1 Р Е Ш Е Н И Е № 517 София, 22 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 402/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред касационната инстанция е образувано по жалби, срещу въззивна присъда № 74 от 28.05.2010г. на Окръжен съд-Търговище, постановена по нохд № 13/10г., както следва: - две жалби от адв.Димитър С., защитник на подсъдимите С. К. и С. Д., в които се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Искането, което се прави е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане; - жалба от адв.Иван И., защитник на подсъдимия О. В., с доводи за необоснованост и явна несправедливост на наказанието. Искането на касатора е за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне без уважение на трите касационни жалби, тъй като постановената от въззивната инстанция присъда е правилна и законосъобразна. Изразява становище за липсата на твърдяните в жалбата процесуални нарушения, включително по формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, при което са спазени изискванията на чл.14 от НПК. Намира за правилна оценката, която Търговищкият окръжен съд е дал на гласните доказателствени източници и по-точно на обясненията, депозирани от подсъдимите В. и Д..Твърди, че по делото е налице единна верига от косвени доказателства, установяващи механизма на извършване на деянията и авторството на подсъдимите. Във връзка с наложените наказания , прокурорът ги намира за законосъобразно и справедливо индивидуализирани, като евентуалното им намаляване би било необосновано. Гражданският ищец ЗК”Надежда-3”, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява и пълномощникът му адв.Друмева, редовно призована. Гражданският ищец ЗК”Момино”, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от председателя на УС, с която се декларира желание за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Също така, се оспорват касационните жалби и се прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт на ОС-Търговище, като съответстващ с материалния и процесуалния закон. Адвокат С., който е защитник на подсъдимите К. и Д. поддържа касационните жалби. Позовава се на допуснати процесуални нарушения, оспорвайки заключението по приетата от въззивната инстанция графологическа експертиза, като счита, че същата е имала за предмет вещ, която не е веществено доказателство по смисъл на закона.Твърди, че изследваният плик не е приобщен към доказателствата по надлежен ред, като преди въззивното производство, прокуратурата не е правила изводи, позовавайки се на това доказателство.Ако го беше сторила, то подс.Д. е следвало да бъде обвинен в подбудителство и помагачество. Адвокат Н., назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия О. В. поддържа оплакването за явна несправедливост, като пледира за изменение на въззивната присъда и намаляване размера, както на наложеното наказание, така и на изпитателния срок.Прави уточнение, че твърденията в жалбата за необоснованост, която не е касационно основание, всъщност касаят по същество наказанието. Акцентира се върху факта, че обясненията на подс.В. са подценени при оценката им, тъй като същите се явяват изключително смекчаващо обстоятелство. Защитата на подс.Г./по отношение на нея производството се води задочно/, заявява, че подзащитната му не е депозирала касационна жалба, а подадените от останалите подсъдими намира за неоснователни. Подсъдимата К., поддържа изразеното от защитника си становище, като се счита за невиновна. Подсъдимият С. Д., моли да бъде оправдан. Подсъдимият О. В. изцяло споделя становището на защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 859 ат 16.12.2009г., постановена по нохд № 892/04г., Районният съд –гр.Търговище, е признал подсъдимия С. П. Д. за невиновен в това, че за периода 02.08.2001г.- 05.09.2001г., в гр.Лозница, с.Момино и с.Макариополско, при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като подбудител на подсъдимите В., Г. и К., с цел да набави за себе си и за другите подсъдими имотна облага, възбудил заблуждение в председателите на ЗК”Момино”, ЗК”Съгласие” и ЗК”Надежда-3” и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 142 046, 44лв., представляваща особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК. С горепосочената присъда, подсъдимите О. П. В., П. Й. Г. и С. Т. К. са били признати за виновни в това, че за периода 02.08.2001г.- 05.09.2001г., в гр.Лозница, с.Момино и с.Макариополско, при условията на продължавано престъпление, в съучастие-В. като помагач, а Г. и К. като извършители, с цел да набавят за себе си и за другите подсъдими имотна облага, възбудили заблуждение в председателите на ЗК”Момино”, ЗК”Съгласие” и ЗК”Надежда-3” и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 142 046, 44лв., представляваща особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което са осъдени, както следва: -подс. О. В. за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.55 от НК на лишаване от свобода за срок от две години и два месеца, като е отложено изпълнението по чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; -подс.