2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 гр. София, 08.03.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3711 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД против решение № 260443/24.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1348/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният установителен иск е основателен и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Съдът е приел, че по делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215 6611 5250 на обекта на ищеца на дата 11.02.2016 год., отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му, в която то обяснява, че след като електромерът бил монтиран нов на обекта на потребление с нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, то би могло да се приеме, че и показанията по останалите тарифи (т. нар. невизуализирани тарифи, респ. тарифи, които не са активирани за търговски отчет) също са били нулеви, при което електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3. Прието е, че по същността си това е предположение, тъй като без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в протокол от първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован. Съдът е приел в тази насока, че по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 42824 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От фактическа страна съдът е приел, че липсват доказателства относно това, електроенергията да е доставена и потребена от ищеца по делото, като доводът, че съдът не е обсъдил твърдението, че се касае за точно количество реално потребена енергия е неоснователен. Съдът е обсъдил този довод на ответника – въззивник, но е приел горното на база възприетата от него фактическа обстановка, описана в мотивите на решението. Проверката на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК. В тази насока не е налице соченото касационно основание. Сочи се правен въпрос, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, докато с цитираното в изложението на касационните основания решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на ВКС , ІІІ гр.отд. е даден положителен отговор на така поставения правен въпрос. Това противоречие с практиката на ВКС води до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 159,17 лева, по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260443/24.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1348/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна. УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби” АД да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 159,17 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.