Ключови фрази
Квалифицирани състави на хулиганство * допустимост на касационен протест * оставяне без разглеждане на касационен протест


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 437

гр. София, 18 декември 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова

при секретар Даниела Околийска и
в присъствие на прокурора Искра Чобанова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 1341/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Враца, срещу постановената по внохд № 197/2012 година на Врачанския окръжен съд нова присъда № 7 от 10 май 2012 година, след отмяна на присъда № 16 от 15 февруари 2012 година на Районен съд – гр. Козлодуй, постановена по нохд № 463/2010 година.
Протестът съдържа недоволството на представителя на обвинителната власт от оправдаването с тази присъда на подсъдимия И. А. К. по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 4 от НК, както и искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане „за отстраняване на нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда”.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест от Окръжната прокуратура – гр. Враца. Намира същия за неоснователен, тъй като при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда са направени правни изводи, които съответстват на приетите за установени факти.
Подсъдимият И. А. К. не участва лично пред касационната инстанция, редовно призован. Не участва и процесуалният му представител – адв. Н. Г. от Адвокатска колегия – [населено място], също редовно призована. Представено е писмено становище по касационния протест, което съдържа доводи за неговата неоснователност и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи:
Настоящата проверка по делото, извършвана от ВКС е втора поред, след отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на предходен въззивен съдебен акт (решение № 804 от 27. 05. 2008 година на Врачанския окръжен съд, по внохд № 142/2008 година), с решение № 433 от 24. 10. 2008 година, по к. д. № 418/2008 година на ВКС, І н. о., и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда и надлежно установяване на правнорелевантните факти по делото.
При новото разглеждане на делото е постановено решение, с което е отменена присъдата на първоинстанционния съд и делото е върнато на този съд, а той от своя страна е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебната фаза на процеса (определение от 24. 06. 2009 година, по нохд № 523/2008 година).
Делото е внесено отново в съда с нов обвинителен акт, по който е постановена присъда от първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия И. А. К. за извършено от него на 10. 06. 2006 година в [населено място], В. област, престъпление по чл. 325, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и за него, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание три месеца и двадесет и пет дни лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, изтърпяно изцяло към датата 29. 10. 2008 година.
В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда на въззивния съд, с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда и подсъдимият Кожухарски е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 4 от НК.
Съдържанието на подадения касационен протест налага обсъждането на предварителния въпрос за неговата допустимост.
Законът свързва упражняването на правото на обжалване от процесуалните субекти в наказателния процес с определени изисквания към тях за формата, съдържанието и срока, в който следва да се подаде жалбата.
С оглед специфичния характер и естество на касационния контрол, специфични са и изискванията към подателите на касационни жалби и протести и те са регламентирани в чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Несъблюдаването на тези изисквания рефлектира не само върху деволутивното действие на жалбата и протеста (чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК), но и върху задължението и възможността на третата инстанция да упражни правомощията си по чл. 354 от НПК по образуваното касационно дело.
В случая, касационната инстанция е сезирана с протест срещу нова присъда на въззивния съд, който протест обаче не позволява извършването на касационна проверка.
Известно е, че пределите на тази проверка, на която служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна чрез посочване на касационните основания, на които тя се позовава, на данните, които смята, че ги подкрепят и на искането, което се прави.
В конкретния случай, изводи в тази насока могат да бъдат направени само от стр. 2 на протеста, където прокурорът формално се е позовавал на „нарушение на закона” при постановяване на новата присъда. Обвързано и със съдържанието на отправеното искане, би могло да се изведе позоваване на нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната въззивна присъда.
Принципно е положението, че нарушението на закона като касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт от третата инстанция е налице само когато обжалващата страна твърди, че материалният закон не е приложен правилно, при неоспорена фактическа обстановка. Или иначе казано, когато е направено самостоятелно, оплакването за нарушение на материалния закон предполага принципното съгласие на обжалващата страна с приетите за установени от въззивния съд факти.
В случая, твърдението за нарушение на материалния закон би могло да се дефинира по-скоро като оплакване за необоснованост, която не е касационно основание.
Оценката по същество на доказателствените източници по делото, като част от процесуалната дейност на съда, оправомощен да установява фактите от предмета на доказване, няма как да бъде ревизирана от третата инстанция при условие, че правилата за събирането и проверката им са били спазени, а за противното протестиращият прокурор не е изложил твърдения в рамките на основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК.
Анализът и оценката на доказателствата винаги са свързани с формирането на фактическите констатации на предходната съдебна инстанция. Правилността на изводите, с които тази инстанция е отхвърлила обвинителната теза, не може да бъде проверена, без да е оспорено спазването на процесуалните норми, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение.
Емоционалните съждения в протеста за „...интерпретации на правилата на поведение, на морала и на възпитанието и главно на правото...”, за „...прага на търпимост на обществото...”, за „...територия ... и държава...” и т. н., няма как да бъдат обсъждани в рамките на касационна проверка на съдебен акт.
Би могло да се обобщи, че протестът не съдържа каквито и да било правни доводи по повод конкретния атакуван съдебен акт и в подкрепа на релевираното касационно основание, както то бе изведено от съдържанието на протеста.
Поради това, ВКС преценява подадения протест за негоден да предизвика осъществяване на правомощията на касационната инстанция за проверка на атакуваната въззивна присъда. Като процесуално недопустим, протестът следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него третоинстанционно производство следва да се прекрати поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка.


Предвид изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Враца, срещу постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 7 от 10 май 2012 година, по внохд № 197/2012 година, след отмяна на присъда № 16 от 15 февруари 2012 година на Районен съд – Козлодуй, по нохд № 463/2010 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 1341/2012 година на ВКС, първо наказателно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.