О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                    № 30                                                                 гр.София, 20.01.2009 г.                                                                                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЯНА ЦЕНЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ:      ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                         ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 498 по описа за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. З. срещу определение № 3* от 05.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав по ч.гр.д. № 2* от 2008 г., с което е оставено в сила определение № 1* от 17.07.2008 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д. № 1* от 2004 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В молба вх. № 4* от 23.12.2008 г. като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи, че делото има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по това дело Варненският окръжен съд е постановил две определения в различен смисъл- в единия случай е отменил определение за прекратяване на делото, а в другия е оставил в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на това дело. Ответниците по частната жалба оспорват същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 10.12.2008 г., а частната жалба е подадена на 15.12.2008 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като е налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата- в обжалваното определение е прието, че обща част на сграда-етажна собственост винаги е цялото дворно място, върху което е изградена сградата и поради това е недопустимо да се разпределя ползването на това дворно място по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, докато в решения № 546 от 15.03.1977 г. по гр.д. № 2* от 1976 г. на ВС, Първо г.о., № 1* от 08.12.1994 г. по гр.д. № 1* от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., № 1* от 03.06.1976 г. по гр.д. № 748 от 1976 г. на ВС, Първо г.о., определение от 23.03.2004 г. по ч.гр.д. № 1* от 2003 г. на Варненския ОС и др. се приема, че частта от дворното място, върху която не е извършено строителство и която не е предназначена да обслужва и осигурява достъпа до сградата, не е обща част на сградата-етажна собственост, поради което иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на тази част от дворното място е допустим. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: По делото е установено, че съсобствениците на процесния парцел ****а изградили в него сграда-етажна собственост въз основа на учредено по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ право на строеж, а впоследствие части от тази сграда, заедно с ид.ч. от дворното място са били продадени на трети лица- несобственици на парцела. Видно от договор от 11.03.1996 г., още преди учредяване на правото на строеж първоначалните собственици на мястото са се споразумяли да си запазят правото на ползване върху него. Тоест, още преди построяване на сградата собствениците на терена са се уговорили, че частта от дворното място, която не е застроена, няма да е обща част на сградата-етажна собственост. Тази уговорка между съсобствениците е допустима, тъй като съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, дворното място е обща част на сградата по предназначение и поради това неговото предназначение може да бъде променяно с договор между съсобствениците- за ползване по друг начин и само от съсобствениците на терена, а не като обща част на сградата-етажна собственост. Собствениците на обекти в сградата-етажна собственост имат право да ползват мястото, върху което е изградена тази сграда, само дотолкова, доколкото това е нужно за упражняването на правото им на собственост върху обектите в сградата. Поради това само тази част от дворното място, която е нужна за ползване на сградата по предназначение и за осигуряване достъпа до нея, е обща част на етажната собственост, а останалата част от мястото е съсобствена между собствениците на терена и като такава ползването върху нея може да се разпределя по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Поради това настоящият състав на ВКС намира за правилно приетото в определение на Варненския окръжен съд от 23.04.2004 г. по ч.гр.д. № 1* от 2003 г., в решение № 546 от 15.03.1997 г. по гр.д. № 2* от 1976 г. на ВС, Първо г.о, решение № 1* от 08.12.1994 г. по гр.д. № 1* от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1* от 03.06.1976 г. по гр.д. № 748 от 1976 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1* от 31.05.1968 г. по гр.д. № 568 от 1968 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1* от 1968 г. на ВС, Първо г.о. и др. Неправилни са мотивите на обжалваното определение, че цялото дворно място е обща част на етажната собственост, тъй като неговото предназначение било да обслужва сградата и това предназначение не било променено по предвидения в чл.134 от ЗУТ ред- от администрацията, след взето от общото събрание на етажната собственост решение. Редът на чл.134 и сл. от ЗУТ за промяна предназначението на дворно място следва да бъде спазен, когато това дворно място е обща част на сградата и се иска промяна на неговото предназначение, което съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ може да бъде за жилищни, обществено обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни функции, озеленяване и др. В настоящия случай, обаче, по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че частта от дворното място /извън необходимата за обслужване на сградата част/, чието разпределение на ползването се претендира, въобще никога не е ставала обща част на сградата. Поради това, за да имат право съсобствениците на мястото да ползват тази част от дворното място за свои нужди, не е необходимо да бъде променяно предназначението на терена по реда на чл.134 и сл. от ЗУТ. Неправилно е прието от съда и че цялото дворно място е необходимо за осигуряване ползването на сградата и като такова е обща част на тази сграда. Този извод на съда е напълно необоснован: по делото не е прието заключение на експертиза затова каква част от парцела е заета от построената сграда, каква част от парцела е необходима за поддържането на тази сграда и за осигуряване достъпа до нея на етажните собственици и каква част от парцела е свободна. Едва след приемането на заключение на такава експертиза, ако се установи, че няма свободна част от парцела, следва да се приеме, че целият парцел **** обща част на сградата и поради това производството по делото да се прекрати. Поради гореизложеното, обжалваното определение на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на образуваното по предявен от Г. И. З. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС дело, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.   По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 05.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав по ч.гр.д. № 2* от 2008 г.   ОТМЕНЯ определение № 3* от 05.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав по ч.гр.д. № 2* от 2008 г. и оставеното с него в сила определение № 1* от 17.07.2008 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д. № 1* от 2004 г.   ВРЪЩА делото на същия състав на Варненския районен съд за по-нататъшно разглеждане.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.