на фаровете пред автобуса, което обстоятелство не било изследвано чрез използване на специалните знания от областта на техниката. Прегледът на материалите по делото и съдържанието на въззивното решение показва друго. Експертното мнение за светлинното петно към момента на възприемане на опасността от водача, онагледено графично в експертизата, е коментирано от съда в отговор на поддържаните защитни доводи. В тази връзка съдът се е позовал на експертната интерпретация на данните по делото в заключението на експертизата, както и разясненията, дадени от вещите лица (виж, стр. 12 от решението). Достигнал е до извод, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост, която не му е позволявала да спре в зоната на видимост, осветена от фаровете на автобуса, и така се е поставил в невъзможност своевременно да възприеме наличие на кон върху пътното платно и да предотврати удар с него чрез намаляване на скоростта или спиране без да напуска лентата за движение на автобуса. Лишено от основание е възражението, че съдът не е дал отговор на повдигнатите от жалбоподателя въпроси с въззивната жалба. В изпълнение на изискванията по чл. 339, ал.2 от НПК всички доводи на подсъдимия и защитата му, свързани с обосноваността на възприетите фактически положения относно величината на скоростта, начина на движение на автобуса, предприетите от водача действия по отклонение наляво, зоната на видимост в конкретната пътна обстановка и механизма на пътнотранспортното произшествие, са били разгледани и отхвърлени с аргументирани съображения. Обобщено казано, изтъкнатите доводи в жалбата за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК са неоснователни. Предходната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали. Поддържаната и сега защитна версия е отхвърлена като лишена от доказателствена подкрепа, след пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. С оглед констатациите на съдебните инстанции за допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици – смъртта на П. и телесните повреди на пострадалата М., тезата, че деянието се явява случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, не може да бъде възприета. В мотивите на решението са обсъдени всички елементи на обективната и субективна страна на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е лишен от подробна аргументация. Първата инстанция е приела, че наказанието на подсъдимия Д. следва да се индивидуализира при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно - една година и шест месеца лишаване от свобода. Смекчаващите обстоятелства са оценени от съда по най- благоприятния за подсъдимия начин, приемайки, че всички те, взети заедно формират извод за многобройност по смисъла на посочената разпоредба. В жалбата не се изтъкват конкретни доводи във връзка с този елемент от комплексната санкция, наложена на подсъдимия, а и касационната инстанция не намира основания за намеса. Основното възражение за явна несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС е основателно. Първо е необходимо да се направи констатацията, че по отношение на това наказание, наложено по силата на чл. 343г от НК, в диспозитива на присъдата на окръжния съд е отразен срок – две години, а в мотивите – три години (виж, стр. 17 от същите, л. 255 от делото), което разминаване не е констатирано от въззивния съд. Не се изтъква и в касационната жалба, което означава, че касаторът не се оплаква от нарушено право на защита с оглед на тази непрецизност. Касационният състав намира, че посоченото разминаване не е толкова съществено и не опорочава волята на предходните инстанции до степен, че да е неясно какво по размер наказание е наложено. Кумулативното наказание лишаване от правоуправление е решено да е две години, както е по диспозитива на присъдата. Наказанието лишаване от права по визираните в закона правила за налагането му, може да бъде равно по срок на лишаването от свобода, или до три години повече – чл. 49, ал. 2 от НК. Тоест, то е във функционална връзка с продължителността на основното наказание лишаване от свобода, но във всички случаи трябва да има обосновка за неговото налагане и по размер. Първостепенният съд е бил изключително декларативен в тази насока, при вече казаното за допуснатата непрецизност. Втората инстанция е отбелязала, че поради липса на протест и жалба от частното обвинение е препятствана възможността да упражни правомощията си по чл. 337, ал.2, т. 1 от НПК и да увеличи размера на наложените на подсъдимия наказания. Останалите съображения са по-скоро в отговор на въззивните доводи, насочени към отмяната на лишаването на подсъдимия от правото да управлява МПС, които се споделят от касационния състав. Във въззивното решение обаче не присъства изрична аргументация по отношение на дълготрайността на обсъжданото наказание. В конкретния случай относителната тежест на информацията за поведението на подсъдимия като водач на МПС е подценена като фактор в комплекса на смекчаващите обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанието. От съдържането на приложената на л. 124 от досъдебното производство справка се установява, че подсъдимият Д. е санкциониран с влязло в сила на 25.05.2017 г. наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 и чл. 183, ал.1,т.1 от ЗДП са му наложени глоби за извършени нарушения на чл. 20, ал.2 и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП. Преходните прояви от негова страна сочат на инцидентно игнориране на правилата за движение и не го характеризират като недисциплиниран водач. Тези данни, наред със спецификата на реализираното пътнотранспортно произшествие, по мнение на настоящия състав, налагат извод за явна несправедливост на отмереното наказание лишаване от правоуправление на МПС. Ето защо срокът на кумулативната санкция следва да се намали до една година и шест месеца, което удовлетворява постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК както на плоскостта на личната превенция, така и на генералната. Определянето на наказание в този му размер е достатъчно за превъзпитаването на касатора към стриктно спазване на правилата за движение. В процесния случай няма основание да се приеме, че налагането на кумулативното наказание по чл. 343г от НК е несъразмерно тежко, поради което и повдигнатият от прокурора правен спор, породен от противоречивата съдебна практика, е ненужно да се обсъжда. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 222/30.06.2021г., постановено по ВНОХД № 1102/2020 г. от Софийския апелативен съд в частта, в която е потвърдена присъда № 16/17.06.2020 г., постановена от Софийския окръжен съд по НОХД № 327/2019 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. Й. Д. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на една година и шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.