П. Г. за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от три години, като е отложено изпълнението по чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; - подс.С. К. за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.55 от НК на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е отложено изпълнението по чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважени са гражданските искове в пълните им предявени размери. В тежест на подсъдимите са възложени, направените деловодни разноски. С въззивна присъда № 74 от 28.05.2010г., постановена по внохд № 13/10г., ОС-Търговище, е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която четиримата подсъдими са признати за виновни в извършването на следните престъпления: -подс.С. П. Д. по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; -подс.О. П. В. по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.55 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и два месеца, като изпълнението е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; -подс.П. Й. Г. по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; -подс.С. Т. К. по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл.55 от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като изпълнението е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда, съдът е уважил изцяло гражданските искове за имуществени вреди, като четиримата подсъдими са осъдени при условията на солидарност. В тежест на четиримата подсъдими са възложени деловодните разноски и държавната такса върху уважения размер на предявените граждански искове. Всички касационни жалби са неоснователни. По жалбите на адв. С., защитник на подс. С. К. и С. Д.. На първо място, следва да се отбележи, че двете касационни жалби са бланкетни, като се твърдят нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитата развива оплакванията си, като се позовава на процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция във връзка с изслушаната и приета от нея графологическа експертиза, която е изследвала доказателство, което няма характер на веществено такова. В рамките на съдебното следствие, проведено от въззивната инстанция са били събрани нови доказателства.Освен това различна е оценката, която окръжният съд е дал на част от доказателствените източници, събрани от първия съд, което от своя страна е довело и до различия в приетата за установена фактология. Въззивната инстанция за разлика от първия съд е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.В рамките на оценъчната си дейност, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени от касатора. Приетата в хода на въззивното производство графологически експертиза, която е способ за проверка на доказателствата, е имала за предмет пощенски пликове, с които са била изпратени справки-декларации до съответната данъчна служба. Няма спор, че доказателството, което е предмет на експертно изследва следва да бъда събрано по надлежен ред.Както твърди защитата, пощенският плик не е веществено доказателство по смисъла на НПК, поради което правилно въззивният съд го е възприел като писмено доказателството средство по смисъла на чл.127 от НПК. Тези пощенски пликове са част от данъчното досие на регистрираната по ДДС от подс.В. фирма-ЕТ”Бисер Б.”. Копия от това досие, намиращо се в кориците на делото, е събрано като източник на доказателства още на досъдебното производството, а съдържащите се в него писмени доказателства са били приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.281 от НПК. Ето защо, релевираните доводи за допуснати процесуални нарушения при събирането на горепосочените писмени доказателства, водещи до опороченост на експертното заключение, са неоснователни. По отношение възраженията за нарушения на материалния закон, защитникът изразява становище, че ако е вярна установената от въззивната инстанция фактология, то подс.Д. следва да бъде обвинен в подбудителство и помагачество, каквото обвинение не му е предявено.Това твърдение е невярно, тъй като Д. е признат за виновен в извършването на съучастническа престъпна дейност именно като подбудител, каквото е било и обвинението повдигнато от прокуратурата. С горното се изчерпат доводите, релевирани от защитата на двамата подсъдими в подкрепа на направените с касационните жалби възражения. По жалбата на подсъдимия О. В.. Възраженията на този подсъдим са единствено за явна несправедливост на наложеното наказание. Решаващите инстанции вярно са индивидуализирали, значимите обстоятелства за определяне наказанието на подс.Велчовски. Правилно е прието от съда, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо, наложеното наказание при условията на чл.55 от НК от две години и два месеца лишаване от свобода се явява адекватната наказателна санкция, като не са налице основания за по-голямо снизхождение.Също така, се споделят изцяло и изводите, че за постигане целите на специалната и генерална превенции не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, а това може да стане с отлагане изпълнението му на основание чл.66 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 74 от 28.05.2010г., постановена по внохд № 13/10г. по описа на ОС-Търговище. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: