Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 09 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 457/ 2015 година Касационното производство, трето по ред, е образувано по жалба на подсъдимия А. А., подадена чрез неговия защитник, срещу въззивна присъда №29 от 09.02.2015г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, обявена по внохд №312/2014г., с която на основание чл.336, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК е отменен постановеният на 18.10.2013г. първоинстанционен акт на Габровски окръжен съд /ОС/, по нохд №88/2013г. С визираната въззивна присъда А. Г. А. е признат за виновен в това, че на 15.12.2012 година, в [населено място], на площадката на първи етаж и в асансьорно помещение над осми етаж в жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- амфетамин, с общо нето тегло 3,90 грама, на стойност 97, 50 лева и 10,877 грама марихуана, оценена за сумата от 65,26 лева, и направил опит да разпространи 0,15 грама амфетамин, поради което на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 и пр.5, и чл.54 от НК, е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и на ГЛОБА, в размер на 5 000 /пет хиляди /лева. Подсъдимото лице е оправдано по първоначално повдигнатото от прокурора обвинение за придобиване на инкриминирания наркотик, за разпространение на амфетамин и марихуана на С. Ш., М. Х., И. Ц., И. Д. и З. П., както и за извършване на деянието при условията на продължавана престъпна дейност през периода от началото на 2012 година до 15.12.2012 година, и на публично място. В касационната жалба се релевират оплаквания за несправедливост на наложената на А. А. санкция, обективирана в неправилния отказ на въззивния съдебен състав да приложи института на чл.66 от НК. Излагат се съображения за ниска степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление и за настъпилата по отношение на предходните осъждания на подсъдимия реалибитация, по силата на която той се счита за неосъждан, с всички произтичащи от това правни последици. Предявява се искане за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.3 от НПК, чрез отлагане изпълнението на определеното на А. А. наказание - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за подходящ изпитателен срок, поради наличие на предпоставките на чл.66 от НК. В съдебно заседание на 28.05.2015г., подсъдимият А., уведомен не участва лично при разглеждане на делото от касационната инстанция. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от договорен адвокат, който в хода на съдебните прения поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура мотивира справедливост на атакувания въззивен акт. Върховният касационен съд, при инстанционната проверка по чл.347 от НПК, намира депозираната от А. А. жалба за неоснователна. Правилно и обосновано Великотърновски АС е приел, че отмерената в рамките на чл.54 от НК, при предвидения минимум в особената норма на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, наказателна санкция - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, следва да се изтърпи ефективно от подсъдимото лице. Тежестта на инкриминираната престъпна дейност, професионално интерпретирана при съблюдаване на обекта на посегателство /обществените отношения, свързани с човешкото здраве/; сериозната укоримост на този вид престъпления, с оглед техния интензитет, проектиран в отразената в официалната статистика честота на неправомерните прояви и предвид насочеността им към лица в незряла възраст; и на индивидуализиращите я обективни и субективни признаци – място на укриване на високорисковите наркотични вещества, форми на изпълнителното деяние /държане и предприетите действия по разпространение/, количествени, качествени и стойностни параметри на инкриминирания предмет, пряк умисъл на виновно поведение и специална цел, обуславя необходимост от социална изолация на А. А., през лимитирания период, за постигане на предвидените в чл.36 от НК лична и генерална превенция. Отчетени са и данните, очертаващи опасността на подсъдимото лице, като с юридически усет са обсъдени приложените в хода на наказателното разследване писмени доказателства /справка за съдебното минало и бюлетини за осъждания/, сочещи на настъпила реабилитация по чл.88а, ал.4 от НК за извършените от него 7 /седем/ престъпления, предхождащи инкриминираното престъпно посегателство по чл.354а от НК, поради допуснати нарушения от разглеждащия нохд №620/2002г. решаващ орган, при определяне на начина на изтърпяване на наказанието, и при прилагането на чл.69, ал.2, вр.чл.68, ал.1 от НК /престъпното деяние по цитираното дело, за което е приложен институтът на условното осъждане, е осъществено на 28.07.2002г., след влизане в сила на присъдата по нохд №218/2001г. на 09.06.2002г. и в определения с нея изпитателен срок по чл.66 от НК/. Безспорно е, че констатираните „съдебни грешки” не могат да рефлектират върху правния статут на А. А. и същият към момента се счита за неосъждан, но множеството постановени и влезли в сила условни присъди през периода от 2002 година до 2004 година, санкциите по които очевидно не са изиграли своята предупредителна и поправителна роля спрямо осъдения, превъзпитавайки го към спазване на законите и добрите нрави, са факти, които не следва да бъдат игнорирани при преценка на неговата личност, в обсега на реализираната от решаващия орган дейност по индивидуализация на наказателната отговорност. В коментирания аспект възраженията на защитника на подсъдимия А. А. за съществуващи материалноправни предпоставки за прилагането на института на условното осъждане, са необосновани. Действително видно от приобщения доказателствен материал, лицето е реабилитирано по чл.88а, ал.4 от НК за извършените 7 /седем/ на брой престъпления, предхождащи инкриминираното престъпно деяние по чл.354а от НК, с произтичащите от това законни последици /чл.85 от НК/. Безспорно е и това, че параметрите на наложеното на подсъдимия наказание - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ позволяват приложението на нормата на чл.66 от НК. Визираните обстоятелства представляват предявени от цитираната материална разпоредба задължителни формални изисквания, които обаче са недостатъчни за отлагане изпълнението на отмерената санкция. Институтът на условното осъждане предпоставя кумулативна даденост на лимитирания в чл.66 от НК размер на определеното наказание лишаване от свобода /до три години/ и на липсата на налични осъждания, санкциониращи лицето с лишаване от свобода за престъпни деяния от общ характер, които компетентният съд е суверенен и оправомощен, да прецени в съвкупност с преследваното постигане на изрично предвидените в чл.36 от НК цели, с поставен акцент на възможността за поправянето на подсъдимия. Конкретиката по делото, сочеща на облика на инкриминираното престъпление и на социалната нетърпимост към този вид посегателства в контекста на общата престъпност; на фактическите данни, негативно характеризиращи личността на неговия автор и индиция за отсъстващо възпиращо и възпитателно въздействие на лимитираните с предходните присъди санкции, при условията на чл.66 от НК за извършените престъпни деяния, за които е настъпила абсолютна реабилитация, мотивират пренебрегване на личната и генерална превенция по чл.36 от НК, при прилагане на института на условното осъждане. Изложената аргументация формира вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на релевираната явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.2 от НПК, обуславяща ревизия на атакувания съдебен акт, в санкционната му част, чрез приложение на нормата на чл.66 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №29 от 09.02.2015г., обявена по внохд №312/2014г., по описа на АС-Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.