Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
С.,29.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 431 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.С. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№3865/2007г.
С определение №719/06.07.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на перобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса възможно ли е договор за приватизация да постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС,както и по въпроса намира ли приложение чл.431,ал.2 ГПК/отм./ по отношение на акта за държавна собственост.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Навежда доводи аз неправилност на изводите на въззивния съд досежно доказателствената сила и значение на акта за държавна собственост. Поддържа,че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да допусне поисканата от дружеството експертиза за установяване на обстоятелството дали имотът е бил включен в баланса на предприятието към момента на неговото преобразуване в търговско дружество. Поддържа също така,че неправилно съдът е приел,че договорът за приватизация не може да обуслови начало на добросъвестно владение. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,респ. предявеният иск бъде уважен.
Ответниците по касационна жалба В. Н. К.,В. В. К.,В. В. М.,В. Р. П., И. Р. Х.,К. Г. К.,М. П. Т.,М. В. К.,Н. Р. К.,Р. Г. В.,С. В. К.,Ц. К. В.,Ц. Н. Х.,Ц. С. Х. и Ю. Р. Х. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК,в съдебно заседание на 24.03.2011г. и в представени в същото съдебно заседание писмени бележки.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
[фирма] е предявила иск за установяване право на собственост върху имот пл.№1050 с площ от 1860кв.м.,част от УПИ І,кв.16 по плана на С.,м.”СПЗ-С.-ю.”.
С обжалваното решение С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която така предявеният от дружеството иск е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че дружеството-ищец не се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на сключените на 14.07.1998г. и 26.08.1999г. договори за продажба на дялове от [фирма],тъй като придобитите права върху капитала на самостоятелен от юридическа гледна точка правен субект не обуславя правоприемство от държавата в полза на приватизираното предприятие. Прието е,че в процеса на раздържавяване на средствата за производство законът придава вещнотранслативно действие на стопански обособено имущество /чл.17а ЗППДОбП/отм./, обуславящи придобиването му от самостоятелно от юридическа гледна точка търговско дружество,но само при наличието на изрично указаните предпоставки за правоприемство:преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество; предоставено за стопанисване и управление държавно имущество и липса на ограничение в тези права в акта за преобразуване,т.е. правоприемството при условия на приватизация изисква еднозначно изразена воля от овластено за целта лице за предоставяне на определени по съдържанието си права върху конкретен имот. Прието е,че този придобивен способ е въведен с редакцията на закона, обн.ДВ.бр.51/25.06.1994г.,като с §15а ПЗР ЗППДОбП/отм./ е конкретизирано,че основание за актуване като държавен,предоставен на държавно предприятие или придобит от него недвижим имот се явява всяко от алтернативно посочените обстоятелства: да се води на отчет по баланса; да е включен в уставния фонд на държавна организация или да се зачисли по разделителен протокол,т.е. прието е,че по съдържанието си нормата на §15а ПЗР ЗППДОбП/отм./ утвърждава условията,обуславящи съдържанието на утвърденото с чл.17а ЗППДОбП/отм./ понятие “предоставен”. В случая е прието,че капиталът на [фирма] по извършеното със заповед №РД-19-500/04.11.1992г. на министъра на културата преобразуване на държавно предприятие обхваща включено в баланса на “С. м. и а.” имущество към 30.09.1992г. и съответно включено такова в разделителния протокол, като предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза,че основание за включване на процесния имот е дало едва вписаното в А. №00681/18.02.1998г. увеличение на капитала поради преоценка на дружеството,което изключва възможността за извод земята да е била отразена по баланса на преобразуваното предприятие ДФ”Н.-НПИ” към 30.09.1992г. включително. Прието е,че фактът,че имотът е бил предоставена на предприятието към момента на съставяне на А. №4370/27.11.1990г. сам по себе си не е достатъчен за извода,че индивидуализацията на предоставеното при преобразуването имущество произтича непосредствено от упражняваното оперативно управление,тъй като е налице изключението на чл.1 ПМС №201/1993г.-в заповедта преминаването на имуществото препраща към нарочно съставени разделителни протоколи,чието съдържание обаче по делото не се установява.
