Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 19.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 850 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. М., Е. Г. Б. и К. Г. С. срещу Решение № 147/ 21.04.2012 г. по в.гр.д.№ 697/11 г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 661/ 18.10.2010 г. по гр.д.№ 447/07 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от касаторите, като наследници на Л. А. В., против наследниците на В. Б. Г., установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на масивизацията /1953 г./ наследодателят на ищците е бил собственик на част от нива, цялата от 4,870 дка в землището на [населено място], м.”Ю.”, която част попада върху имот с пл.№ * по картата на землището, с площ от 3 500 кв.м., като в тази му част производството по делото е прекратено като недопустимо. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, обусловили незаконосъобразния според касаторите извод на въззивния съд за недопустимост на предявения установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Претендира се неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за разглеждане на спора по същество. Ответниците по касационната жалба- В. П. Г., В. И. В., М. И. М., Р. Е. Т., Г. Е. М., Н. Е. А., В. М. Е., Б. М. П., М. И. Д., З. И. Е., Д. Д. Ш., В. В. Т., Ж. В. Н., Г. А. В. и А. И. К. не са депозирали отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК. С определение № 613/ 03.12.2012 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обуславя преценката за допустимост на предявения иск, а именно въпроса: Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в случай, че органът по поземлената собственост е отказал възстановяване правото на собственост на ищците на друго основание /в случая- обстоятелството, че заявеният имот е включен в Държавния горски фонд/, но от данните по делото се установява, че процесният имот е заявен за възстановяване от ответниците. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос не кореспондира със задължителните указания на ТР № 1/97 г. на ОСГК относно предпоставките, при които е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпроса, с оглед на които е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК За да формира решаващия си правен извод за недопустимост на производството и на постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като органът по поземлената собственост е отказал да възстанови собствеността им поради това, че заявеният имот попада в Държавния горски фонд и се намира в друго землище, с оглед на което уважаването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ няма да е основание за изменение на решението на административния орган по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, тъй като съдебното решение не би оборило основанието на постановения отказ. Изложени са и допълнителни съображения за недопустимост на иска, основани на констатацията, че ищците и ответниците са заявили за възстановяване имоти в различни местности и землища, за които не е установена идентичност. Така изложените от въззивния съд решаващи правни изводи се намират в противоречие със задължителните указания на ТР № 1/97 г. на ОСГК. Според тях, процесуална предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствено наличието на правен интерес, произтичащ от наличието на образувани по реда на чл.14 ЗСПЗЗ административни производства за възстановяване на собствеността, при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ органът по поземлената собственост да промени кръга от лица, в чиято полза е признато право на възстановяване. Според посоченото тълкувателно решение, наличието на спор за материално право не е основание за постановяване на отказ за възстановяване на собствеността, а само за спиране на административното производство до решаване на спора по исков ред /чл.13, ал.5 З., респ. чл.54, ал.1, т.5 АПК/, поради което и обективното наличие на такъв спор не може да е обусловено от постановен отказ на това основание. Отговорът на правния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, не може да е различен от указанията, обективирани в цитираната задължителна съдебна практика- спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице винаги, когато един и същ имот е заявен от повече от един правоимащ или правоимащи с твърдението, че имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост, без да е от значение дали възстановяването на собствеността е отказано на това или на друго основание. Произнасянето по въпроса, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, обуславя произнасянето по съществото на касационната жалба, която се явява основателна. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че не е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в случай, че органът по поземлената собственост е отказал възстановяване собствеността на ищците не поради признаване претенцията на ответниците за възстановяване на същия имот, а с оглед констатацията, че същият попада в Държавния горски фонд. Както беше посочено по-горе, за обективното наличие на спор за материално право е достатъчно заявяването на един и същ имот от две групи правоимащи, без да е необходимо по отношение на ищците да е постановен отказ на това основание, още повече, че поначало спорът за материално право е основание единствено за спиране на административното производство до разрешаването му. Колкото до обстоятелството, дали страните спорят за един или същ или за различни имоти, същото поначало има отношение не към допустимостта, а към основателността на иска, още повече, че в конкретния случай от цялостното процесуално поведение на ответниците може да се направи извода, че същите оспорват правата на ищците именно върху процесния имот /в този смисъл е пледоарията на пълномощника на ответника И. Г. пред първоинстанционния съд и представените от него писмени бележки/. Следва да се има предвид и наличието на данни по делото, че страните спорят не за различни, а за един и същ имот. Такива се съдържат в представеното писмо № 581/ 23.03.2007 г. от ОСЗГ- [населено място] до Пернишкия районен съд, в което е посочено, че заявеният от наследниците на Л. А. В. имот попада върху възстановени на други лица имоти, вкл. върху имот с пл.№ * на наследници на В. Б. Г., в който смисъл е и заключението на изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза. Нещо повече- първоинстанционният съд е провел оглед на място, на който е разпитал свидетели, чиито показания са били дадени в подкрепа и на двете спорещи страни, т.е. очевидно е, че спорът между тях е за един и същ имот. Обстоятелството, дали имотът се намира в землището на [населено място] или в това на [населено място], за което събраните по делото гласни доказателства са противоречиви, има отношение единствено към надлежната му индивидуализация, както и за определяне на местната компетентност на органа по поземлената собственост /чл.15, ал.1 ППЗСПЗЗ/, но не и към преценката за наличие на спор за материално право, след като обектът на претенциите на двете страни е един, независимо дали е индивидуализиран по еднакъв начин. С оглед горното, въззивното решение на Пернишкия окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за разглеждане на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 147/ 21.04.2012 г. по в.гр.д.№ 697/11 г. на Пернишкия окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при изпълнение на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: