Ключови фрази


- 7 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218

гр. София 16.06.2022 година.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2022 (девети февруари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 272 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 35 730/20.08.2021 година, подадена от „Инвестиционна компания“ АД [населено място], против част от определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е отменил частично определение № 5474/12.03.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 3086/2020 година и е допуснал обезпечение на бъдещ установителен иск на Р. Ж. Б., с правно основание чл.439 от ГПК, против „Инвестиционна компания“ АД [населено място] за установяване по отношение на дружеството-взискател по изпълнително дело № 201448510401383/2014 година на М. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 851 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, че Б. не дължи сумите по изпълнителен лист от 15.06.2015 година по т. д. № 3416/2015 година на Софийски градски съд, в размер на 40 000.00 лева главница, 201 706.67 лева възнаградителна лихва, изчислена върху главница от 50 000.00 лева за периода 18.01.2011 година-28.01.2011 година, наказателна неустойка по чл. 8 от договора за заем от 18.01.2011 година в размер на 25 000.00 лева и мораторна неустойка върху главницата от 40 000.00 лева за периода от 28.01.2011 година до 12.08.2014 година в размер на 176 540.00 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на производството по посоченото изпълнително дело в частта му, в която са предприети действия по принудително изпълнение върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.656.1.78, при условието за внасяне на парична гаранция в размер на 3000.00 лева.
В частната си касационна жалба „Инвестиционна компания“ АД [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от Р. Ж. Б. искане за допускане на обезпечение да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд.
Ответникът по частната жалба Р. Ж. Б. е подал отговор с вх. № 36 554/03.11.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение, като оспорваното с нея определение бъде потвърдено.
Съобщението за наложената обезпечителна мярка е връчено на „Инвестиционна компания“ АД [населено място] на 12.08.2021 година, а подадената от дружеството против обезпечението частна касационна жалба е с вх. № 35 730/20.08.2021 година. Предвид това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че от твърденията на Б. и представените с от него писмени доказателства се установявало, че между страните имало постигната спогодба и в резултат на нея била подадена молба от взискателя за прекратяване на изпълнението по отношение на длъжника. Това не лишавало последния от правен интерес да реализира правата си по исков ред-чл. 439 от ГПК, предвид настъпването на нов правопогасяващ факт след възникване на изпълнителното основание. Налице били предвидените в чл. 390 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечението-от твърденията и подкрепящите ги писмени доказателства можел да бъде направен извод за вероятна основателност на бъдещия иск. Налице била и обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечението Б. щял да бъде в невъзможност да реализира правата си по отношение на имота, предмет на изпълнението, ако бъде изнесен на публична продан. Представени били писмени доказателства-спогодба от 25.11.2019 година, страни по която били „Инвестиционна компания“ АД [населено място], Р. Ж. Б., в лично качество като физическо лице, и трети лица-търговски дружества, представлявани от него. Тази спогодба имала смесен характер-от една страна оформяла съгласието на страните-кредитор, стар и нов длъжник, за заместване в дълг, а от друга имала характер на договор за опрощаване на дълг по чл. 108 от ЗЗД. В т. 10 от нея било обективирано изявлението на „Инвестиционна компания“ АД [населено място], че безусловно се отказва от вземанията си против Р. Ж. Б. в качеството му на физическо лице, за главница, лихви и разноски, които били предмет на изпълнителния лист от 15.06.2015 година. Писмените доказателства от формална страна установявал наличието на достатъчно данни да индицират вероятната основателност на исковата претенция за целите на обезпечителното производство. Исканата обезпечителна мярка-спиране на изпълнителните действия срещу недвижим имот лична собственост на длъжника до приключване на исковия процес, с който евентуално би му се отрекло качеството на длъжник-била подходяща с оглед на търсената защита. Обезпечението следвало да се допусне под условието на парична гаранция с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 4 от ГПК, чиито размер с оглед цената на иска и при съобразяване на всички обстоятелства-наличието на подкрепящи твърденията писмени доказателства и възможните вреди, които „Инвестиционна компания“ АД [населено място] евентуално би понесло трябвало да бъде определен в размер на 3000.00 лева.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Инвестиционна компания“ АД [населено място] е поискало въззивното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това допустимо ли е съдебен състав при издаване на обезпечителна заповед след повече от петнадесет месеца след постановяване на определението за допускане на обезпечението да изисква информация за предявения иск; за това задължен ли е съдът да следи служебно дали е предявен иска по който е допуснато обезпечението на бъдещ иск за да издаде обезпечителна заповед; за това какъв е срокът в който е задължен молителя да внесе определената гаранция с оглед на получаване на обезпечителната заповед. Тези въпроси обаче не могат да обусловят допускането на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като не са относими към предмета на спора. Те са свързани с действията на съда по издаването на обезпечителната заповед, въз основа на допуснатото обезпечение, като биха били във връзка със законосъобразността на тези действия. Същите не са предмет на настоящето производство, тъй като са следват допуснатото обезпечение и не обуславят неговата законосъобразност, която именно е предмет на производството.
Освен по горепосочените въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Инвестиционна компания“ АД [населено място] е поискало обжалваното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационен контрол по правния въпрос за това какви са критериите за определяне на размера на гаранцията по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК и допустимо ли е същата да е под 10 % от цената на иска. Излагат се съображения, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с определение № 180/02.04.2009 година, постановено по ч. гр. д. № 111/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 892/16.12.2011 година, постановено по ч т. д. № 812/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 61/26.01.2009 година, постановено по ч. т. д. № 15/2009 година, определение № 446/30.07.2015 година, постановено по ч. т. д. № 1832/2015 година, определение № 130/09.03.2016 година, постановено по ч. т. д. № 11/2016 година, определение № 207/07.04.2017 година, постановено по ч. т. д. № 1857/2016 година и определение № 583/12.10.2017 година, постановено по ч. т. д. № 2358/2017 година, петте по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Отговор на така поставения въпрос е даден в определение № 180/02.04.2009 година, постановено по ч. гр. д. № 111/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в което е посочено, че съобразно трайно установената съдебна практика и изричната разпоредба на чл. 391, ал. 3 от ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Същевременно в определение № 446/30.07.2015 година, постановено по ч. т. д. № 1832/2015 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието че размерът на гаранцията по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК следва да е съобразен с размера на вредите, които ответникът ще търпи от неоснователно допуснато обезпечение или с обема на претендираните от ищеца по бъдещия иск права и евентуалната продължителност на процеса. В определение № 892/16.12.2011 година, постановено по ч т. д. № 812/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. е посочено, че съществува съдебна практика, при която при преценка на размерът на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял при неоснователен иск се използва за критерий обема на претендираните от ищеца права. Друг критерий използван от съдилищата за определяне на евентуалните вреди за ответника е процент от цената на иска-10.00 % от цената на иска. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не е съобразено с така установената практика и с нито един от посочените критерии, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено като бъде обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед.
Исканото от Р. Ж. Б. обезпечение следва да бъде допуснато при условието на парична гаранция в размер на 30 000.00 лева, вносима от Б. в едноседмичен срок от съобщението, като обезпечителна заповед бъде издадена след представяне на доказателства за внесена гаранция.
На Р. Ж. Б. следва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението за предявяване на бъдещия иск, с указание, че ако не направи това и не представи доказателства за предявяването му в този срок допуснатото обезпечение ще бъде отменено служебно от съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година по подадената от „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД [населено място], [улица] частна касационна жалба с вх. № 35 730/20.08.2021 година.
ОТМЕНЯ определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година в обжалваната част, като ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 07.07.2021 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещ установителен иск от Р. Ж. Б. от [населено място], [община], област П., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 13, чрез адв. С. П. от САК, с правно основание чл.439 от ГПК, против „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД [населено място], [улица] за установяване по отношение на дружеството-взискател по изпълнително дело № 201448510401383/2014 година на М. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 851 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, че Б. не дължи сумите по изпълнителен лист от 15.06.2015 година по т. д. № 3416/2015 година на Софийски градски съд, в размер на 40 000.00 лева главница, 201 706.67 лева възнаградителна лихва, изчислена върху главница от 50 000.00 лева за периода 18.01.2011 година-28.01.2011 година, наказателна неустойка по чл. 8 от договора за заем от 18.01.2011 година в размер на 25 000.00 лева и мораторна неустойка върху главницата от 40 000.00 лева за периода от 28.01.2011 година до 12.08.2014 година в размер на 176 540.00 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на производството по изпълнително дело № 201448510401383/2014 година на М. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 851 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители в частта му в която са предприети действия по принудително изпълнение върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.656.1.78, при условието на парична гаранция в размер на 30 000.00 лева, вносима от Р. Ж. Б. в едноседмичен срок от съобщението
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на Р. Ж. Б. след представяне на доказателства за внесена парична гаранция в определения от съда срок.
ДАВА на Р. Ж. Б. едноседмичен срок от съобщението за предявяване на бъдещия иск и за представяне на доказателства за това, като му УКАЗВА, че ако не предяви иска и не представи доказателства за предявяването му в този срок допуснатото обезпечение ще бъде отменено служебно от съда
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за извършване на дължимите се процесуални действия във връзка с уведомяването на страната за внасянето на гаранцията и за представянето на доказателства за предявяването на иска, както и за последиците от неизпълнението на това задължение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.