По отношение на доказателствената сила на акта за държавна собственост в обжалваното решение е прието,че с оглед чл.5 ЗДС същата е ограничена до констатираното от длъжностното лице и извършените от него действия и дори хипотетично да се приеме,че актът за държавна собственост би могъл да легитимира определено лице като титуляр на вещни права,т.е. да удостовери наличието на такива, равнопоставеността на видовете собственост налага да бъде приложено по аналогия правилото на чл.431,ал.1 ГПК/отм./,с оглед на което заявеното от ответниците по иска твърдение за притежавано право на собственост върху имота само по себе си задължава ищеца да докаже по категоричен начин факти,от които именно произтича твърдяното право.
По въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата.
В решение №1079/01.12.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№511/2003г. е прието,че съгласно чл.1 ПМС №201/1993г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и други недвижими имоти,които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление,се внася в капитала на тези дружества,освен ако в акта за преобразуване е посочено друго. Прието е,че след като едно имущество е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие,чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е дружеството,то по силата на чл.17а ЗППДОбП/отм./ същото се легитимира като негов собственик.
В решение №889/21.08.2007г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№1124/2006г. пък е прието,че обстоятелството,че не са запазени приложенията към разделителния протокол,съставени при преобразуване на предприятието,не е достатъчно,за да се приеме,че няма данни какво имущество е получила държавната фирма при наличието на акт за държавна собственост,в който част от това имущество е посочено.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от СГС по поставения въпрос на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1079/01.12.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№511/2003г. и решение №889/21.08.2007г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№1124/2006г.,като съображенията за това са следните:
Извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и за последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие,извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му,се ползуват с доказателствена сила до установяване на противното. Актът за държавна собственост е официален документ. Същият следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл.154 ГПК/отм./. Възраженията срещу акта,основани на твърдения за притежавани собствени права върху имота не могат да бъдат приравнени на оспорване по смисъла на чл.154 ГПК/отм./ и актът за държавна собственост следва да бъде преценяван по правилата на чл.143 ГПК/отм./.
В същия смисъл е и изразеното по реда на чл.290 ГПК становище в решение №406/25.11.2010г. по гр.д.№614/2010г. на ІІ ГО на ВКС,решение №263/19.07.2010г. по гр.д.№1157/2009г. на І ГО на ВКС, решение №340/15.07.2010г. по гр.д.№1349/2009г. на І ГО на ВКС,решение №238/09.08.2010г. по гр.д.№685/2009г. на ІІ ГО на ВКС и решение №43/03.08.2010г. по т.д.№506/2009г. на ТК,І ТО на ВКС.
По въпроса за приложимостта на правилата на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ по отношение на акта за държавна собственост настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ намира приложение само по отношение на актове,които се издават в охранителното производство. Актът за държавна собственост представлява официален документ, който обаче се издава по специален ред,различен от установения в охранителното производство и следователно този акт не може да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./. Както вече беше отбелязано, актът за държавна собственост се ползува с доказателствена сила,ако е съставен от длъжностно лице в пределите на неговите правомощия и удостоверява до установяване на противното отразените в него констатации за предоставяне право на оперативно управление и стопанисване,вкл. в хипотеза,при която ответниците заявяват собствени права върху същия имот. Заявяването на собствени права от страна на ответниците предполага установяване на основанието,на което се поддържа,че тези права са придобити с цел опровергаване на отразените в акта за държавна собственост констатации. Ако актът за държавна собственост не бъде оспорен по реда на чл.154 ГПК/отм./ обаче заявяването на самостоятелни права от страна на ответниците само по себе си не може да обуслови необходимост от представяне и на други доказателства за установяване на констатациите,съдържащи се в акта за държавна собственост.
