O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36 [населено място], 26.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Д. Х. ч. гр. дело № 6028/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх. № 101320 / 13.08.2015 г. от „ Джава Е.”- Л. чрез адв. Л. Ц. – Б. срещу определение № 14848 / 24.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1474/ 2015 г. на Софийски градски съд ,с което е потвърдено определение от 21.11.2014 г. по гр. д. № 57660 /2014 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото пред него поради липса на родова подсъдност и изпращането му на Софийски градски съд по компетентност да разгледа спора като първа инстанция. К. иска отмяна на атакуваното определение с довод за нарушаване на чл. 104, т. 3 ГПК определящ окръжния съд като родово компетентен по вещни искове с цена над 50 000 лв. Изтъква, че в условия на обективно съединяване са предявени отделни искове, всеки с цена до 50 000 лв., чийто брой отговаря на броя на ревандикираните вещи, като фактът на едно общо придобивно основание за тях не влияе върху броя и цената на исковете. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя процесуалноправният въпрос при предявени с една искова молба претенции по чл.108 ЗС за защита правото на собственост върху индивидуално определени, конкретно посочени в исковата молба вещи, как следва да се определи цената на иска, съответно родовата подсъдност на спора- отделно по правилата на чл.104 т.3 вр.чл. 69 ал.1 т.2 ГПК за всяка от претенциите с предмет отделна вещ или общо въз основа на сбора на цените на всички ревандикирани вещи, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Ищецът- касатор в настоящото производство, е сезирал първоинстанционния съд с претенция срещу „ М.” - ЕАД за признаване на собствеността и предаване на владението върху 9 бр. конкретно посочени движими вещи, всяка от които с обозначена цена под 21 000 лв., както и върху сграда за екстракция с цена 42 456 лв.Общата стойност на претендираните вещи е 127 173,75 лв. Ищецът е заявил, че ги е придобил въз основа на договор за покупко –продажба от фирма „Ам П. Л.”, те са били притежание на ответника и предмет на особен залог в полза на продавача. Последният в качеството си на обезпечен кредитор е продал процесните вещи на основание чл. 37, ал. 1 З. въз основа на вписани особени залози върху оборудване и машини и върху търговското предприятие на ответника. Последният въпреки осъществената продажба продължава да осъществява фактическа власт върху вещите .Те са станали предмет на изпълнително производство и са изнесени на публична продан, която не е завършила.С определение на районния съд производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на въззивния съд. Прието е, че се касае за иск за парично вземане в размер на сумата 127 173,75 лв. и съгласно чл. 104 т.4 ГПК спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. С обжалваното определение то е потвърдено с различни мотиви. В. съд е приел, че независимо, че предмет на ревандикация са множество движими вещи и един недвижим имот с отделни цени под 50 000 лв., но с обща- над тази сума, и тъй като те са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, обективирано в договора за покупко- продажба, цената на иска следва да се определи от сбора на отделните вещи по договора. Счел е, че искът е подсъден на окръжен съд по аргумент от чл.104 т.3 вр.чл. 69 ал.1 т.2 ГПК. При тези мотиви на въззивния съд поставеният въпрос се явява обуславящ изводите му и е включен в предмета на делото, т.е. налице е общо основание за допустимост на касационно обжалване. К. не е изложил аргументи за наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на изводите на въззивния съд с решение на ВКС ,постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№7786/2013 г., ІІ г.о. Според разрешенията,съдържащи се в него, ако съдът е сезиран с вещен иск ,то цената на иска над сума от 50 000 лв. е критерият, който определя окръжния съд за родово компетентен като първа инстанция.При обективно кумулативно съединяване на исковете въпросът се разрешава съобразно всеки конкретен случай. ВКС,състав на ІІІ г.о. споделя постановките в посоченото решение и приема следното: При определяне на правната квалификация на иска , включително разрешаването на въпроса за неговата цена, съдът основава изводите си на обстоятелствата, които се съдържат в исковата молба и на нейния петитум. Когато ищецът твърди, че е собственик на няколко вещи, движими или недвижими, и претендира връщане на владението от друго лице върху всяка една от тях поотделно, е налице хипотеза на предявяване на няколко иска , всеки с предмет различно спорно право на собственост върху самостоятелен обект. При такова обективно съединяване на искове придобивният способ е ирелевантен за броя на обективно съединените искови претенции.Вещите може да са придобити на едно и също или на различни основания,но то не рефлектира върху броя на предявените искове. При обективно кумулативно съединяване на ревандикационни искове родовата подсъдност на всеки иск се преценява поотделно, като се съблюдава правилото на чл. 104, т.3 ГПК, съгласно което подсъдни на окръжен съд като първа инстанция са вещни искове с цена над 50 000 лв., а по аргумент от него тези с цена до 50 000 лв. са подсъдни на районен съд като първа инстанция. При така дадения отговор на поставения въпрос частната жалба се явява основателна. Според изложените в исковата молба твърдения на касатора, той претендира конкретно посочени движими вещи и недвижим имот , посочва цената на всяка една от тях и тя е под 50000 лв. С петитума се иска предаване на всяка една от тези вещи поотделно. Налице е следователно обективно кумулативно съединяване на отделни ревандикационни искове, като с оглед наличните данни за цената им, спорът е подсъден на районния съд. По изложените съображения, ВКС на РБ, състав на III г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14848/ 24.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1474/2015 г . на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-11 състав. ОТМЕНЯ определение № 14848 / 24.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1474/2015 г. на Софийски градски съд, търговско отделение ,VІ-11 състав и потвърденото с него определение от 21.11.2014 г. по гр. д. № 57660 /2014 г. на Софийски районен съд,І г.о., 43 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия П.: ЧЛЕНОВЕ: