Р Е Ш Е Н И Е № 26 Гр.София, 28.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1657/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 112/19.11.13 г., постановена от ОС-Варна /ВнОС/ по Н.Д.701/13 г., подсъдимата С. Г. Ш.- Ж. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.257,ал.1 /отм./ вр.чл.255,ал.1 /отм./ вр.чл.26,ал.1 вр.чл.2,ал.2 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, както и глоба от 4 000 лв. Постановено е изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение по чл.257,ал.1 /отм./ вр.чл.256 /отм./ вр.чл.26,ал.1 НК. Така постановената присъда е потвърдена с решение № 125/20.08.14 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д. 152/14 г. Срещу въззивния акт, постановен от втората инстанция, е постъпила касационна жалба от Ш., чрез нейния защитник адвокат Б., в която се заявява наличие на всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на жалбоподателката или алтернативно- отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС или изменение на решението и намаляване на наказанието, наложено на подсъдимата. Представено е и допълнение към жалбата, изготвено от другия упълномощен защитник на Ш., адвокат Л., в което са развити съображения за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. В тази връзка се иска отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата, редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея защитник, адвокат Л., поддържа жалбата и допълнението към нея. Представителят на ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея, както и отразените в тях доводи, като съобрази становището на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на аргументите на защитата пред тази инстанция, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела се счита задължена да обяви, че касационната жалба на подсъдимата, изготвена от адвокат Б., е значително повторение на въззивната жалба пред ВнАС и касае необоснованост на атакувания съдебен акт. Не се държи никаква сметка за различните разписани правомощия на апелативната и на касационната инстанция, доколкото първата посочена е такава по същество, а втората е само съд по правото. Точно поради това се иска при направен доказателствен анализ от страна на ВКС, да бъдат приети фактически положения, които да водят до извод за невиновност на Ш.. Това, разбира се, в същината си релевира оплакване за необоснованост, а тази инстанция не е легитимирана при настоящия преглед на делото /втори пред нея, но не по смисъла на чл.354,ал.5 НПК, доколкото след връщане на делото за ново разглеждане на ВнАС от друг състав на ВКС, производството е разгледано отново по същество от първостепенен съд, предвид отмяна на първоинстанционната присъда при повторното гледане на делото от въззивен съд/ да се произнася по такова липсващо касационно основание. Ето защо ще се разгледат единствено възраженията, отразени в касационната жалба и допълнението към нея, изготвено от адвокат Л., свързани с повдигнати доводи по чл.348,ал.1 НПК. По същество погледната, жалбата е основателна в частта й,в която се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС. Видно от въззивната жалба на адвокат Б. и допълнителните мотиви към нея, приложени на л.16 и сл.от второстепенното съдебно производство, са отправени няколко съществени възражения по първоинстанционното производство, свързани и със съставомерността на деянието, за извършването на което подсъдимата е призната за виновна и осъдена. Първо, твърди се, че обвинителният акт не отговаря на разпоредбата на чл.246 НПК и на разрешенията, заложени в ТРОСНК 2/02 г.на ВКС. Отговор на този довод липсва в атакуваното въззивно съдебно решение и това е началното оплакване, направено по допълнението към касационната жалба. Вярно е, че такава аргументация не се отправя за първи път по настоящото дело в неговото развитие по инстанциите, също както е вярно, че с решение № 82/05.06.13 г.на ВнАС по В.Н.Д. 88/13 г., след връщане на делото за ново разглеждане от страна на ВКС с указания да се даде отговор на всички отправени доводи до второинстанционния съд, е преценено, че „обвинителният акт е изготвен по безобразен начин”- буквално е цитиран изказът на апелативния съд на стр.20 от В.Н.Д.88/13 г. Въпреки това и с оглед допълнителни съображения, е отменена първоинстанционна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВнОС, а не на досъдебното производство- за изправяне на недъзи на изготвения обвинителен акт. Изпълнявайки съответните указания, ВнОС е постановил първоинстанционната присъда по Н.Д.701/13 г., която е предмет на разглеждане от ВнАС по акта, подлежащ на ревизия пред настоящия съд. Ето защо въззивната инстанция е била задължена да отговори на аргументацията, изложена отново пред нея, за наличието или не на тежки недопущения, съзирани при изготвяне на обвинителния инструмент, въз основа на който е протекло съдебното производство срещу Ш., А ако не е съгласен с нея, да даде нарочни разяснения защо. Това не е сторено. На второ място, отново в допълнението към въззивната жалба пред ВнАС е въздигнат довод за несъставомерност на вмененото престъпно посегателство по чл.257,ал.1 /отм./ вр.чл.255,ал.1 /отм./ НК, какъвто е бил текстът на наказателния закон към момента на извършване на деянието, в съответствие с отнасянето му към настоящата редакция на нормата по чл.255,ал.1,т.7 НК. Твърди се, че подсъдимата е била осъдена за престъпление, каквото не се е предвиждало при преценка на фактологията към инкриминирания на жалбоподателката момент. На този изключително съществен довод, отправян отново не за пръв път по делото, няма никакъв отговор. Въобще не е разсъждавано дали става дума за осъждане на подсъдимата за престъпно деяние, което не е било такова към съответния момент на извършване; или става дума за поведение, което успешно се субсумира под състава на нововъздигнатото престъпление по чл.255 НК и следва на друга плоскост да се преценява приложението на по-благоприятен закон. На трето място, защитата е възразила по очертаването на определена фактология по престъпната деятелност, възразявайки на възприетата теза, че процесните сделки са приети за нереални. Атакувана е доказаността както на обективната, така и на субективната страна на престъпното деяние. В този ред на мисли е оспорвано обстоятелството, че фактурите, отразени в справките-декларации, които са вменените документи, са с невярно съдържание и неистински по отношение на авторството. Обосновката на коментирания довод въобще не е обсъдена от ВнАС. Все в този контекст трябва да се заяви от една страна,че след като даден документ е намерен за неавтентичен, е без значение дали е с вярно съдържание или не /при положение, разбира се, че е удостоверителен такъв, каквито фактурите поначало са/. От друга страна, действително първоначално Ш. не е правила възражение за това, че положените на инкриминираните й справки-декларации подписи за подател, са нейни. Такова оплакване обаче е изложено пред ВнАС и последният е подходил към него като към несъществуващо. Изследването именно на посоченото обстоятелство стои в основата на преценката на конкретната вменена престъпна деятелност, поради което му се дължи категоричен отговор. Той може да почива както на събраната до момента доказателствена маса, така и най-вече, доколкото в случая става дума за документ, на графологическа оценка на положените на инкриминираните справки-декларации подписи за подател. Иначе казано, назначаването на експертиза в този смисъл не може изначално да се изключи /което ВнАС не се е постарал дори да обмисли/ например поради факта, че приложените към делото съответни документи са в ксерокопие. На четвърто място, защитата е обосновавала позицията си, че след като подсъдимата е привлечена в качеството й на обвиняем на 26.01.11 г., на която дата по отношение на деянията, осъществени на 14.12.00 и 15.01.01 г., са били налице предпоставките на чл.80,ал.1,т.3 НК и наказателното производство е било изключено по давност. ВнАС или не е разбрал същността на възражението или не е могъл да му отговори по същество, тъй като е разсъждавал за липсата на изтекъл срок с оглед необходимостта от прекратяване на наказателното производство по силата на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК. А тук всъщност трябва да се съобрази кога е образувано досъдебното производство, за какво престъпно поведение е образувано, дали и как давността е прекъсвана с всяко действие на надлежните органи, предприето за наказателно преследване. Все в светлината на обсъжданото е нужно да се има предвид и обвинението за престъпната деятелност, формулирана като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК и в частност-последната дата от него-13.03.01 г. Тук трябва да се изрази несъгласие с отразеното в касационната жалба, депозирана от адвокат Б., че въззивната инстанция не е коментирала възражението за наличие на условията на чл.26 НК- предвид момента на извършване на деянието, отмяната на продължаваното престъпление към определен период и новото му въвеждане- все по време на висящност на настоящото наказателно производство. На стр.7, първи абзац от мотивите към решението на ВнАС е взето отношение по този въпрос и ВКС се солидаризира с неговото разрешение. Изложеното дотук, огледано в съдържателен план, дава основание да се приеме наличието на касационното основание по чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. И това е така, тъй като с неизлагане на съображения по горепосочените доводи, поведение, което въззивната инстанция трябва да следва, флагрантно е нарушена разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. Казаното означава липса на дължими мотиви, което е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, водещо до задължителна отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Флагрантността на нарушението се засилва и предвид обстоятелството, че веднъж вече акт на въззивната инстанция е бил отменян от състав на ВКС на същото основание- по решение № 125/22.03.13 г., постановено по К.Н.Д.143/13 г.по описа на ВКС, 1 н.о. Оплакването, отправено по този повод в допълнението към касационната жалба, е състоятелно. При новото разглеждане на делото ВнАС трябва да се произнесе по всички изложени пред него доводи, както и да назначи графологическа експертиза,която да отговори дали инкриминираните на Ш. документи са подписани от нея. Едва тогава може да бъде взето отношение и по виновността на жалбоподателката, в каквато връзка да се разсъждава за материалния закон. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване настоящата инстанция желае да изрази известно неразбиране относно отправеното пред нея възражение в касационната жалба, изготвена от адвокат Б., за несъстоятелността на аргументите на ВнАС по размера на наложеното на жалбоподателката наказание. Твърди се, че те били в противоречие с константната практика на ВКС и тази на ЕСдПЧ по чл.6 ЕКЗПЧОС, съгласно които продължителният период на водене на разследването и дълготрайността на периода, изминал от извършване на деянието, на самостойно основание представляват изключително обстоятелство по чл.55,ал.1 НК. Видно от мотивировката на апелативния съд по въпроса, въплътена на стр.8, първи абзац от атакуваното решение, не само е била приложена цитираната законова норма, но и като изключително смекчаващо обстоятелство е зачетен изтеклият разумен срок на наказателното преследване, за което не може да се дири виновно поведение на подсъдимата. Това е същото като казаното от адвокат Б., поне що се касае до преценка за дълго време на водене на наказателното производство, но вербализирано по различен начин. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 125/20.08.14 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.152/14 г.по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/