По въпроса възможно ли е договор за приватизация да постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.70,ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен,когато владее вещта на правно основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Тази разпоредба намира приложение само по отношение на имуществото,предмет на разпоредителната сделка,въз основа на която се поддържа,че е установено добросъвестно владение. Ако предмет на разпореждане с договора за приватизация е обособена част от предприятие, то по отношение на този обект купувачът може да се ползува от правата на добросъвестния владелец по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. Ако обаче предмет на разпореждане с договора за приватизация са дялове от дружество с ограничена отговорност или акции от акционерно дружество, то купувачът не може да се ползува от правата на добросъвестния владелец по отношение на имуществото,собственост на дружеството,тъй като не това имущество е предмет на извършеното разпореждане.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Както вече беше отбелязано,актът за държавна собственост се ползува с доказателствена сила по отношение на извършените в него отбелязвания,че имуществото,за което актът е съставен, е предоставено за оперативно управление и стопанисване на определено държавно предприятие. Заявяването на собствени права от ответниците по предявения иск,основани на твърдения за факти,осъществили се след извършването на това отбелязване,само по себе си не сочи на оспорване на констатациите на длъжностното лице,което е съставило акта за държавна собственост,вкл. и на факта на предоставяне на имуществото за оперативно управление и стопанисване. При наличието на различни отбелязвания за датата на предоставяне на имота за оперативно управление и стопанисване,респ. за датата на включване на имота в капитала на търговско дружество,образувано като последица от преобразуване на предприятието,на което се твърди,че имотът е бил предоставен за оперативно управление и стопанисване,обстоятелството дали имотът е бил включен в баланса на предприятието към момента на преобразуването следва да бъде установено чрез експертиза.
В случая в съставения на 27.11.1990г. акт за държавна собственост №4370 изрично е посочено,че дворното място,в границите на което се включва и процесният недвижим имот,е предоставено за оперативно управление и стопанисване на предприятие “С. м. и а.”, което е преобразувано в [фирма] с решение на СГС от 10.06.1993г. по ф.д.№5499. Със заповед № РД-19-500/04.12.1992г. на министъра на културата на основание чл.17,ал.1 ЗППДОбП ДФ”Н.-НПИ” е преобразувано в няколко търговски дружества, вкл. и в [фирма] /приложение №6/, като в приложение №6 е посочено,че [фирма] се учредява от дъщерна фирма “С. м. и а.”-С. от ТПК”В.” към ДФ”Н.-П.”,като в капитала се внася имуществото на “С. м. и а.” според баланса към 30.09.1992г.,както и друго имущество. Налице е и констатация на съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от в.л.Е. /с дата 16.02.2009г./,в която е посочено,че процесният имот се води счетоводно по сметка 201-дълготрайни активи,собственост на [фирма] от датата на издаване на заповед №РД-09-275/13.05.1997г. на министъра на културата и от издаване на акт за държавна собственост №681/18.02.1998г. И доколкото съдържащите се в тези доказателства данни биха могли да създадат съмнение относно датата и основанието,на което процесният имот е заведен като актив на дружеството-ищец,процесуалният представител на същото е поискал в о.з. на 25.03.2009г. да бъде изслушана допълнителна експертиза дали имотът се е водел по баланса на предприятието и към момента на преобразуването му в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е оставил това искане без уважение,тъй като именно обстоятелството дали имотът е включен в баланса на преобразуващото се държавно предприятие е от съществено значение за обема права,които дружеството е придобило с оглед разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и чл.1 ПМС №201/1993г. Това обстоятелство е от съществено значение и за обема от права,които биха могли да бъдат възстановени на ответниците по предявения иск с оглед разпоредбата на §6 ПЗР ЗППДОбП/отм./,вкл. с оглед датата на заявяване на искането за възстановяване на собствеността,поради което допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
На основание чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по реда на чл.293,ал.3 ГПК с указания за изслушване на експертиза за установяване на обстоятелството дали процесният имот се е водел по баланса на предприятие “С. м. и а.” /дъщерна фирма към ДФ”Н.-НПИ”/към 30.09.1992г.,след което всички доказателства,съдържащи данни за предоставяне на имота за оперативно управление и стопанисване и за включването му в капитала на търговски дружества бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и с оглед последователността на извършваните с имота правни действия във времето, като бъдат обсъдени и всички възражения на ответниците досежно правното действие и последици на постановените в тяхна полза актове за възстановяване правото на собственост върху части от процесния имот,вкл. с оглед разпоредбата на §6 ПЗР ЗППДОбП/отм./.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№ 3865/2007г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на С. градски съд.
Председател:
Членове:
|