Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 78     Гр.София, 17.07.2009 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 29 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. К., гр. Б. срещу решение № 1049/15.10.2008г., постановено по гр.д. № 63/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3422/26.11.2007г. по гр.д. № 6696/07г. на Варненския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от Г. П. К. против Б. Д. Б. искове за заплащане на сумата от 900 евро, претендирана като невърнат заем, и за сумата от 20 евро – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 15.05.07г. – 20.08.07г. С определение № 168/17.03.2009г. ВКС e допуснал касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед. Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на сумата от 900 евро, като ищецът Г твърди в исковата молба, че предал на ответника Б в заем 900 евро, които последният се задължил да му върне на 15.05.2007г. Без да имат “достатъчна юридическа култура” страните “оформили” запис на заповед, който бил предявен на 15.05.2007г. В производство по издаване на изпълнителен лист на основание чл.242 във вр. чл.237, б.”е” ГПК /отм./ била отхвърлена молбата на ищеца по причина, че записът на заповед не съдържал подпис на издателя на първата страница, макар и формално да съществували трите му имена и негов подпис на гърба на документа. Варненският районен съд е отхвърлил иска поради недоказване на съществуването на заемно правоотношение между страните, каквото не се установявало и от представения писмен документ. За да постанови обжалваното решение Варненски окръжен съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на каузална облигационна връзка между страните, възникнала по договор за заем, както и доказването на задължението не би могло да се осъществи със свидетелски показания с оглед на разпоредбата на чл.133, б.”в” от ГПК /отм./. Според решаващия състав съвкупната преценка на доказателствата сочи на съществуването на облигационно отношение, възникнало по силата на запис на заповед, или за самостоятелно правоотношение, произтичащо от запис на заповед, но недоказаността на основанието за предаване на сумата е обусловило извод за отхвърляне на претенцията. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Позовава се на практиката на ВКС по Р. № 1179/05.04.2006г. по т.д. № 464/2005г. на ІІ т.о., Реш. № 174/12.04.2005г. по т.д. № 431/04г. на ІІ т.о. и Р. № 1088/07.07.2003г. по гр.д. № 132/03г. на V г.о. Ответникът не е взел становище по делото, включително и по касационната жалба.   Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС, за да се произнесе съобрази следното:   Реш. № 1179/05.04.06г. е постановено по иск по чл.254 ГПК /отм./ за установяване на недължимост на вземане по издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Прието е, че записът на заповед не съдържа задължителен реквизит, относим към индивидуализацията на издателя, което го прави недействителен и следователно няма качеството на ценна книга, а на разписка. Доводите на касатора за съществуване на каузално правоотношение, задължението по което е обезпечено със записа на заповед, са счетени за неоснователни поради недоказаност на основанието за възникване на вземането. В същия смисъл е и Р. № 174/12.04.05г. С Р. № 1088/07.07.03г. е отхвърлен отрицателният установителен иск по чл.254 ГПК /отм./, тъй като са доказани фактите, от които произтича вземането на кредитора, както и връзката между задължението по издаден редовен запис на заповед и сключена между страните каузалната сделка при установена идентичност между двете вземания. На състава са известни и Р. № 729/19.05.2003г. по гр.д. № 1506/02г. на ВКС, V г.о., според което ако записът на заповед не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона по чл.535 ТЗ, то документът има правната характеристика на разписка, удостоверяваща получаване на сумата, посочена в записа на заповед от нейния поемател. Решението е постановено по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и по делото е бил представен документ, озаглавен “запис на заповед”, но несъдържащ това наименование в текста си. Съдът е обявил записа на заповед за недействителен и му е придал правното значение на разписка, но е съобразил и направеното признание от издателя, че той реално е получил сумата по записа. Идентичен казус е разгледан и в Р. № 557/26.06.2007г. на ВКС, ТК. В Р. № 620/15.12.2008г. по т.д. № 493/2008г. на ВКС, ТК, І отд. по иск по чл.254 ГПК /отм./ е прието, че записът на заповед е нередовен като ценна книга и въз основа на него, както и на писмените доказателства по делото, не може да се направи извод за задължение на издателя по договор за заем и за характера на каузалната сделка между страните. Въззивният съд, като е приел, че между страните по спора не съществува заемно правоотношение, по същество е отказал да придаде на документа – запис на заповед характер на разписка, удостоверяваща получаването на определена парична сума. В настоящото производство касационният съд следва да съобрази дали практиката в цитираните решения е относима към настоящия спор, доколко е приложима във всички случаи на издаден запис на заповед във връзка със съществуващо каузално отношение между страните и като краен резултат дали обжалваното решение е постановено в противоречие с тази практика.   Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл.77, ал. ЗЗД. Предвид на реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240, ал.1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като напротив ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен – чл.535, т.2 ТЗ. Практиката на ВКС, придаваща характер на разписка на нередовен запис на заповед, е формирана при произнасянето по спорове за несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на заповед, който не съдържа задължителните реквизити по чл.535 ТЗ. Тази практика на ВКС не може да се разбира и в смисъл, че нередовният запис на заповед във всички случаи, независимо от пороците си, представлява разписка съгласно чл.77, ал.1 ЗЗД за изпълнение на определено задължение на кредитора или като разписка, удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем за потребление. Последният извод е изведен единствено в Р. № 729/19.05.03г., но след обсъждане на фактите по конкретното дело, а не единствено на основание на записа на заповед. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че съществуващата практика на касационния съд по поставения въпрос не е относима към всички възможни хипотези на нередовен запис на заповед и следва да се прецизира с оглед на порока на ценната книга и на основанието, на което се претендира плащане при представен документ, наименован запис на заповед. При нередовност на менителничния ефект документът – запис на заповед би могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално отношение или на разписка за изпълнение - ако недействителността произтича от чл.535, т.2 ТЗ, да не се ползва с доказателствена сила за конкретно изявление на страната, посочена за издател – чл.535, т.7 ТЗ или да материализира единствено изявление за плащане – при наличието на друг порок на съдържанието. В хипотеза на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане, установяването на тези обстоятелства следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД. Исковото производство поставя ограничение за допускане на свидетелски показания за установяване на договори над определена стойност – чл.133, б.”в” ГПК /отм./. Ако се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите. Ограничението за свидетелските показания би могло да отпадне, само в случай на “непълен обратен документ” за съществуване на договор за заем, при което основанието, на което е предоставена сумата, е установено в писмен акт. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. Записът на заповед не би могъл да се разглежда и като “начало на писмено доказателствено средство”, тъй като от съдържанието му не може да се направи извод за вероятна основателност на твърдението, че между страните съществуват заемни правоотношения. В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника – издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание. Възможно е наред с абстрактната сделка да съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед, като претенцията на кредитора, произтичаща от каузалната сделка, изисква доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. Основанието на вземането не би могло да се изведе от ценната книга и последната, като редовен менителничен документ, не се конвертира в разписка за изпълнение. Доказването на каузално отношение по договор за заем за потребление над 1000лв. също попада в ограничението по чл.133, б.”в” ГПК /отм./. При редовен запис на заповед кредиторът би могъл да твърди, че абстрактната сделка не е сключена във връзка с друга каузална сделка, а че прикрива такава. За разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД е необходим “пълен обратен документ”, а свидетелските показания са допустими при т.нар. “начало на писмено доказателствено средство” по чл.134, ал.2 ЗЗД /отм./. “Н” или “началото на писменото доказателствено средство” представлява изявление на противната страна в писмен акт, което прави вероятно твърдението на позоваващата се на привидността страна. Такъв писмен документ би могъл да е както нарочен, така и случаен, но документът – запис на заповед, обективира привидната сделка и след като не страда от пороци на съдържанието, то следователно не съдържа и индиции за симулативност.   По изложените съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС приема, че според практиката на ВКС по поставения въпрос нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга. Не би могло да се приеме, че е налице константна практика на ВКС, според което във всички случаи недействителният запис на заповед се конвертира в разписка, както и че същият се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя. В този смисъл, цитираната от касатора практика на ВКС не дава изцяло разрешение на конкретния спор и настоящият състав следва да се произнесе по делото съобразно с изразеното правно становище и с оглед на събраните доказателства от инстанциите по същество.   Издаденият на 15.05.2007г. запис на заповед е редовен менителничен ефект, съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ. Ценната книга е подписана от издателя с ръкописно полагане на трите му имена и авторството на документа не е оспорено. Не съществуват правила относно начина на подписване на лицата – с името или с параф, както и не е въведено законово задължение физическите лица винаги да полагат подписа си в един и същи вид. Исковата сума е претендирана на основание договор за заем за потребление, за сключването на който не са ангажирани доказателства по делото. Ищецът не е доказал и плащането на сумата от 900 евро съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД, като за установяването на посочените обстоятелства е недопустимо събирането на гласни доказателства. Редовният запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя. Документът не би могъл да служи и като “начало на писмено доказателствено средство” за разкриване на прикрито с абстракната сделка каузално отношение по договор за заем, в какъвто смисъл биха могли да се възприемат твърденията в исковата молба. Кредиторът би могъл да реализира вземането си за сумата по издадения запис на заповед по реда на чл.534 ТЗ, ако са налице предпоставките за предявяването и уважаването на иска за неоснователно обогатяване. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице предпоставките по чл.281 ГПК за неговото касиране. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1049/15.10.2008г., постановено по гр.д. № 63/2008г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.