Р Е Ш Е Н И Е № 50178 гр. София, 09 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 583 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационно производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив и по жалба на частния обвинител П. Я., чрез поверениците й адв.И. М. и адв.Р. З., против въззивно решение № 107/20.06.2022 г., постановено по внохд № 20225000600100/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В протеста и жалбата на частното обвинение са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Прокурорът твърди се, че в атакувания съдебен акт въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, тъй като превратно, едностранчиво и тенденциозно е тълкувал значителна част от доказателствата, като некоректно е интерпретирал и игнорирал друга част. Посочено е, че пред съда не е било депозирано писмено заключение относно разстоянието, от което подсъдимият би могъл обективно да възприеме пострадалия, а такова изчисление е направено устно от вещите лица в съдебно заседание, което е в противоречие с разпоредбата на чл.152 от НПК. Според представителя на държавното обвинение съдът неоснователно, при това декларативно е отказал да допусне до разпит Д. П., чиито показания биха били от изключително значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Визираните съществени нарушения на процесуалните правила са довели до формирането на незаконосъобразния извод за невинност на подсъдимия. Претендира да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата на частния обвинител се поддържа становището за съществени пропуски в аналитичната дейност при оценката на доказателствените източници или по-скоро липсата на такава, включително и отсъствието на отговор на направените възражения. Твърди се, че пострадалият, за който съдът приема, че не е дете, тъй като е навършил 14 години, се е движил спокойно, а не с „бързо бягане“, бил видим за подсъдимия, който е управлявал автомобила със скорост от 58 км./ч. в населено място, при наличие на два знака „Внимание деца“ и „Пешеходна пътека“, с което П. не е изпълнил задълженията си по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДП, нарушил е чл.116 от ЗДП, поради което извършеното деяние не представлява „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, както незаконосъобразно е квалифицирано от предходните инстанции. Отправена е претенция да се отмени решението и потвърдената с него присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата или въззивната инстанция. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа подадения протест, като счита, че и жалбата на частното обвинение е неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Частният обвинител П. Я., майка на починалия Г. и повереникът адв.М., редовно призовани не се явяват. Повереникът адв.З. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените в нея съображения. Подсъдимият Й. П. и защитникът адв. К. У. молят да се остави в сила въззивното решение като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на своята компетентност, намери следното: Идентичността на наведените касационни основания и заявените сходни съображения в тяхна подкрепа позволяват настоящият състав да разгледа едновременно протеста и жалбата на частното обвинение. Те са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са и ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 260000/07.01.2022 г., постановена от Окръжен съд - Пазарджик по нохд № 552/2020 г. подсъдимият Й. С. П. с ЕГН [ЕГН] е признат за невинен в това на 01.10.2018 г., в [населено място], обл.Пазарджик, при управление на МПС - л.а. „Ф.“, да е нарушил правилата движение по чл.21, ал.1 и чл.116, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Д. Г. с ЕГН [ЕГН], настъпила на 13.10.2018 г., поради което и на основание 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По протест на прокурор от ОП - Пазарджик и жалба на частния обвинител е образувано внохд № 202250006001000/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, като е постановено направените по делото разноски в размер на 800,60 лв. да останат за сметка на държавата. Въз основа на инкорпорираната доказателствена съвкупност предходните инстанции еднозначно са приели, че на инкриминираната дата, около 19,50 ч., в тъмната част на денонощието, подсъдимият управлявал взетия под наем лек автомобил със скорост от 51,57 км./ч., която му е позволявала да спре в зоната на осветеност от късите светлини, при максимално разрешена такава от 50 км./ч.. След като навършилият 14 години пострадал, изчакал да преминат един или два неизвестни автомобила, които се движили на къси светлини, насрещни на посоката на движение на подсъдимия П., М. Г. навлязъл с „бързо бягане“ върху платното на движение от ляво на дясно пред колата. Пешеходецът първоначално се движил по пътното платно на почти перпендикулярната на посоката на движение на автомобила [улица], тъй като тротоарът е бил зает от метален контейнер и след като го подминал се качил на тротоара, изчакал да отминат автомобила/ите към [населено място], като в този момент л.а. „Ф.“ се е намирал на 35 м. от мястото на удара, при дължина на опасната зона за спиране от 40,72 м. Прието е, че при разрешената скорост от 50 км./ч. дължината на опасната зона е 39,05 м., т.е. щом като подсъдимият като водач на лекия автомобил е нямал възможност на предотврати произшествието чрез пълно спиране при разрешената скорост от 50 км./ч. то нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДП е ирелевантно за настъпилия съставомерен резултат, т.е. превишената, с малко над разрешената, скорост не е в пряка причинна връзка с настъпилите последици, още повече, че съобразно дадените в ТР № 61/26.12.1983 по н.д. № 58/1983 г. на ОСНК на ВКС разяснения, навършилият 14 години пострадал, макар и с височина от 1,53 см., като участник в движението не е дете, т.е. не е нарушена и разпоредбата на чл.116 от ЗДП, съобразно която водачът на ППС е длъжен да е особено внимателен и предпазлив към тези пешеходци. В хода на проведеното въззивно следствие са допуснати до разпит в качеството им на свидетели, поисканите от поверениците - Д. П. и В. К., като допълнително са изслушани и експертите, изготвили третата комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, назначена и приета от първоинстанционния съд. След като св.В. К. е дал своите показания относно случилото се ПТП и вещите лица от т.нар. „арбитражна“ експертиза са разяснили, че заявеното от свидетеля по никакъв начин не води до промяна на техните изводи и предвид второто поредно неявяване на св.Д. П. и данните от поверениците, че той се намира в чужбина, П. е заличен от списъка на лицата за призоваване. Принципно въззивният съд не е длъжен да удовлетворява всякакви доказателствени искания, а само онези, които могат да допринесат за изясняване на релевантните факти. В случая, след като съдът не е кредитирал частично заявеното от св.К., показанията на Д. П. се явяват от изключително значение за изясняване на обстоятелствата по делото. В подкрепа на това разбиране на настоящия състав се явява и отразеното в протокола за разпит от проведеното на 27.05.2022 г. заседание, че св.К., след като е заявил, че с П. са се движил на „4 - 5“ м. пред пострадалия, е определил тази дължината колкото е разстоянието от банката на свидетеля до мястото прокурора в съдебната зала. Изцяло извън вниманието на съда, а и на експертите, е останало и заявеното от свидетеля, че когато са пресичали не е имало коли от ляво, а само една от дясно, очевидно управляваната от подсъдимия, която е идвала „от долу“. При така депозираните показания изводът, че разпитът на Д. П. не е необходим за изясняване на фактите по делото е неправилен, тъй като чрез него съдът се е лишил от възможността да установи важните за изхода на производството факти, включени в предмета на доказване. Недопустимо е при възникнали затруднения с призоваването на пряк очевидец на случилото се, при условие, че разпитът е обективно възможен, бързината на процеса да се поставя преимуществено пред залегналия в чл.14 от НПК принцип за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Същевременно въз основа единствено на показанията на св.Б., който се возил на задната седалка на управлявания от подсъдимия автомобил, е прието, че пострадалият се е движил с „бързо бягане“. Със заличаването от списъка за призоваване на Д. П., показанията на Б. не са проверени, още повече че те са в противоречие със заявеното от св.К., че момчетата не са тичали, а са вървели бързо. По този начин е препятствана възможността на държавното и частното обвинение да се съберат преки доказателства в подкрепа на поддържаната от тях теза, с което са им нарушени правата като страни в процеса. Не са лишени от основание и доводите за допуснато нарушение на чл.152, ал.1 от НПК относно отсъствието на писмено заключение за разстоянието, от което подсъдимият П. е могъл обективно да възприеме починалия пешеходец. На досъдебното производство са назначени две комплексни авто-технически и съдебномедицински експертизи, но предвид констатираните от първоинстанционния съд съществени разминавания относно дължината на опасната зона, скоростта на движение на пострадалия и на управлявания от подсъдимия автомобил /53,3 км./ч - първата и 58 км./ч. при втората/, осветеността на мястото и видимостта на водача е назначена нова петорна комплексна такава. В хода на възивното следствие петимата експерти устно са опитали да изяснят определени детайли във връзка с пътния инцидент, като след десет минутна почивка са посочили, че пострадалият пешеходец е бил „осветяем и възприемаем“ от водача на разстояние не по-малко от „34,62 м., т.е. 35 м.“., по който основен въпрос до момента не е имало писмено заключение, тъй като не е бил поставян като задача при назначаването, включително и на трите експертизи. Отговорът е следвало да се изясни по експертен път, като вещите лица са били длъжни да посочат извършените изследвания, като законът изрично изисква те да бъдат описани, като се посочат и използваните научни и технически средства. В случая визираните правила не са спазени не само относно формата на дадения отговор, но и по отношение на останалите процесуални изисквания, на които трябва да отговаря заключението, поради което въззивният съд не е имал основание да поставя тези „разяснения“ на вещите лица в основата на фактическите и правните изводи, още повече че експертното становище в случая не е съпоставено и с показанията на всички свидетели, очевидци на случилото се. По изложените съображения и в рамките на правомощията, с които разполага касационната инстанция, настоящият съдебен състав констатира, че допуснатите процесуални нарушения налагат отмяната на проверявания съдебен акт, тъй като са налице пороци в доказателствената дейност, които водят до съмнение в изводите на съда, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. Дори и при възприетата за установена фактическа обстановка, изцяло извън вниманието на състава на апелативния съд е останал фактът, че скоростта на движение на автомобила преди и в момента на удара при настъпилото ПТП е една и съща, независимо по коя от методиките е изчислена и в трите, представени по делото заключения, както и че ако беше предприел спиране с максимална интензивност в мига на навлизане на пешеходеца върху пътното платно, за да избегне сблъсъка, подсъдимият е следвало да се движи със скорост под 45 км./ч. Отсъствието на причинна връзка между скоростта на управлявания от П. автомобил и настъпилия вредоносен резултат е обоснована освен с дължината на опасната зона, но и с възникналата непредвидима опасност, по смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП, като е поставен акцент, че дори и при движение с разрешената скорост от 50 км./ч. ударът с пешеходеца би бил непредотвратим. Това разбиране на предходните инстанции не се споделя от касационния състав. Изследването на причинно-следствената връзка е многоаспектен въпрос и в никакъв случай не следва да се свързва единствено и само с опасната зона, като необходимото разстояние за пълното спиране на автомобила. При своевременно и екстремно спиране, каквото в случая изобщо липсва, при наличието на опасност на пътя ударът, който макар и да е бил неизбежен, би бил с много по-нисък интензитет и възможността за преживяемост на пострадалия би била много по-висока. От друга страна, с внесения обвинителен акт макар да са инкриминирани само нарушения на правилата за движение по чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДП, в обстоятелствената част изрично е отбелязано, че П. се движил по [улица], в тъмната част на денонощието, като в началото на Х образното кръстовище има обозначена пътна маркировка - пешеходна пътека и два знака „Внимание деца“ и „Пешеходна пътека“. По тези факти не се спори по делото и те са приети за установени от предходните инстанции. В рамките на населеното място, в тъмната част на денонощието, но около 19,50 ч., при наличие на горепосочената пътна маркировка и два предупредителни знака, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди появата на пешеходец на платно за движение. При възникналата опасност П. не е задействал спирачната система на автомобила /тъй като скоростта на движение преди и в момента на удара е една и съща/, т.е. не е направил всичко възможно, за да спре. В случая превишената скорост, макар и минимално да надвишава максимално разрешената, се явява и несъобразена, следователно подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с пешеходеца. П. не е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта и не е направил всичко зависещо от него да предотврати настъпването на общественоопасните последици, т.е. няма основание за приложението на чл.15 от НК. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намери, че са налице касационните основание по чл.348,, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, поради което протестът и жалбата на частните обвинители се явяват основателни, а атакуваният съдебен акт следва да се отмени. При новото разглеждане на делото е необходимо да бъдат изяснени поставените в настоящето решение въпроси, да се разпита Д. П., като заявеното от него се съпостави с наличните свидетелски показания, които да се обсъдят в контекста на експертни заключения, които също се нуждаят от допълнително прецизиране и анализ. Само по този начин би се достигнало до правилното изясняване на фактите и законосъобразното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 вр. с ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 107/20.06.2022 г., постановено по внохд № 20225000600100/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: